Интервю

Висшият съдебен съвет на Либия може да отмени присъдата на медиците

14 юли 2007 15:55

Говорителят на Министерството на външните работи Димитър Цанчев в "Седмицата" на Дарик радио.

Има ли споразумение с родителите и роднините на заразените със СПИН деца в Либия или няма споразумение?

До момента, до който самите семейства не обявят, че е постигнато такова споразумение, ние не можем да кажем дали има или няма. За момента ние не знаем семействата да са обявили, че такова споразумение е постигнато.

Кой ще се подписва под споразумението? От една страна, ясно, представители на децата. От другата страна кой ще сложи подпис?

Това не е споразумение, което е между семействата и между представители на България. Това е споразумение, което е постигнато между представители на семействата на заразените от СПИН либийски деца и либийски представители, т.е. от двете страни ще стоят подписите на либийци. Но мен ми е трудно да вляза в такива детайли относно самото оформяне на споразумението, защото си признавам, че аз самият, пък предполагам и много хора, имат яснота точно как ще бъде оформено това споразумение. По-важното. . .

Тоест това ще е споразумение на либийските власти с роднините на пострадалите?

Да, това е по-важното, исках да кажа, че това споразумение ще бъде важно с оглед на заседанието в понеделник, извинявам се, на 16-и, на Висшия съдебен съвет на Либия, тъй като декларацията от страна на семействата пред този Висш съдебен съвет, че те не настояват за изпълнение на произнесените от Върховния съд на Либия смъртни присъди, е изключително важно обстоятелство, което ще позволи на този Висш съдебен съвет да промени, отмени присъдата.

Има ли подписано искане от осъдените българки и палестинеца с българско гражданство до Висшия съдебен съвет?

Очаква се днес да бъде попълнено такова искане.

Какво ще искат точно те?

Те ще искат Висшият съдебен съвет да упражни правомощията си, да разгледа техния случай и да се произнесе, като промени очевидно тази присъда, като не допусне изпълнението на смъртните наказания и промени присъдата.

Милост или оправдаване?

Те ще поискат промяна на присъдата или нейната отмяна. Оправдаване според мен е термин, който би могъл да има място в чисто съдебната фаза, пред съдебните инстанции.

Понеже Идрис Лага, който е говорител на семействата, твърди, че освобождаването ще бъде в съответствие с ислямските принципи на опрощаване и милост. Това устройва ли българската държава?

Принципите, на които се позовава Идрис Лага, са коментирани отдавна в нашите медии включително. В този случай се има предвид, че когато семействата декларират пред Висшия съдебен съвет, че те не настояват да бъде изпълнено наложеното от съда смъртно наказание, Висшият съдебен съвет е в правомощието си да промени или отмени тази присъда. Това е в съответствие с принципите на опрощението по ислямското право, за които говори Идрис Лага.

Цената в споразумението. А всъщност в него ще бъде уговорено либийската държава какво ще уговори пък с международния фонд за получаване на средства, така ли?

Вероятно това ще бъде част от съдържанието на това споразумение. Аз пак казвам - трудно е за мен, пък и предполагам за почти всички в България, да коментират в детайли споразумението между семействата на заразените деца и либийските представители. Това е едно споразумение между либийци.

Добре, а друго споразумение между кого и кого ще има, където ще се уреди, ние го наричаме подпомагането на либийската държава, те го наричат компенсации, да спестим засега този коментар, къде ще се уреди въпросът за средствата, с които ще бъде помогнато на Либия?

Аз не мисля, че трябва да очакваме друго споразумение. Затова защото през декември 2005 г. беше създаден един международен фонд с участието на Либия, Европейския съюз, Съединените щати, България, и този международен фонд си постави няколко цели. Тези цели са създаване на условия за лечение на децата, които са заразени от СПИН. Някои от тях не се нуждаят от лечение, нуждаят се само от прегледи и други медицински процедури. На второ място, изграждане на една национална програма за превенция и противодействие на СПИН в Либия. И на трето място, за модернизация на центъра за заразни болести в град Бенгази. Това са целите, които си поставя този международен фонд.

Колко пари има в него?

Във фонда са се ангажирали да внесат средства както тези държави и тези страни, които участват в неговото създаване, така и много други европейски страни. Аз не мога в момента да цитирам конкретна сума. . .

А България с колко участва приблизително до момента в този фонд?

България участва в този фонд чрез неправителствената организация за развитие на двустранните отношения и сътрудничеството с Либия, която се председателства, знаете, от кмета на град Пловдив д-р Чомаков и от генералния директор на БТА господин Максим Минчев. Тази неправителствена организация събира помощи, които са помощи от български физически лица, юридически лица. Предполагам, че те биха могли да дадат справка, по-детайлна, за сумите, които са събрани или които са обещани да бъдат внесени в този фонд.

Ще бъде ли поет официален ангажимент от тази българска неправителствена организация или от българската държава за определени средства във фонда?

Аз не мисля, че тази неправителствена организация може да поеме ангажимент от името на държавата. . .

Не е ясно, но от името на организацията. . .

. . .нито пък държавата от името на неправителствената организация.

Ще се подпишат ли двамата председателстващи - тъй и тъй, толкова пари ще даде България във фонда?

Ами, това може да попитате самите тях. Те, пак ви казвам, не могат да се ангажират от името на България. Те затова са неправителствена организация, защото не представляват правителството.

А каква е сумата, за която се говори? Сега доста е деликатно вие да коментирате, но спорът бил между 10 милиона евро и 1 милион. . . долара на дете. Един милион били компенсациите, които Либия плаща за атентата на човек на жертвите от атентата срещу самолета на "Панам" през 1988 г. над Локърби.

Тази сума беше коментирана нееднократно, но аз не мисля, че мога да я коментирам. Тя не е сума, която засяга България. България не се е ангажирала до момента и позицията остава непроменена, не се е ангажирала да плаща компенсации. Така че тази сума не засяга България и нито имам информация, за да я коментирам, нито имам основание да я коментирам. Това е сума, която се договаря между либийци и либийци.

Въпросът е, тези либийци, дето обещават на другите либийци да им ги дадат, те откъде ще ги вземат?

Ами, попитайте тях.

Връзка с либийския външен дълг към България?

България е казала, че компенсации, които да се плащат кеш, и да изплаща компенсации като форма на признание на вина няма да допусне.

Кеш няма, а с прихващане?

До този момент. . .

България настоява ли да получи от Либия дълга си?

България има да получава от Либия дълг. До този момент този дълг не е опростен. Това е състоянието на нещата към момента.

И няма планове България да го опрощава?

Към момента няма решение България да опрощава дълга си към Либия. Пак ви казах, България има да получава пари от Либия, до момента не е разглеждан въпросът тези пари да бъдат опрощавани.

Каква е принципната, ако щете, хуманитарна позиция на България по един несвързан с това дело въпрос, а именно евентуално освобождаване на атентатора от Локърби? Как смятате, добре ли е да бъде, разумно ли е, отговаря ли на международното право да бъде пуснат човек, причинил доказано пред съд такива нещастия?

Веднага ще ви отговоря, че този въпрос би трябвало да бъде разрешен в съответствие с принципите на международното право. До този момент ние имаме едно решение, което е взето в съответствие с тези принципи. Ако пак в съответствие с тези принципи има друго решение и то не буди възражения както от юридическа страна, така и от хуманна страна. . .

Понеже всички връзки се правят или с парите, или с пускане на атентатора от Локърби. Поне това са всички коментари до момента.

Това са коментари и връзки, които са по-скоро коментари и връзки в медийното, в публичното пространство. Но в разговорите, които се водят между Либия, България и всички ангажирани с казуса на българските медицински сестри партньори и държави, този въпрос не се поставя.

Тоест либийците нито веднъж не са казали: вие Меграхи, ние сестрите.

Към България не е било отправено такова искане и поставяне на...

Или в рамките на общите разговори, включително с ЕС.

И поставяне на такова условие.

Няма такова условие...

Да.

Няма такава връзка?

Не.

Как ще се реши въпросът с другите три дела - едното насрочено за края на юли, друго за септември. Това са дела, заведени от либийските офицери.

Аз предполагам, че едно решение на Висшия съдебен съвет на Либия би дало възможност въпросът с другите три дела също да бъде решен в една обща рамка. И ако, дай боже, има положително решение на казуса с основното дело и промяна или отмяна на наложените смъртни присъди, мисля, че ще бъде постигнато такова решение по отношение на останалите три дела, което да позволи сестрите да се завърнат в България.

Въпросът е резонен, защото либийците непрекъснато изтъкват тяхната съдебна система колко е независима и когато е в рамките на съда, как нищо не могат да направят. И аз се опитвам да си представя ситуацията в България да има три висящи дела, които са независими даже едно от друго, и някакъв съвет да каже - ами, хайде, и да си тръгнат. Не е много ясно процедурно как изглежда?

Съвсем основателно си задавате този въпрос и имате тези притеснения, защото и ние нееднократно сме казвали, че останалите три дела по никакъв начин не способстват за решаването на основния проблем, основния за двете държави и основния от гледна точка на България, проблема за съдбата на българските медицински сестри.

Възможни ли са различни решения за отделните сестри? Тъй като външният министър Шалкам говори, че решението на членовете на Висшия съдебен съвет ще бъде взето предвид различни фактори, като компенсация, възраст на обвиняемите, време, което те са прекарали в затвора. И сега, най-малкото по фактора възраст те се разделят.

Не бих си позволил да правя прогнози от името на Висшия съдебен съвет и мисля, че, така, произволно тълкуване на току-що изброените и от вас фактори би ни отвело в неправилна посока.

По каква процедура ще бъдат евентуално освободени българските сестри, ако приемем, че тяхното наказание бъде заменено и бъде прието излежаване на присъдата в България? Има ли процедура, при която българският президент, предполагам, че детайлно сте изследвали тези възможности, българският президент да опрощава наказание, наложено от друга държава, което само се излежава в България?

Процедурата, по която би се осъществила тази хипотеза, за която вие говорите, е в рамките на спогодбата за правно сътрудничество между България и Либия. Тогава, когато присъдата евентуално бъде променена, заменена с по-лека присъда, има възможност осъдените лица да бъдат прехвърлени в тяхната родна страна, където да изтърпят наказанието. Изтърпяването на наказанието вие знаете, че също може да бъде променено, има процедура, която си е описана в нашия НПК, начин, по който може да бъде отменено изтърпяване на наказанието, да бъде освободен човек от изтърпяване на това наказание. При хипотезата, при която изобщо бъдат отменени присъдите, очевидно няма да се стигне до прилагане нито на спогодбата, нито на нашия НПК.

Съветникът на френския президент Клод Геан, който беше заедно със съпругата на президента Саркози Сесилия в Либия и се срещна с българките и с Муамар Кадафи, казва: сестрите също са готови да изпълнят условията, предложени от Либия, да не се ангажират с никакви нови процеси срещу Либия чрез международни съдилища. Сега, от обяснението, което вие дадохте, че те ще си подписват либийци с либийци, къде ще се поема такъв ангажимент. И България поема ли ангажимент, че няма да води дела или даподпомогне своите граждани в дела срещу Либия пред международни институции?

България не е поела като държава такъв ангажимент и няма как да поеме тя от името на сестрите такъв ангажимент.

А те къде ще го поемат, както казва този Гиан?

Трудно ми е да ви отговоря в момента.

Но те няма да се подписват под нищо.

Не, те ще подпишат едно искане. . .

Едно искане и в това искане ще има ли, в проекта, на който на вас ви е известен, ще има ли вътре: обещаваме да не. . . каквото е станало, станало. . .

Не мога да ви кажа в момента.

Дали такъв ангажимент ще бъде поеман. Реакцията на смъртните присъди от тази седмица. Как си обяснявате много по-острата реакция от Европейския съюз, сравнено с това, което се чу от България, включително вие не направихте никакъв коментар и аз ви благодаря, че сега приехте този разговор все пак. Но направи впечатление, че европейските политици първо реагираха остро и съвсем не с фразите, с които българските политици казаха каква надежда е това, че това отваря възможности и т.н. Напротив, те осъдиха еднозначно решението.

Аз и в момента не правя коментар на присъдите и на целия този процес.

Е, защо? Пьотеринг коментира, Фратини коментира, ние не коментираме.

Българската страна достатъчно ясно и категорично досега, ако се върнете към всички наши предишни декларации по повод целия този казус, декларации на всички институции в държавата имам предвид, не само на Министерството на външните работи, във всички тях българската страна много ясно е изразила позицията си по всички детайли на този процес - по неговата юридическа страна, медицинска страна, чисто ескпертна и хуманитарна страна. Що се касае до вашето впечатление за разлика в реакциите. Аз не мисля, че реакциите на Европейския съюз бяха по-остри от тези, които имаше през декември. Европейският съюз и нашите международни партньори реагираха по същия начин, по който реагираха през...

Еднакво остро си реагираха.

...декември, еднакво остро. Просто в България през месец декември реакцията наистина, правилно отбелязвате, беше. . .

Остра, колкото в Европейския съюз.

Колкото бих казал, дори повече от Европейския съюз. Този път дотолкова, доколкото решението на съда, макар и окончателно, не приключва казуса окончателно, общата реакция, включително и на медиите, бих казал, е такава реакцията, беше на изчакване. Ние изчакваме да видим какво ще бъде решението на Висшия съдебен съвет. Това е причината, поради която и българските институции, а и българските медии, подчертавам това, и българската общественост реагираха много по-сдържано този път, очаквайки следващото развитие и вече финалната фаза, която идва със заседанията на Висшия съдебен съвет.

Да разгадаем вашето изявление след делото. Там казвате една много интересна фраза - че България има готовност да реагира в зависимост от ситуацията. Сега, какво значи да реагира?

Това означава, че България е подготвена да реагира в зависимост от възможните варианти на развръзка и на развитие на ситуацията.

При най-лош вариант - Висшият съдебен съвет нищо не променя. Как реагираме?

Мога да го кажа, че България е подготвена да реагира, но не бих искал тук да влизам в детайли.

Понеже. . .

За съжаление както аз, така и останалите държавни институции са поставени в една, бих казал, доста неблагоприятна ситуация, в която няма как на този етап да изкарат наяве всичко онова, което се прави по този случай. Мога само да ви уверя, че българската държава ангажира изключителен политически, дипломатически, юридически и финансов ресурс за намирането на изход от целия този случай. Това е нещо. . .

Финансов, не в смисъл компенсации.

Не в смисъл компенсации. В смисъл всички разходи, които се правят по това дело, те не са никак малки. Вие, ако направите само една справка от началото на тази година колко решения има на Министерския съвет за отпускане на суми за подпомагане на защитата и за други разходи, свързани с делото, ще видите, че. .

Правил ли сте сметката вие или сега ще ви е трудно да кажете?

Ще ми е трудно да кажа, но повече от няколко милиона лева.

В реакциите в България, включително в парламента имаше и позиции, че България от самото начало трябва да има твърда позиция, включително скъсване на дипломатически отношения, от "Атака" даже идеята да се задържат петима либийци.

Вижте, различни идеи, предложения, включително екзотични, за това как трябва да се постъпи има непрекъснато, бих казал, от самото начало, от възникването на този тежък за държавата и за обществото случай. Въпросът е кои от тях биха помогнали да се намери едно разумно решение и кои от тях биха отвели в нежелана посока. Само ще маркирам, че едно скъсване на дипломатическите отношения означава България незабавно да изтегли своя дипломатически персонал от Триполи, сестрите, които продължават да бъдат в либийския затвор, да останат без каквато и да е било връзка с български представители и около 500-600 българи, които продължават да работят в джамахирията, също да останат без всякаква дипломатическа и консулска защита. Едва ли това е най-разумното действие, което би могло да бъде предприето, въпреки че чисто хипотетично, да, то е едно от възможните решения.

Връщане на сестрите до 10 дни, до 23 юли според заглавията в печата - реалистично ли е, като знаете на какъв етап са в момента разговорите, за които не може да ни говорите?

От мен няма да чуете прогноза, свързана със срокове.