Израелските власти твърдят, че целта на нападенията е скромна - да принудят Хамас да се завърне към несигурното и неофициално примирие, по време на което палестинският ракетен и гранатометен обстрел, въпреки че не беше прекратен, поне не беше толкова интензивен, а Израел облекчи, без да премахна икономическата блокада на Ивицата Газа. Намиращото се в Дамаск ръководство на Хамас, което обяви края на "затишието", както го нарича Израел, също, изглежда, си е поставило сравнително ограничени цели. То иска всички ограничения на придвижването към и от Газа от страна на Израел (и Египет) да бъдат премахнати в замяна на нещо като мир. Значително препятствие пред тези цели, обаче, представляват предстоящите избори в Израел, в които различните кандидати, включително действащите министри на отбраната и на външните работи, заявяват твърди позиции към Хамас. Правителството на Буш, чийто мандат изтича, побърза да предложи подкрепа на Израел и да обвини Хамас за конфликта.
С течение на времето, обаче, сраженията в Газа могат да излязат скъпо на Израел. Военни командващи нееднократно предупреждаваха, че те могат да доведат до наказателни нападения срещу израелски градове, да се разпространят към Западния бряг или Ливан, или да предизвикат сухопътна операция, която ще вземе хиляди жертви и ще постави израелските сили, които нямат стратегия за излизане от конфликта, в затруднено положение. Израел не може да спре ракетните нападения само с военни действия. В крайна сметка ще трябва да се сключи политическо споразумение. Всички надежди на израелските лидери за сваляне на Хамас от власт в Газа вероятно са илюзорни, освен ако не се предприеме дългосрочна окупация на територията. 
