Случи се една зрителна измама, обвита с целофан. Представям си как някакви хора подсмърчат, ронят крокодилски сълзи за отминалото време, държат чаша в ръка и пият от сока на посредствеността, излъчван по телевизия, радио, публикуван във вестници, интернет.
Медиите нямат извинение, че отразиха тази явка на придворни лакеи, освен едно - мястото. Учили са ме, че мястото и случаят са способни на всичко - да предизвикат революция, война дори; поради това на мястото и случаят трябва да се отдаде необходимото значение.
Накратко - не е редно тази жалейка да се случи в центъра на София, в основната сграда на Софийски Университет „Св. Климент Охридски”.
Ако вярваме, че университет и медии възпитават, то през последните дни това не се случи. Дължа извинение на всички, че въобще пиша по темата. Ректорът дължи извинение, че го допусна. Историците дължат извинение, че не си вършат работата, а участват в съграждането на един иконостас.
Ето защо са необходими тези извинения:
Тази седмица в България, 23 години след така наречените промени, се произведе една другарска жалейка, маскирана като „научна конференция”.
Не съм скептик, но си позволявам да бъда скептичен. Хората в тази страна трябва да внимават как точно се интерпретира случилото се преди 1989 г., защото интерпретациите влизат в учебниците, после в главите на нашите деца. Това е работата на историците. Да намерят точната интерпретация, а не да градят иконостаси и да изучават значението на думата “възхвала” в свободното си време.
В Софийският Университет „Св. Климент Охридски”, който съм завършил, са ме учили, че има два типа поведение, два типа хора. Единият е непрекъснато да си в ролята на онзи, който маха с кърпичка и изпраща заминаващият. Другият тип е да бъдеш самият заминаващ. За нещо ново, интересно, любопитно. Заминаващият гледа напред, но с необходимата точна информация за миналото.
През изминалата седмица Софийският Университет, който се намира в центъра на София, беше в ролята на онзи, който маха с кърпичката.
Дечицата в тази страна, на които майки и бащи чакат за ясли и детски градини, трябва да получат адекватен исторически отговор на случилото се преди 1989 г. За щастие на историците, този отговор е получен - тоталитарен режим.
За нещастие, вместо историците да спорят, боричкат, обсъждат някакви смислени неща, които да влязат в учебниците, класните стаи, лекциите, те извършиха едно словоблудство, подсилено от умелото зачеркване на всичко злокобно, което се е случило преди 1989 г. и поднасяне на тепсия на т.нар. „културно отваряне към света”.
Повтарям - медиите дължат извинение, че отразиха това. Организиторите дължат извинение, че го позволиха в Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, който се намира в центъра на София.
Не бърчете вежди, не се мъчете, не търсете скрит подтекст между редовете. Фактите са налице - беше нарисуван приказен образ на Людмила Живкова и нито един академичен преподавател на стана, не излезе на трибуната и не възрази срещу това. Беше обявено - там, в Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, че Людмила Живкова е „личност”, „ръководителка”, автор на „културна политика”, автор на „големи международни проекти” и т.н.
Досега вярвах, че за да управляваш Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, който се намира в центъра на София, трябва да имаш идеи и конкретна визия как да се развива това място. След тази конференция това място е пропито от липса на такива идеи и визия, но е пропито и от излишество на другарски жалейки, тъй спокойно разпръсквани през седмицата като „научни конференции”.
Нищо чудно утре и за Фидел Кастро да бъде организирана конференция, оставали му малко дни, казват лекарите.
Вижте, ние вече не сме деца, каквито бяхме през 1989 г. Ние самите имаме деца. Историята отдавна е осъдила дебилността, дълбоката простоватост, жестокостта, карамфилите и целофана на комунизма, не ми казвайте, че трябва да продължаваме да се занимаваме с това.
Ала ние се занимавахме. И продължаваме. Няколко дни поред. Тази тема, която ловко ни впримчва в тинестата си уловка, продължава да бъде в дневния ред на обществото днес. И това е недопустимо.
За да не се предадем на агонията, ви предлагам четири хипотези за случилото се - къде смешни, къде болезнено сериозни. Една от тях е вярна. Най-тъжната.
Хипотеза 1. ШЕГА
Решили някакви хора да се пошегуват, възможно е да са се хванали на бас. Нали? Поздравявам ги. Всички се вързахме. Малко е вероятно, но е възможно - хващат се двама декани на бас дали могат да влязат в медиите и - бум - готово.
Хипотеза 2. ЖИВА АРТ ИНСТАЛАЦИЯ
Жива инсталация, някакво съвременно изкуство, contemporary art.
Тъй като тази седмица се откри Sofia Contemporary - място за визуални и други арт инсталации - възможно е конференцията да е била част от това. Някаква нова форма на съвременно изкуство. Името на тази жива инсталация е „Дъното”.
Хипотеза 3. ОТКРИВАТ ПОСОЛСТВО НА СЕВЕРНА КОРЕЯ В БЪЛГАРИЯ
Масичките тип „щъркел” и замаяната коктейлна атмосфера сякаш навява мислите натам. Да не би пък да откриват ново посолство в родината и това да е било просто един коктейл?
Хипотеза 4. ПРОПАГАНДА
Не по-малко възможно е това да се е случило наистина, пропагандата да е целенасочена. Няма проблем да се обсъжда под каква форма Людмила Живкова да влезе в историята. Но с теми като „големите международни проекти на Людмила Живкова през 70-те” и „Людмила Живкова и амбициозните български проекти в Индия” няма как тази среща да е конференция, а не безвкусна възхвала.
Извинявам се отново, че ви занимавах с това. Единствената причина е твърдото ми убеждение, че мястото и случаят са способни на всичко. В този случай мястото не беше лошо избрано. И ректорът на Софийски Университет „Св. Климент Охридски” дължи извинение. На всички като мен, които са завършили този университет. На всички, които имат деца. И на самите деца, защото те би трябвало да гледат с любознателните си очи напред, а не да чуват гробовната тишина на едни гнили години.
