Никой политик не обича критичната преса и италианският премиер Силвио Берлускони не е изключение. През последните седмици той беше подложен на интензивни разследвания от страна на чуждестранни журналисти, а това, което те написаха, не е приятно за четене. Въпреки това донякъде той сам си е виновен за ударите срещу него. Неизяснени остават въпросите за отношенията му с млади жени и с британския адвокат Дейвид Милс, на когото Берлускони е плащал хонорари, и който наскоро беше осъден за лъжесвидетелстване в полза на премиера (в момента Милс обжалва). Берлускони се опита да спре публикуването на негови снимки и на гостите му в неговата вила на остров Сардиния. Заяви, че е незаконна намеса в личния му живот, но чуждестранните медии приемат поведението му като проява на неприязън към свободния печат. Берлускони е убеден, че най-добрата защита е нападението. Миналия месец неговият външен министър определи критична статия в британския бизнес всекидневник "Файненшъл таймс", който държи акции от "Икономист", като слаба и непочтена журналистика. По-рано този месец самият Берлускони обвини чуждестранната преса, че служи на лявоцентристката опозиция. Нападна вестниците, собственост на Рупърт Мърдок и по-специално "Таймс", заради силно критичните материали, които публикуват в последно време. Вестник "Джорнале", притежаван от брата на Берлускони, определи писанията за премиера в чуждестранната преса и по-специално във Великобритания, Франция, Германия и Испания, като отрова и лъжи.
Някои италиански посланици оказват натиск върху медии, настроени враждебно към Берлускони. Посланикът в Мадрид писа на всекидневника "Паис", за да изрази недоволство от "системната кампания за уронване престижа на Италия". Наскоро чуждестранен журналист в Рим беше привикан във външното министерство. Кабинетът на Берлускони се опита да накара чужд посланик да вкара своите сънародници журналисти в правия път. Въпреки това самият Берлускони и неговите поддръжници отказват да се занимават лично с критиците. Чуждите кореспонденти се оплакват, че често им е невъзможно да си уговорят интервюта с министри от кабинета.
Някои журналисти смятат, че телефоните им се подслушват и над тях винаги тегне заплахата от съдебни действия. Адвокатът на Берлускони внесе иск срещу "Паис", защото публикува снимките от Сардиния. Италианските премиери пред Берлускони не бяха склонни да съдят изданията. Берлускони съди много медии, включително "Икономист". Той разполага с цялата власт, която му дават личното богатство, големите дялове в медиите и издателския бизнес, както и контрола върху комерсиалните телевизии и влиянието върху държавните средства за масова информация. На 13 юни той отправи призив към италианските бизнесмени (който по-късно оттегли) да не рекламират в италиански медии, критикуващи него и правителството.
Премиерът има навика да не отговаря на въпроси. През 2002 г. той отказа да помогне на обвинението в антимафиотско дело. Над 50 въпроса, които "Икономист" му изпрати още през април 2001 г., все още са без отговор. Наскоро Берлускони не отговори на десет запитвания от вестник "Република" за връзката му с младия модел Ноеми Летиция.
Имайки предвид, че се готви да председателства срещата на върха на Г-8 в Акуила, може би ще е добре Берлускони да се замисли какъв ефект биха имали лично за него и за Италия нападките му срещу чуждестранната преса. (БТА)
