Основните позитиви от членството на България в ЕС общественото мнение вижда в отварянето на България към Европа. Три четвърти от българите смятат, че са нараснали възможностите за пътуване, работа, обучение. Младите, хора с по-високи доходи и квалификация, които най-силно са се възползвали от тези шансове, са най-големи еврооптимисти, посочват от Алфа Рисърч. Най-голямото разочарование в обществото е от бавната промяна вътре в страната. Между 75 и 80 на сто от анкетираните не виждат позитивни промени в работата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, в подобряването на инфраструктурата и подпомагането на селското стопанство. Средното и по-възрастното поколение, хората с по-ниски доходи, живеещи в малките населени места и земеделските стопани, които са по-слабо мобилни и са разчитали не толкова на излизането "навън", а на промяната вътре в страната, се очертават като най-разочаровани от досегашните ефекти от членството.
БСП, с 15-16 процента, заема втора позиция, като най-сериозен проблем пред нея се очертават негативите от спирането на средства по еврофондовете. При наличната висока степен на недоволство от дейността в такива важни за ежедневието на българина сфери като инфраструктура, здравеопазване, селско стопанство, съдебна система и пр. и пр. на фона на влошаването на бизнес средата, спирането на европейско финансиране, заради подозрения в злоупотреби и/или некомпетентност, може да катализира допълнителни негативни настроения.
ДПС и Атака, всяка с 6-7 процента подкрепа, също се очертават към днешна дата като сигурни участници в следващия парламент, макар и да са налице индикации, че е възможно известно отстъпление от сегашните им позиции.
В зависимост от икономическата конюнктура и конкретната политическа ситуация, още от една до три партии биха могли да влязат в следващия парламент, според проучването. Подобно на настоящия, той може да стартира с максимум от седем парламентарни групи, което крие рискове от нестабилност и заредени с вътрешни противоречия коалиции. Добри шансове има евентуално обединение на десните партии СДС и ДСБ. При успех, то би могло да привлече подкрепа доста по-висока от сбора на сегашните им проценти /между 1.6 процента и 2.1 процента/ и да гарантира едно добро присъствие на десницата в 41-то Народно събрание, сочи проучването. Предизвикателство за тях е начинът, по който ще се извърши това обединение и преодоляването на противоречивото отношение към лидерите сред твърде разединените десни избиратели, посочват от агенцията. НДСВ бележи лек ръст през последните месеци /до 2.2 процента/, макар и да не може все още да се каже, дали става дума за тенденция, или за моментно явление. Електоралният потенциал на жълтата партия е свит до 5-6 на сто от избирателите, като в тях влизат монархисти, юпита, евро и евроатлантически ентусиасти и пр. Проблемът пред НДСВ е да намери обединяващ тези разнородни групи мотив за вот, посочват от Алфа Рисърч. Новосформираното Движение "Напред" има подкрепата на около 1.5 - 1.8 процента от избирателите в страната, но тя силно варира в отделните проучвания. Коалицията е по-силно представена на местно равнище, отколкото на национално и поради това вотът за него остава до голяма степен "скрит". При по-слабо представяне на ГЕРБ шансовете на "Напред" нарастват, и обратно. Над 40 на сто от българите не са решили дали и за кого да гласуват. Те са потенциален резерв, и за промяна в сега регистрираната картина на електоралните нагласи, и за консолидиране на евентуални нови политически формирования. Икономическите страхове, ниското доверие в институциите и политическата фрагментация са рискови фактори за катализиране на латентни напрежения, които могат да доведат и до по-рязка промяна в социалните нагласи, съобщават от агенцията. На прага на Новата година българинът традиционно се зарежда с оптимизъм, и едва първите месеци на 2009-та ще покажат посоката на обществените настроения, допълват от Алфа Рисърч. /БТА/
