Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.
Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни Коледни пости. /БТА/
Най-близко до нашата традицията в България е съседна Гърция – на Бъдни вечер се яде също както у нас постно – ошав, баница, щрудел, боб.
В Испания днес се работи до обяд. В Мадрид транспортът спира в 18 часа. Испанците не съблюдават много коледния пост, а тези, които го тачат, предпочитат белия пост – тоест отказват се само от месото, но всички продукти от мляко са включени в дните на въздържание. Трапезата на Бъдни вечер е отрупана с морски дарове и деликатеси, поливани обилно с хубаво и буйно испанско вино.
Френското семейство в празничната вечер е около светлините на елхата, а на масата е пуйката с кестени и различни изискани специалитети, закупени специално за случая – миди, охлюви, сьомга и разбира се, прочутият гъши пастет.
В Дания вечерята на 24 декември е традиционна. Обичайно херинги, патица или печено прасе с цветно зеле, карамелизирани картофи и компот. За десерт – ориз с бадеми и канела.
