Царевичните деца
Царевичните деца / Sofia Photo Agency

Liberis nihil carius humanus generi est. На латински това означава: „Нищо не е по-скъпо за човешкия род от децата”.

Общества, много по-стари от това на древния Рим, са осъзнали, че който хвали децата, хвали в тяхно лице надеждата. По това как хората в една държава се грижат за децата си може много лесно да се разбере дали държавата има бъдеще и какво ще е то.

Аз лично не съм голям оптимист в това отношение. А случките от последните дни направо ме превръщат в песимист и вече не виждам смисъл да хваля надеждата, тъй като все по-трудно я съзирам, едва мъждукаща на хоризонта.

Не ме разбирайте погрешно: добри са ни децата, но ние като общество явно нямаме никаква идея какво да правим с тях. Освен да ги направим като начало. Но това е най-лесно. От зачеването до момента, в който някое от тях ще вкара юмрук в лицето на телевизионен оператор, защото си е позволил да го заснеме под Моста на въздишките в София, няма толкова много време, колкото си мислим. Вероятно всеки родител минава през етапа, в който учудено се пита кога точно прохождащият запъртък е пораснал дотам, че да му се репчи в коридора и да му бърка в джобовете за някоя забравена цигара. А сцените на псуващи и налитащи на бой хлапаци с качулки и все още слаботелесна физика би трябвало да са потресли и най-големия оптимист.

Защо въвеждането на вечерен час за деца до 14 години предизвиква такова брожение, на мен ми е напълно непонятно. Нима сме дотолкова безразлични за съдбата и всекидневието на рожбите си, че предпочитаме да не знаем какво се случва с тях след залез слънце. Не ми се ще да го повярвам. И нима наистина вярваме, че вечер децата ни могат да се шляят по улиците безпроблемно и най-вече без да са застрашени от разяждащото като киселина влияние на агресивната среда? Тя е пълна с изкушения, каквито не са атакували нито един от нас в тийнейджърските му години.

Когато аз бях 14-годишен, и през ум не ми минаваше да отида с джинси на училище, защото легендарният учител по физическо на класическата гимназия Милчо Рунев щеше да ми скъса ушите без да се замисли. Камо ли да си боядисам косата, да опитам трева или бело и да имам GSM, в чийто Phonebook задължително да присъства поне един номер на доставчик от Фирмата.

Кога успяхме да се докараме дотам, че срещу директорката на столичното Седмо училище да се вдигне фешън революция, когато храбро решава да въведе някакъв фейсконтрол за облеклото и да изхвърли от него късите поли, високите токчета, тежкия вечерен грим и повсеместния пиърсинг.

Горката директорка Цанка Ямболиева – решила, че може да издигне школото над панаира на суетата и да накара учениците да учат, вместо да дефилират с поредната колекция haute-couture. А Министерството на образованието, вместо да я подкрепи, какво си мислите, че прави? Отхвърля проекта й за въвеждане на униформи. Нищо чудно, че след последния звънец в даскалото част от учениците се вливат директно в армията от футболни хулигани, налитат да бият оператори и се държат като шайка злодеи в Готъм сити от поредната серия за Батман. Пък и ние си нямаме Батман, а само Бойко Борисов, който не може да огрее навсякъде. Далеч съм от мисълта, че трябва да превръщаме децата си в заложници на правила и да ги вкарваме в Матрицата, убивайки свободния полет на творческата им личност. Но все пак някакви правила трябва да има.

И за да ги научим на тях, най-добре и ние да ги спазваме нали?!
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар