Интервю в предаването "Дарик кафе" с Михаил Миков, председател на парламентарната група на "Коалиция за България".
Вторият мандат, спечелен при избирателна активност от 40%, наистина ли е безпрецедентна, историческа победа, не поражда ли някакви въпроси?
Аз мисля, че победата наистина ще остане като такава, с оглед разликата между двамата кандидати. Много трудно се постига такъв резултат и мисля, че той сам по себе си е исторически. Второто което е, че за първи път в новата ни демократична история народът преизбира президент. Това също дава определен нюанс на особеност, която си струва да се отбелязва. Третото нещо, което вчера коментирахме в щаба, е как биха празнували някои наши опоненти, ако те бяха спечелили. При нас няма еуфория, има една много трезва оценка на постигнатото, има една голяма благодарност към милионите хора, които ни подкрепиха и тези, които са симпатизанти, членове на партията, членове на инициативните комитети, на подкрепящите партии, които участваха в изборите.
Предполагам, че имате отговор на въпроса кое и кой победи на тези избори, БСП, настоящият държавен глава, вотът срещу Сидеров или управляващото мнозинство, защото в крайна сметка президентът беше подкрепен от трите партии в коалицията?
Мисля си, че на първо място победиха онези 5 години, за които Първанов доказа, че е държавен глава, че е човек, който може да изгражда мостове, да разбива стени, а не човек, който да издига прегради и да руши мостове. Това е на първо място, оттам дойде и широката обществена подкрепа, инициативните комитети, изтъкнатите артисти, спортисти научни работници, широката гражданска подкрепа и естествено партиите, които подкрепиха европейския избор на България. Защото това е преизбирането на Първанов с такъв внушителен резултат.
Преизбиране за пръв път от 17 години. Не за пръв път от 17 години обаче, говорим за етнически вот. На парламентарните избори БСП доста тревожно следеше автобусите от Турция и гласовете от там. Сега 90% активност в тези райони и недостигащи в тези райони бюлетини, не Ви ли смутиха?
При нас във Видинския регион, който може де се каже, че е чист етнически регион, има община, която е с резултат 93,6% за Георги Първанов, това е община Бойница. В община с не една секция, имаме доста секции в други общини, където има поти 100% гласували, които в никакъв случай не могат да бъдат определени както етнически секции, тази легенда с етническите гласове малко не издържа, когато се види внимателно избирателната карта на страната
Очаквахте ли, г-н Миков, все пак ¼ от гласувалите българи да подкрепят Волен Сидеров, „по-лесния опонент”, както каза самият Георги Първанов? Къде виждате грешките на БСП например, за да се "превърне национализма в незаобиколим фактор” - това са думите на Сидеров.
Не става въпрос само за национализъм. Става въпрос за някаква смес от недоволство, неудовлетвореност, отричане на демократичната политика и вкарването й в тези идеи, които изглеждат примамливо не само в България. Една традиционна демокрация също премина през това, Австрия също, съседите в Румъния, в Сърбия, също познават такива политически процеси и аз не мисля, че това е уникално в България. Разбира се, анализът трябва да се направи, анализът на това недоволство, и да се опитаме да потърсим пътища тези хора отново да бъдат интегрирани в демократичния политически модел като идеи, като тези, като политическа визия за България, независимо дали тя е в ляво, в дясно или в центъра.
Това недоволство обаче, направи „Атака” втора политическа сила или просто доста добре легитимирана партия?
Да, има такъв процес. Не бих казал, че „Атака” е втора политическа сила. Знаете как такива процеси, тук вече няма нещо уникално, се развиват във Франция, в Австрия. „Атака” са с една арогантна, груба кампания, с един друг политически начин на говорене успя да събере тези гласове. Но има и нещо друго интересно, че между първия и втория тур се наблюдава промяна, нестабилност, в електоралния корпус на „Атака” и второто, което е – съвсем малки възможност за излизане от това, което е постигнато като резултат. Самото преброяване го показа.
Въпросът е превръща ли този резултат от „Атака” сила, с която всички трябва да се съобразяват? При съставянето на всеки кабинет и мнозинство, мисля, че няма нужда да цитирам чии са тези думи, но в тях като че ли има доза истина.
Мисля, че е малко пресилено. Докато „Атака” не промени начина на правене на политика, начина на политическа спекулация, начина на внушение и манипулация, включително това, което направиха с тяхната телевизия два дни преди изборите, опита за ескалиране на напрежението, едва ли може да играе сериозна роля в политиката на България. Тя може да ескалира, да създава междуетническо и междурелигиозно напрежение, но не мисля, че демократичният европейски модел допуска такива политически сили.
Г-н Миков, „Атака” предизвика немалко скандали след парламентарните избори, които накараха мнозина наблюдатели да кажат, че тя вече затихва и че тя беше дотук, но в крайна сметка видяхме какво се случи на тези избори.
Има една реанимация на политическо мислене, на противопоставяне, на ескалация на напрежение от началото на 90-те години и неслучайно социологическите сонди показват една значителна част от избирателите, които преди са гласували за СДС, за ДСБ, които са се преориентирали „Атака”, към този политически стил на арогантността. В крайна сметка всеки има право на избор, но това са проблеми и процеси, в които нашето общество и политическите партии не могат да стоят безучастно и трябва да се замислят как трябва да реагират.
Това са процеси на търсене на избирателите, защото не малка част от избирателите на СДС, на ДСБ, които са гласували на този тур, са гласували тъкмо за Първанов. Видяхме го в онова, което социолозите посочиха.
Да, но пак повтарям – от избирателите БСП, на ДПС, на НДСВ, много по голяма част са подкрепили Първанов, докато при т.нар. десни сили това не е така, там процентът е по-различен, там са гласували на инат. Въпреки афишираната и доказвана години наред демократична формация, явно дълбоко подсъзнателно е останал онзи синдром на барикадното мислене и то се прояви на тези избори.
Да погледнем към онова, което Вие разчетохте зад думите на Георги Първанов. Според мен той се държа като един президент на пресконференцията, но се връщам на думите, че са му нужни по-широки правомощия, за да дисциплинира Народното събрание за по-качествени законопроекти, цитирам него. Това май пряко рефлектира и във Вас?
Темпото, с което работим през последната година ни вкарва в ситуация, когато за решаване на дадени проблеми, качеството на законодателството е далеч от това, което ние желаем.
Само заради бързането ли?
Бюджетните възможности, бюджетната макрорамка, също е един параметър, който невинаги позволява да се реализират социални решения в онзи мащаб, който ни се иска, който би бил така широко пожелан от хората в по-тежко социално състояние. И ние също мислим по тези въпроси. Аз не мисля, че трябва априори да се предпоставя критика, да се предпоставя вражда между институциите и президентът.
Питам просто дали според Вас това не беше част от онази по-голяма критичност, за която Георги Първанов спомена?
Ще видим. Все пак има още няколко месеца до приключването на този мандат, има още 5 години, и не мисля, че можем още сега да предпоставим всичко, което ще се случи. Аз нямам против президентската институция, а и президентът е доказал, че може да ползва тези си правомощия, за да бъде онзи коректив на законодателната власт, пък и на други процеси в обществото, с изявления, с политически послания, който е необходим на всяка демократична страна.
Така или иначе сме на вълна Народно събрание и не дотам добри, даже лоши, закони. Използвам възможността да Ви питам за случая с Ванко 1. Той вчера се появи като аргумент на Волен Сидеров. Какво се случва там, готова ли е поправката, ще има ли промени и с какви темпове?
Тази седмица ще направим много сериозно обсъждане. Само едно искам да кажа – ние никога не бива да правим закона за един казус и за един случай. Защото специално за този случай има и други въпроси, които са в полето на съдебната власт, които искаме да проучим, да разберем. Как 10 месеца третата инстанция не се е произнесла по един случай, защо не се е произнесла, след като случаят е от голяма обществена значимост? Мисля, че трябва сериозен анализ.
Стои обаче и друг въпрос, г-н Миков. Този случай излезе покрай това недоглеждане, покрай Ванко 1, но очевидно тази недобра работа на парламента е факт.
Има едни прост въпрос и той няма да отпадне от обсъждането на този конкретен случай, колко души са наказани за сводничество в България. Тоест не само въпросът за тежестта на наказанието, което ми се струва, че в този случай е основният акцент при обсъждането на Ванко 1, въпросът за неотвратимостта и за действието на органите по наказване на такъв тип престъпления. Може би тук си струва да се види съдебната статистика и тогава да отмерим точната мяра като минимум и максимум на наказанието и точните параметри на това престъпление описано в Наказателния кодекс. Сигурно има и други такива случаи, аз съм далеч от мисълта, че с измененията при НК някои казуси са получили по-леко наказателно право на третиране, а други по-тежко. Но никога не можем хилядите дела да ги обхванем и на базата на отделните казуси да разпишем закона. Като казвам това, никак не бягам от нашата отговорност
Надявам се. Какъв е най-важният извод за управляващите в момента от резултата от този вот? Георги Първанов призна, че има дефицит на справедливост, натрупан гняв срещу хората от политическия елит. Има ли изобщо мнозинството някакъв полезен ход, за да обърне представата на българина?
Има. Така и снощи си говорихме с Инициативния комитет и хората, които са участвали в кампанията, че е много важно за нас да направим така, че тези 600 000 гласа, които днес са протестиращи по такъв начин, да получат някакво решаване на техните проблеми, което да ги накара да преосмислят решението си не към Георги Първанов, не към Тройната коалиция, а към политиката в България, да им се даде перспектива на тези хора, така че те да гласуват наистина в рамките на онези политически идеи, които са популярни в Европа, а не в рамките на екстравагантното политическо противопоставяне.
