Навръх националния траур за загиналите нелепо 16 българи край Ямбол родители на абитуриенти от столичното 133-то училище пратиха до медиите възмутено писмо, защото абитуриентският бал на децата им бил преместен за следващия ден. Не че не били съпричастни с трагедията на семействата, загубили близките си навръх Спасовден, ама им се създавали проблеми с приходящи роднини, резервации и прочие организационни въпроси. И не на последно място нали нямало заповед на Министерството на образованието по въпроса.
Скъпи родители на абитуриенти, държа да ви кажа следното: Ако имате малко ум в главите си и се замислите, ще разберете колко абсурдни, меко казано, са вашите протести на фона на случилото се. Такава лиготия лъха от подобен протест, че чак ми е противно да говоря изобщо по въпроса. С това си поведение вие демонстрирате на вашите деца следните "ценности":
- Абитуриентският бал е много важен и ужасно вълнуващ ден в живота. /Всеки средноинтелигентен човек като забрави за момент емоционалността си покрай празника на отрочето му, може да си даде сметка, че това е пълна глупост и мероприятието като цяло е доста тъпо/;
- Това, че са умрели дълбоко непознати нам хора, не е важно, важно е да си покажем късите рокли и лъскавите коли, които мама и тате са ни осигурили;
- На нас такова нещо не може да ни се случи и сега няма да си разваляме празника, защото група хора са се пренесли в отвъдното, а друга група берат душа по болниците;
- Не са важен моралът и съпричастността, важно е да гледаме нас си и да покажем пред роднините какви тоалети сме купили и как сме се натруфили за бала;
И така нататък...
Сега някой може да каже, че пък висши държавни служители правиха купон във въпросния ден. Нищо няма да кажа по въпроса само защото никой нормален човек не си възпитава детето, давайки пример с политици и чиновници, понеже те никога не са били за пример.
Досега си мислех, че трябва да се сменят няколко поколения в държавата, за да се промени манталитета на хората в нея като цяло. Сега вече съм на път да си помисля, като гледам масовия родителски подход, че това никога няма да се случи. Оставам все пак с надеждата, че моят песимизъм е пресилен и няма да се оправдае. Ще си го помисля и довечера, когато пак в 10 часа вечерта се появи надписът на телевизионните екрани - 10 часът е, знаете ли къде е детето ви? Защото знам, че много родители не знаят.
