Германия празнува 60-годишнината от създаването си
Германия празнува 60-годишнината от създаването си / снимка: scx.hu

Шейсет години изминаха от създаването на Федерална република Германия.
   
Ако сте германец, има голяма вероятност един ден да се окажете обект на присмех в мъничкия "Праймтайм тиътър" в квартала с доста смесено население на Берлин - Вединг. Пет вечери седмично "Праймтайм" осмива източногерманското страшилище, което ръководи местната агенция за набиране на работна ръка, провинциалистите, които досаждат на сина си сатанист в берлинската му квартира с кекс и домашни клюки, и турския изпълнител на музика за фон, който е твърде ленив, за да пее. "Праймтайм" е като комедиен ускорител на частици, сблъскващ всички елементи на днешна Германия.
   
Това би било немислимо преди шест десетилетия, когато страната бе много по-бедна, много по-мрачна и с далеч не така разнообразен състав на населението си. На 23 май се отбелязва 60-годишнината от провъзгласяването на "основния закон" на Германия, а с това и на Федералната република. Предстоят и други паметни дати: националният празник - Денят на обединението на 3 октомври и 9 ноември, когато се отбелязва 20-годишнината от падането на Берлинската стена.
   
На годишнината този уикенд обаче германците ще направят преглед на демокрацията си. Появиха се хиляди есета, в Берлин и други градове ще има улични тържества, а в същия ден специално Федерално събрание от депутати и държавници ще избере федерален президент (вероятно настоящият - Хорст Кьолер).
   
Предвид историята им, повечето германци смятат Федералната република за успешно начинание. До голяма степен заради късмета си да бъде окупирана от Западните победители във Втората световна война, тя избра да се равнява по Запада и да прегърне пазарната икономика. Пълният суверенитет обаче бе възстановен бавно. Съюзниците прекратиха окупацията и през 1955 г. приеха Западна Германия в НАТО. Прословутата "Остополитик" на Вили Брандт доведе до това Западна и Източна Германия да признаят взаимно границите си и независимото си членство в Обединените нации през 1973 г. Точно 17 години по-късно, Хелмут Кол успя да постигне обединяване без отказ от западната ориентация.
   
Възстановяването на германската икономика започна с появата през 1948 г. на германската марка, която смекчи следвоенния недоимък и даде тласък на производството. По време на икономическото чудо 1950-1973 година брутният вътрешен продукт бележеше средно 6 процента годишен растеж. С излишъка политиците разшириха бисмарковата държава на благоденствието, придавайки по-голямо значение на "социално-пазарната икономика", отколкото възнамеряваха основатели като Ерхард. Конституцията се оказа достатъчно гъвкава да обезпечи едновременно свобода и обществена сигурност. А чрез репарации, процеси, учебници и паметници Германия направи много, за да изкупи вината за престъпленията на нацистите.
  
Към края на 90-те години Германия започна да се превръща в "нормална" държава, каза канцлерът Герхард Шрьодер, което ще рече, че проявяваше най-нормална воля да отстоява собствените си интереси - например в Европейския съюз - както и готовност да участва със свои войници в чуждестранни мисии като войната в Косово. Световното първенство по футбол през 2006 г., чийто домакин бе Германия, се превърна в тържество на непринудения патриотизъм.
   
И все пак Германия не би била Германия, ако го нямаше нейното натрапчиво самонаблюдение и самоконтрол. Дали обаче изправяйки се пред най-тежката икономическа криза в историята на републиката германците ще се проявят като демократи конформисти? Засега - не. Допитване през април показа, че 68 процента от хората гледат на политическата система благосклонно, в сравнение с 56 на сто през септември миналата година. Като цяло крайнодесните партии се оказаха по-малко влиятелни, отколкото навсякъде другаде в Европа. Бившите комунисти от партия "Левите", която отхвърля принципи от следвоенния консенсус като членството в НАТО, също губят подкрепа. Обезпокоително обаче е, че това се случва и с партии, поддържащи вътрешнопартийното идейно многообразие, като Християндемократическия съюз и Социалдемократическата партия, които понастоящем са партньори в правителството на широката коалиция. Редиците на негласуващите се сгъстяват, а те - опасяват се някои - са потенциални поддръжници на нещо по-лошо.
   
Следвоенните константни величини се износват. Америка е по-слаба, ЕС по-тромав, а Русия - по-непредсказуема. Почти изцяло съставено от средна класа през 80-те години, германското общество днес се характеризира с по-голямо неравенство. Германия едновременно застарява (което ще направи държава на благосъстоянието по-трудно постижима) и става по-колоритна. Една трета от децата са от семейства на имигранти, а близо три четвърти от турските младежи нямат професионална квалификация, отбелязва Микаел Хартман от Техническия университет в Дармщат. Нарастващото неравенство застрашава също усещането за сигурност на германците. По тази причина те са похарчили досега над трилион евро, за да стеснят пропастта между Изтока и Запада в страната. Надживяването на различията между светлокожи и мургави, квалифицирани и неквалифицирани може да струва нещо повече от пари.
   
Страшно много германци приемат всичко това много сериозно, но Констанце Берендс и Оливер Тауторат, основатели и звезди на "Праймтайм", не разглеждат това като своя роля. Те са типичен новогермански миш-маш (тя е източногерманка, а той - гръко-баварски хибрид) и харесват идеята, че Германия напредва с тази посока. "Хората, дошли от други държави, помогнаха на Германия да стане малко по-спокойно и непринудено място" казва Тауторат. Благодарение на тези пришълци "Праймтайм" ще продължи да представя на сцена възраженията си срещу сериозността. (БТА)

Последвайте ни

Коментар