Дарик предава на живо от Tallberg Forum 2008
Част 2 (вижте Част 1)
Кореспонденциите на Татяна Димитрова и Константин Вълков от Швеция са възможни благодарение на любезната подкрепа на AstraZeneca и Посолство на Швеция в София.
Пътуването от Стокхолм (Централната гара) до Талберг е зелено приключение само по себе си. По време на тричасовия път, когато зеленото става по-зелено, а тишината и самотните червени къщички около железопътната линия наистина освобождават съзнанието, бързо разбираме защо Бо Екман, бивш шеф във Volvo, а сега основател и шеф на форума, избрал точно това място за провеждането. “Мястото не е избрано случайно,” разказва Екман за Дарик. “То е част от концепцията. Този форум наистина се случва сред природата. Не в курорт като Палм Спрингс, Маями или Лас Вегас. Тук всички са сред природата. Освен това околната среда е изключително богата – архитектура, музика, култура, език.”
Всеки ден по света се провеждат какви ли не конференции, голяма част, от които фокусирани върху решаване на глобални проблеми. Какво е различното в Талберг? С какво този форум печели сърцата на толкова много посетители от над 70 страни?
С това, че този форум не представлява ничий интерес – нито национален, нито икономически, нито екологичен, нито корпоративен. В най-добрия смисъл на термина “свободна арена”, това е Талберг Форум. Пътувахме три часа от Стокхолм до Талберг и сякаш наоколо има доста места като Талберг. Как избрахте точно тази местност? Влюбих се в това място. Купих къща тук. По онова време бях вицепрезидент на Volvo и реших, че ще е добре да създам форум, където хората да се срещат, да обменят идеи, да разсъждават свободно. Тази година е 28-ото издание на Талберг Форум и съм сигурен, че той се възприема с голямо доверие. Как избирате хората, които участват в форума? Процесът е сложен. Работим само чрез персонални покани до участниците. Искаме да постигнем възможно най-голямо разнообразие. Тази година участниците са над 450. Не винаги сме перфектни. Има малко жени. Малко хора от вашата страна, например. Днес е третият ден от форума. Кои са трите неща, които научихте от форума досега? Първото – има някои граници, които човечеството не трябва да преминава. Например, в никакъв случай не трябва да надвишаваме числото 350. Това е концентрацията в атмосферата на въглероден диоксид (измерва се в ppm – части на милион). Форумът в Талберг стартира международна кампания, фокусирана върху лимитирането на концентрацията на CO2 до 350 ppm за предотвратяване на опасността от глобални климатични промени с много големи и невъзвратими последствия за човечеството. Второто е свързано с убеждението, че сегашната система за борба с климатичните промени не работи. Ако вземем например Протокола от Киото, той не успя да намали вредните емисии. Напротив, след приемането на протокола, те се увеличиха с 4 процента. Ние нямаме механизми за това как да работим, какво да направим и как да го постигнем. Това е и третото нещо – необходим е международен механизъм, какъвто няма до този момент. Международната солидарност е ниска. Ето, казваме, че ще почистим Черно море, но не го правим. Казваме, че ще почистим Балтийско море, но не го правим. Колко години бяхте шеф във Volvo? Петнадесет. Мислите ли, че днешните бизнес-лидери слушат посланията от подобни форуми? Категорично. Тук има доста важни и високопоставени бизнес-лидери. Миналата година например един от членовете на изпълнителното бюро на Morgan Stanley беше тук и слушаше много внимателно разсъжденията на специалистите по въпроса за опасността от повишените нива на въглероден диоксид. След това, когато се върна на работа, пое инициативата за нова етика в банковата индустрия при финансирането на заводи, които произвеждат енергия от въглища. Това вече работи.
Амбициите на Бо Екман, шефът на Талберг Форум, са големи. Дали Талберг е летният или малък Давос е трудно да се каже. Приликите и разликите са нито много, нито малко.
Иначе, отивайки от сесия на сесия, удачно разположени в различни хотели и голямата Тента, бързо се влюбваш в околността. Градчето Талберг е малко и кокетно, сякаш току-що излязло от приказките на Астрид Линдгрен. Странно как за няколко часа – от пристигането на мъничката гара – до първата сесия в голямата Тента на форума, се пренасяш в обкръжение на различни хора от целия свят, събрани заедно в това отдалечено място.
Само преди няколко часа, на гарата, буквално не знаехме къде се намираме и какво ни очаква. Малката сграда, където подозираш, че продават билети или поне има диспечер, беше затворена. Наоколо нямаше никой. Самотна пейка, посрещала и изпращала гости, стоеше на перона, а магазинчета наоколо работеха, но на бавни обороти.
На няколкостотин метра от гарата е Тентата, където форумът работи на пълни обороти. Там видяхме една дама от Нигерия, в оживена дискусия за бъдещето на Африка, дама, която срещнахме по-рано, на гарата.
На гарата тя изглеждаше объркана – каза ни, че нито знае как ще стигне до хотела си, нито къде е той. Обади се на някой. Той се обади на друг. А другият на трети. След малко дойде да я вземе един от атомобилите на форума, чисто нов Saab, на който пише Bio Power.
На форума тя изглежда в свои води.
“Ето ги тези автомобили,” казва ни тя пред Тентата. “Движат се само с етанол,” оживено ни обяснява, докато показва Saab-ите.
И наистина, автомобилите са безшумни, но още по-безшумни са велосипедите, на които също пише Saab Bio Power.
Качваме се на един от автомобилите, за да ни отведе до следващото място, където ни очаква Джил Лестър от The Hunger Project. Минаваме покрай малки къщички и зелени поляни – сякаш някой поставя различни пощенски картички от Швеция на прозорците на автомобила.
Само след малко пак ще се потопим в магията на Талберг, където политици, интелектуалци и бизнес лидери обсъждат възможностите за развитие в един свят, в който петрола стига 150 долара, милиони хора страдат от системно недохранване, а климатичните промени застрашават нормалното съществуване на милиарди.
Скандинавски Давос? Може би.
“Дарик предава на живо от Талберг Форум 2008” се осъществява с по
мощта на AstraZeneca и Посолство на Швеция в София
