Ниска избирателна активност, победа за десноцентристите, места за крайно десните и за неколцина смахнати
Консервативни, изпитващи боязън от имиграцията и без настроение да понасят скандали между управляващите среди. Това е моменталната снимка на европейските избиратели, запечатана на изборите за Европейски парламент, които завършиха на 7 юни след четиридневно гласуване в 27 държави. Европейските кампании обикновено са доминирани от местни или национални проблеми, което ги прави трудно разбираеми. Но този път не можеше да се сгреши относно някои основни тенденции. Левоцентристите не успяха да се възползват от икономическата криза, която бе сякаш по поръчка за критиците на свободния пазар. Подкрепата за традиционните десноцентристки партии остана стабилна или леко намаля. Досегашните депутати не бяха наказани в еднаква степен, с изключение на уличените в скандали със злоупотреба с власт, привилегии и служебни облаги. Солиден протестен вот отиде при популистки и крайнодесни формации, обещаващи да затворят границите, да експулсират имигрантите или да разпуснат Европейския съюз.
Средната избирателна активност спадна с два пункта до 43 процента, най-ниската от 1979 г. Но зад това се крият широки вариации. В скандинавските страни и Естония активността рязко се повиши. В страните с най-многобройно население спадна или се запази ниска. Навсякъде беше под равнищата от неотдавнашните национални избори, отбелязва Ричард Роуз от университета в Абърдийн.
Обтегнатите отношения на Великобритания с Европейския останаха по-неясни отвсякога. Избиратели, разгневени от рецесията и скандала с депутатските разходи, дезертираха от Лейбъристката партия, която получи само 16 процента от гласовете. Това я изтласка на трето място, зад Консервативната партия, която обещава да върне иззетите от Брюксел правомощия, и Партията за независимост на Обединеното кралство, която иска излизане от ЕС. Лидерът на консерваторите Дейвид Камерън обеща да изтегли своите 25 евродепутати от десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), за да се включи в нова антифедералистка група със съюзници, привлечени от необвързани партии от цяла Европа. Торите разполагат с необходимата бройка /прагът е 25 депутати/, но имат нужда от членове от поне още 7 страни. Камерън е привлякъл чешките Граждански демократи и Право и справедливост от Полша. Но да се намерят и други, които да споделят неговия евроскептицизъм и все пак да вярват в свободната търговия и да не излъчват компрометиращия мирис на екстремизъм, може да се окаже трудна задача.
Новият парламент ще има в изобилие от т. нар. "партии, вдигащи моста", както ги нарича Роуз, които искат да защитят националните граници срещу чужди влияния, включително Брюксел. В Холандия Партията на свободата, водена от Герт Вилдерс, се заканва да забрани Корана, да премахне парламента и да изрита Румъния и България. Във Финландия антиимигрантската партия "Истински фини" изникна изневиделица от нищото и спечели депутатско място. В Унгария три места отидоха при ксенофобската партия "Йоббик", която притежава милиция "за гражданска отбрана" - Унгарската гвардия. Крайнодесни антиимигрантски партии спечелиха места в Австрия, Дания, Гърция, Италия и Словакия. Британската националистическа партия получи две места. Крайната левица в Дания взе едно място, но не проби във Франция и Германия.
Рецесията не наказа автоматично досегашните партии в парламента. Във Франция управляващият Съюз за народно движение на Никола Саркози излезе първи с 28 процента от гласовете. Разединената от вътрешни вражди Социалистическа партия едва се спаси да не бъде изтикана на трета позиция от алианса на еколозите и антикапиталистите със зелен оттенък. Зелените задържаха третата позиция в Германия, но на ниво Европейски съюз движението остава ограничено от вътрешната си липса на сплотеност: някои Еврозелени са почти либерали, други са съюзени с крайната левица.
Германската социалдемократическа партия постигна най-лошия резултат след войната, като спечели по-малко от 21 процента от гласовете. Партията страда от обвързването си в широка коалиция с християндемократите на Ангела Меркел. Меркел лесно запази първото място, въпреки че подкрепата за нея е по-малка от 2004 г. Управляващите социалисти в Португалия преживяха рязък спад на подкрепата за тях, което позволи на десноцентристка партия да претендира за победа. В Испания социалистическото правителство също понесе поражение от консервативната опозиция, но с по-малка разлика. В Полша левицата бе смазана - 75 процента от гласовете отидоха за центъра и десницата.
В Италия консервативната Партия на свободата на Силвио Берлускони излезе начело. Вотът за Берлускони обаче не достигна 45-те процента, които бе прогнозирал, след медийния фурор около личния му живот. Поредица финансови скандали също помогнаха за неуспеха на управляващата консервативна партия в Гърция, позволявайки на социалистическата опозиция от ПАСОК да наруши традицията и да излезе на първо място.
Ирландия има само 12 места в Европейския парламент, но резултатите й бяха следени внимателно, защото през октомври ирландците вероятно гласуват отново за Лисабонския договор, след като го отхвърлиха преди година. Облекчение настъпи в Брюксел, когато пролисабонските кандидати взеха 11 места. Освен това имаше ликуване от загубата на бизнесмена милионер Деклан Ганли, виден поддръжник на кампанията "Не на Лисабонския договор". Той основа за изборите нова партия - Либертас и стотици свързани с нея кандидати се кандидатираха в цяла Европа. Ганли прогнозираше, че повече от 100 ще спечелят. В действителност Либертас си осигури само един депутат - френския националист Филип дьо Вилие. Ганли се отказва от политиката и ще води кампания за втория Лисабонски референдум - той многозначително заяви, че е демократ, способен да приеме "Не" за отговор.
Като цяло социалистите, макар все още да са втората най-голяма група, са силно намалели. В миналото и трите големи парламентарни групи - десноцентристите, левоцентристите и центристите либерали - се налагаше да постигат консенсус за повечето закони. Изчезването на левоцентристите накара някои депутати да прогнозират, че ново десноцентристко мнозинство сега ще може по-често да контролира гласуването. Старите навици на търсене на консенсус обаче умират трудно. Изправени пред по-многобройни евроскептици, както заяви председателят на ЕНП Вилфрид Мартенс пред репортери, "трите политически семейства, които създадоха Европа", все още са длъжни да работят заедно.
Поради силата на десноцентристите вероятно депутатите ще одобрят втори мандат за председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу след номинирането му от 27-те национални правителства. Не толкова ясно е кога ще стане това. Някои страни (и самият Барозу) искат да се вземе обвързващо решение на срещата на високо равнище на ЕС през юни. Франция настоява за отлагане, предлагайки да се изчака Лисабонския договор, макар че всъщност се опитва да осигури голям икономически портфейл за следващия френски комисар. Шведският министър председател Фредрик Рейнфелд обаче, който поема ротационното президентство на Европейския съюз на 1 юли, заяви без да се церемони на 9 юни, че не желае повече никакво отлагане.
