Болният завод на България
Болният завод на България / снимка: Sofia Photo Agency

Всички, които сме ходили на училище, знаем на какво в края на 19 век са казвали „болният човек на Европа" на Османската империя, която след бурните моменти на възход и разширение на територията си, се тръшва от неизлечимата болест на разпада. Една след друга присъединените към империята държави, в това число и България, се сдобиват с независимост. За всички управници в Западна Европа става ясно, че покрай Босфора лежи жив мъртвец и е само въпрос на време да издъхне завинаги.

Симптомите на „болния човек от Изток" или на живия мъртвец са налице, между впрочем отдавна, за българската гордост на социалистическата промишленост „Кремиковци".

Макар че от 18 години тъпчем пътеката на прехода и „соц" вече няма, бастионът на Живковия промишлен гений доскоро гордо пушеше насред Софийското поле… Напоследък комините на металургичния комбинат пушат все по-слабо. Не че искам да ви пращам на разходка около „Кремиковци”, но ако все пак имате път натам, погледнете го и ще забележите, че огънят на някогашния гигант е почти изгаснал. Остава онази искрица – последната, след която спокойно ще отдъхнем, че „Кремиковци" най-сетне е умрял.

Първият симптом за сигурния край на комбината не е обявяването му в несъстоятелност, нито бъркотиите, които забърка ръководството начело с Александър Томов. Първият сигнал, че мегазаводът е обречен, е самото му създаване. Местоположението му - далече от голямо пристанище, било то речно или водно, оскъпява сериозно доставката на суровини. Освен това къде се е чуло и видяло най-мръсният завод в страната да е разположен точно до столицата.

В последните седмици симптомите за нелечимата болест на „Кремиковци” натежаха един след друг: колосални дългове за над 2 милиарда лева, липса на суровини, след като заводът бе зарязан от украинския си донор Константин Жеваго, липса на добър управленски екип.

Държавата пък показа липса на воля и желание да продаде адекватно и навреме тази полуумряла планина от желязо и стомана. Сега дори сносна сделка изглежда почти невъзможна, след като първа доменна пещ е спряна, а това ще се случи и с другите две пещи в комбината.

Държавата се забави с избора кой да е маститият чужденец- инвеститор в комбината – Лакшми Митал или Жеваго. Правителството, съвсем като по Живково време, реши да доокраде каквото е останало в кремиковските сметки и тогава да го предава в чужди ръце. Само че сега желаещите да го купят съвсем се изпариха. Жеваго пръв се оттегли от безполезния комбинат. На негово място сред кремиковските потайности веднага бе замесено името на друг украински милиардер – Ринат Ахметов.

Собствено, който и да дойде вече в „Кремиковци" – едва ли ще осъществи оздравителен план и „болният завод на България” така и ще си ще умре. Живи и гладни обаче за сметка на бавната държавна реакция ще останат няколко хиляди кремиковски работници, които, противно на мишките, не си тръгват от потъващия кораб.

Последвайте ни

Коментар