Духът на новото време в Германия
Духът на новото време в Германия / снимка: BGNES

Създадени по време на работническите конфликти през 19-ти век, големите работнически партии в Европа се мъчат да се модернизират заради глобализацията и нарушените функции на социалната държава по западноевропейски модел.

Някои проницателни политици все пак успяха да го направят. Британските "нови либерали" отхвърлиха идеологията на преразпределението; социалистите в скандинавските държави помогнаха за дерегулацията на пазара на труда; канцлерът от германската Социалдемократическа партия (СДП) Герхард Шрьодер гласува намаляване на данъците и съкращаване на помощите за безработни, въпреки огромното недоволство в неговата все още твърде старомодна партия. Но докато Обединеното кралство и скандинавските страни продължават да процъфтяват, през миналата седмица недоволните германци спечелиха, като успяха да погребат плановете за реформи от годините на Шрьодер и да обрекат на неуспех опитите на канцлера Ангела Меркел за по-нататъшни промени.

Дясноцентристката Християндемократическа партия на Меркел обедини усилията си със СДП преди две години в голяма коалиция и обеща да следва курса на Шрьодер. Но тя спря да настоява за реформи и нейният партньор се връща към старата си позиция. На наситен с емоции партиен конгрес на СДП в Хамбург в края на октомври делегатите гласуваха за партийна платформа, която призовава за нов демократичен социализъм в Германия, който трябва да успокои социалдемократите след години на трудно преглътнати реформи. Те дадоха указания на своя собствен министър на труда в коалиционното правителство на Меркел да увеличи помощите за по-възрастните безработни. Нападайки "хищните" чуждестранни инвеститори, те наложиха вето на плановете на транспортния министър от СДП да приватизира националните железници. Те поискаха на агенциите за временна заетост, чиято либерализация при Шрьодер създаде няколкостотин хиляди работни места, да бъде забранено да подбиват заплатите на постоянно заетите.

Вярно е, че партийните конференции се свикват, за да топлят сърцата на партийните активисти. Истинските решения обикновено се вземат някъде другаде. Този конгрес обаче сложи край на годините на раздвоение на личността на СДП, през които ръководството защитаваше своите решения за реформи, докато членската маса протестираше срещу доловените несправедливости в тези решения.

Този конфликт остави най-уважаваната лявоцентристка партия в криза. От началото на реформите членската маса намаля с една трета, а подкрепата е едва 26 процента. Сега, когато плановете на Шрьодер най-сетне бяха загърбени, партията, председателствана от напълно сигурния кандидат за канцлер през 2009 г. и министър-председател на Райнланд-Пфалц Курт Бек, може отново и ентусиазирано да настоява за "социална справедливост" както в миналото.

Странно, но никой в Хамбург не говореше много за очевидното - икономическите реформи на Шрьодер дават резултат. През миналата седмица, германското министерство на труда съобщи за най-високите нива на заетост от Втората световна война насам - истинско германско трудово чудо, подхранвано в не малка степен от реформите на СДП. По-възрастните работници и трайно безработните, на които преди Шрьодер се плащаше, за да стоят настрана от пазара на труда, сега се връщат на работа с изключително бързи темпове, съобщава министерството на труда. "Това е случай на успешни реформи, който заслужава да влезе в учебниците, както тези при Рейгън и Тачър", заяви Юрген Матес, икономист в Института за германска икономика в Кьолн. "Тези реформи отнемат време, докато дадат резултати и междувременно поемаш риска да загубиш изборите".

Но вместо да хвалят успехите на реформите, водещите социалдемократи напоследък говореха за нещо, което за германците е само "привидна справедливост". Тази концепция избягва досадните дискусии за това дали една политика, която изглежда добра за социалдемократите, в действителност има предвидения резултат. Увеличаването на помощите за безработните, например, изглежда като социална справедливост, но дори икономистите в профсъюзите казват, че чрез тях се поощряват работодателите да съкращават по-възрастните си служители. "СДП можеше да свърже драстичното намаляване на безработицата със собствената си политика", заяви Уве Андерсен, експерт по политически науки в университета Рур в Бохум. "Вместо това те предпочетоха да представят традиционния дух на СДП".

Какво означава това за Меркел и нейните християндемократи? Те също изглежда отчаяно се опитват да избегнат всякакви дискусии за основните икономически принципи. Опарена от по-лошото от очакваното представяне на своята партия на изборите през 2005 г., Меркел си извади почти същата поука като СДП. В момента привържениците на Меркел твърдят, че тя се опитва да не попадне в капана на клишето "коравосърдечен неолиберал", който не усеща емоционалния заряд на германския "цайтгайст" (бел. прев. духът на времето).

Това не е голяма изненада. За разлика от "новите либерали" на Тони Блеър или демократите на Бил Клинтън, настроените към реформи германски политици така и не успяха да представят завладяваща картина на преодоляване на социалната изолация и на нови възможности, която да обясни защо промените може да са добри за германците. Вместо това, германските граждани чуха главно, че трябва да си затягат коланите. Като избягват да коментират защо реформите дават резултати, и двете партии поощряват увеличаващите се протести в техните редици срещу "привидната справедливост". А и в момента не е ясно колко дълго ще продължи германското трудово чудо, а що се отнася до дебата за реформи - изглежда, че той ще трябва да започне почти от самото начало. /БТА/

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар