По въпроса - две мнения от Брюксел. Пръв на пряката телефонна линия в ефира на Дарик се включи Николай Младенов, евродепутат от ГЕРБ:
Смятате ли, че всичкото това, за което говорих, аз съм сигурна, че пропускам някои от успехите, та смятате ли, че тази повишена активност в българския политически живот особено през последния един месец ще убеди Европейската комисия в нашите добри намерения да се справим с проблемите?
Като използвахте думата успехи, предполагам, че я слагахте в кавички, нали? Да, аз мисля, че цялата минутка, която, така, започнах темата, беше сложена в кавички. Да, това са наистина в кавички успехи до този момент, защото това, което виждаме е, че откакто България стана член на Европейския съюз от една година и нещо вече, ние не можем да се възползваме ефективно от успехите на това членство, от факта, че като страна членка имаме достъп до много средства, които допринасят за развитието на българската икономика и за подобряването на живота на хората. Виждаме през последните няколко седмици абсолютно половинчати действия от страна на правителството. Значи, да назначиш вицепремиер, който да отговаря неясно как за еврофондовете, не означава, че ще се решат съществените проблеми, които не само Европейската комисия, но всеки български гражданин вижда, а именно, че парите не отиват по предназначение там, където са преценени, че затъват в близки до определени фирми в управляващата коалиция партии и... близки фирми на партии в управляващата коалиция и в крайна сметка виждаме как един малък кръг от хора в страната се възползва от усилие, което десетилетие наред всички българи, така, заедно действаха, за да може да станем член на Европейския съюз. За да има реален резултат, за да се премахне най-накрая мониторингът на България, трябва да се види ясно и категорично, че съдебната система, правителството, парламентът действат в една посока, като наказват виновните за неправилното усвояване на средствата, установяват такива структури, които работят прозрачно и отговарят на всички европейски стандарти, за да може всеки един български гражданин във всеки един момент да знае къде отиват парите. Защото това са пари не само на европейските данъкоплатци, това са и наши пари, на всеки един български гражданин. Като заговорихте за пари, да говорим за тях. Преди няколко дни еврокомисарят по разширяването Оли Рен коментира, че България може да се превърне в първата държава от общността, чиито еврофондове ще бъдат спрени заради неефективната борба с организираната престъпност. Само да уточня, че става въпрос за много пари, за над 6 милиарда евро, близо 7 милиарда евро. Как вие специално тълкувате, така, това разсъждение, тези думи на еврокомисаря Оли Рен. Ами, трябва да ви призная, че това е най-, така, острото изявление, което до този момент е идвало. Дори намекът за някакво суспендиране на средствата за България, намекът за някакво суспендиране на, така, на правото на България да участва в процесите на вземане на решения в Европейския съюз, само усещането, че такива теми се дискутират във въздуха, е изключително вредно. Сега, какво ще стане с доклада на комисията след броени дни аз не мога да кажа, но това, което мисля всички очакваме с много голям интерес е да видим какво българското правителство ще отчете пред Европейската комисия, че е направено до този момент. И аз призовавам управляващите, преди да излезе докладът на Европейската комисия, да подложат на обществено обсъждане в България това, което те са направили до този момент. За да може всеки един гражданин да види вицепремиерът, различните структури, управляващата коалиция, мнозинството в парламента какво е направило до този момент. Защото иначе разговорът ще остане между бюрократите в българското министерство и бюрократите в Европейската комисия, а обществото трябва да знае. Аз подкрепям вашето предложение. Това тук, така, казвам го като един най-приятелски съвет към управляващите - нека да кажат пред цяла България какво са свършили до този момент. ОК, подкрепям това на прима виста го казвам, звучи ми добре. Как обаче си го представяте това мероприятие - информирането на българското общество за свършеното дотук, и къде е границата между полезността на едно такова събитие и превръщането му в някакъв евтин пиар ход? Ами, за мен полезността е ясна. Ако министър-председателят отиде в парламента и, така, има смелостта да застане пред целия български парламент, да каже какво е направило неговото правителство, да отговори на въпроси защо едно е било направено, а друго не е било направено, и чрез медиите, чрез всички хората в България да разберат в крайна сметка какво се случва. Защото за съжаление аз трябва да призная, че като все пак един от тези българи, които са в някакви позиции, следящи малко по-близко този процес, аз не виждам какво ще отчете българското правителство преди доклада на Европейската комисия. Какви успехи ще отчете в борбата с организираната престъпност, с корупцията и т.н. и т.н. Просто, за да ги видим тези неща, те трябва да бъдат казани от правителството и да бъдат подложени на един сериозен обществен дебат. Но явно БСП, коалицията, правителството ги е страх това да го направят, защото може би няма какво да кажат ново. Само ако, така, отчитаме някакви промени в правителството, назначаване на нови министри, напускане на стари министри, това не е работа, това е хвърляне на прах в очите на хората. Ами, те тези от Брюксел... Не само в Брюксел, а в цяла България. ... как да кажа, имат достатъчно интелектуален потенциал, за да отсеят плявата от същественото, което им казваме. Още малко обаче за европарите, защото преди около два часа стана ясно, че европейската служба за борба с измамите ОЛАФ разследва у нас 19 случая на злоупотреби с европейски средства, а пък други 56 случая са на етап оценка дали да започне разследване, или не. Разбирам, че става въпрос в известен смисъл за конфиденциална информация, но имате ли идея за какво става въпрос, кои са тези 19 случая? Мисля, че всичката тази информация, която е в медиите, в общественото пространство, е достатъчна всеки да си даде сметка, че става въпрос за доста сериозни нарушения. В крайна сметка, ако 19 случая се разследват и доколкото знам става въпрос само за програмата САПАРТ, ако не се лъжа, или основно за предприсъединителните фондове, това, което всички и в Европейския съюз, и в България искат да видят е конкретни решения. Значи конкретни присъди или каквото там се изисква във всеки един отделен случай по отношение на хора, които са злоупотребили с обществени средства. Защото нека всички да си дадем сметка, че този дебат за как се харчат европейските пари в България трябва да отвори един друг дебат за как се харчат нашите собствени данъци в България. Не забравяйте, че в края на годината отчита правителството всяка година някакъв огромен бюджетен излишък и по абсолютно непрозрачен начин този бюджетен излишък се разпределя. Хайде като видим какво се прави с европейските пари, да видим и какво се прави с нашите собствени пари, които се събират от нашите собствени данъци. Така че аз не мога да коментирам конкретни казуси, защото не съм в ОЛАФ и мисля, че колегите от Европейската комисия най-добре ще си свършат работата с, така, в диалог с българските власти. Но пак ви казвам, това, което всеки иска да види, всеки български гражданин, е реални резултати. До този момент няма абсолютно никакви реални резултати. Има само, така, приказки. Друго се питам обаче, господин Младенов. ОК, да излезем извън конкретиката на тези 19 случая, но за размерите на България и за размерите на европейските пари, които така или иначе получаваме, тези 19 разследвания на злоупотреби и другите 56 отделни, за които тепърва ще се прецени дали да почне разследване, или не, малко ли са или са много? Тоест какъв атестат е за начина, по който ние изразходваме европарите? А, недобър атестат. Мисля, че доста е сериозно, доста е, така, неприятно да се чуе, че в една страна малка като България сравнително неголеми количества пари, за които се говори, това е именно предприсъединителните фондове, от тях има дали 19 или 50, или 60 случая, които се разследват за нарушения на процедурите и за присвояване или какъвто е конкретният казус. Много неприятен, така, атестат за страната ни е това. За съжаление това оказва един негативен ефект въобще върху отношението към България в Европейския съюз и ние го виждаме ежедневно тук, когато всеки един от нас, работейки по различни теми, не задължително свързани с ежедневието в България, така, вижда едно отношение сред колегите, което не е особено приятно, нали, не е хубаво да си от страната, която е нарочена за, така, неспособна да се справи с корупцията и престъпността. Вие така ли се чувствате, не особено приятно. И в крайна сметка виждаме как казусът с България, така, започва да влияе на европейските политики. Преди броени дни и седмици започна дискусията за стратегията за разширяване на Европейския съюз оттук нататък и в дискусията се чуха много остри гласове, че Европейският съюз трябва да бъде много внимателен оттук нататък в процеса на разширяване, имайки предвид опита с, така, новоприсъединилите се страни през 2007 година.Другото мнение в ефира на "Денят" по Дарик радио. На пряката телефонна линия отново от Брюксел се включи Евгени Кирилов, евродепутат от коалиция "Платформа европейски социалисти":
Г-н Младенов преди секунда каза, че не се чувства, той не персонифицира, разбира се, но не е много удобно и много комфортно да си българин в европарламента заради всичките проблеми, които България има. Това оказва, разбира се, и влияние върху имиджа на самите вас, на евродепутатите в Страсбург и Брюксел. И вие ли така се чувствате, или?
Ни най-малко не се чувствам така, но все пак г-н Младенов представлява опозицията. Трябва да, така, да подсили малко тази ситуация. Всъщност в европарламента нещата не са точно така, както ги подсказва той, включително и този доклад, последният доклад за разширяването, който е от миналата година... се обсъжда, т.е не заради това, че видите ли, сега нещо страшно става в България и вече и разширението почва да куца и т.н. Е, не, факт е, че вдигнахме малко летвата България и Румъния, вдигна летвата за следващите страни, които ще се присъединят към ЕС. Предполагам, че това ще го признаете, че е факт. Поначало летвата непрекъснато се вдига. Това го чувстват даже и страните, които преди нас влязоха. Естествено, колкото повече страни има в един такъв съюз, толкова повече изисквания вече за начина на работа, за организация, за редица критерии, които да кажем по-рано, когато са били само шест, не са играели такава роля. Аз, когато говоря за това, че трябва да запазим баланса, това не значи, разбира се, че трябва да се лишим от критика или самокритика. Струва ми се, че просто балансът означава да не преливаме пък нещата в самобичуване, защото това вече тук също се чувства.. . Добре. Нека не се самобичуваме. ... включително от служители на комисията, които непрекъснато им се обаждат и ги питат кога и с колко ще ни накажете и т.н. Това са неща, където ние може би като нова страна членка все още ни е нужно време да се, така, да се поуспокоим малко и да погледнем на нещата от гледна точка, че има и много да се прави, че има и редица изисквания, до които още не сме стигнали. От друга страна, обаче изпадането в паника или самобичуване вреди на страната като цяло. Дайте конкретно. Ето сега, през последния месец особено се случиха много неща - промени в кабинета, почти тотална смяна на ръководството на МВР, смяна на шефа на митниците, от умора както разбрахме. Нов вицепремиер, който да отговаря специално за това как изразходваме еврофондовете. Как смятате, че Европейската комисия ще разчете всички тези факти и събития? Просто като пиар ход, защото сме се разбързали през последния един месец преди доклада, или наистина като някакво реално желание да си оправим държавата? Вижте, преди всичко искам да кажа, че особено това, което засяга структурните фондове, защото все пак трябва да говорим по-конкретно, аз мисля, че, тъй като съм зам.-председател на комисия, която наблюдава съответната генерална дирекция и въобще политиката в тази област, мога да ви кажа, че следя много внимателно нещата и тук, откъм дирекцията, и разбира се, и у нас, и не виждам никаква паника. Виждам една абсолютна обективност, даже и старание да се помага. И от друга страна, има нещо, което ние не разбираме - че комисията е правила това и продължава да прави с редица членки, включително и някои стари страни членки. Аз чувам примерно доста сериозни и тежки медии във Великобритания са подхванали, разбира се, неслучайно, нашите проблеми, но в същото време трябва да кажа, че има сериозна критика по контрола, начина на контрола за използване на европейски средства във Великобритания. И се говори не само за критика, а има и санкции. Това нещо става и с много други страни. Някои страни, включително и съседни, стари страни членки постфактум плащат стотици милиони за това, че са допуснали нередности. И това са все реални проблеми, които ние наистина ще трябва да обмислим, даже да се поучим от грешките на другите. По-добре сега, в началото на процеса, да сложим ред и да имаме един стабилен контрол, да има прозрачност на изразходване на тези средства, защото това е в наш интерес. След това иначе ще трябва да плащаме. От тази гледна точка... Какво обаче говорят вашите колеги... г-н Кирилов... ... разбира се, аз съм убеден, че ще получим една обективна оценка. Ако не е съвсем обективна или някъде забележим ние тук, които сме все пак на преден пост, неравностойно третиране и необективно, ние ще реагираме. Но на този етап мога честно да кажа, че виждаме едно спокойно, делово отношение, начин наистина да се наблюдават процесите и процедурите у нас отблизо с цел помощ, а не с цел наказание. Ние обаче продължаваме да мислим, че това е някаква брадва, която виси над главата ни, а това, надявам се, поне се надявам, хората, от които зависи в момента ускорената работа, да не обръщат внимание, просто да си свършат тази работа толкова, колкото е възможно за този период от време. Ами аз, знаете ли, мисля, лично мнение изразявам, че няма нищо лошо в това мнозина чиновници, държавни служители и не само, да гледат на това като на брадва, защото това играе своя дисциплиниращ ефект. Защото ако няма брадва, обикновено изпадаме в едно униние, едно съзерцание и не правим нищо за себе си най-вече. Но както и да е. Изказвам се актуално, от днешния ден. Имаше едно изслушване на комисията по бюджетен контрол. Представител на Гърция, директор на сертифициращия орган в структурните фондове, заяви, че за да се научим на ефективен контрол, нали, той говори през опита на Гърция, са необходими десетина години. Ние, разбира се, ще трябва да побързаме. Но във всички случаи има неща, които се обсъждат. Тук, който присъства, вижда, че това не е единствено проблем, засягащ България. Да, засяга ни, защото на всичкото отгоре сме и нова страна. Ама вижте, то в известен смисъл, г-н Кирилов, според мен ние сме побързали, дори сме напред спрямо гърците, защото... ето, коментирахме това и с Николай Младенов, преди няколко часа стана ясно, че европейската служба за борба с измамите разследва у нас 19 случая на злоупотреби с европейски средства. Т.е. много бързо сме ги усвоили тези пари, а пък по други 56 случая има... все още тепърва ще се вземе решение да има ли разследване или няма. Нека по този въпрос само да ви дам пак пример от днешното изслушване, където колежка от Германия взе думата и казва: вижте, създава се една идиотска ситуация, при която се говори за 10 процента нередности, които журналистите съобщават като 10 процента измами. Аз мисля, че ние трябва наистина до почакаме да се видят, ако има някъде измама и злоупотреба - да. Но има много често, защото процедурите са страшно сложни, има много често просто нередности в осъществяване на процедурите. Това не е обезателно измама. Така че трябва всичко това добре още в началото да се уточни. Тъй като... Не, тъй като тук не става въпрос за журналистическа интерпретация, а става въпрос за официално изявление на говорителя на ОЛАФ г-н Йорг Воян, който нарича тези 19 случая на злоупотреби с европейски средства злоупотреби, нали, а не нередности. В този смисъл как това се отразява на имиджа на България? Какъв атестат е за всички нас да изразходваме по подходящ начин европейските пари, тези 19 разследвания? Ако се докаже, че това наистина са злоупотреби или измами, естествено, че не се отразява добре. Но пак искам да кажа - това се прави в много страни, масови проверки стават, комисията е под силния натиск на парламента. Знаете, предстоят избори догодина. Маса време се проточи въобще да се вземе решение и да се освободи комисията от финансова отговорност. Тези неща, различни проекти, като злоупотреби се наблюдават в почти всички страни. Това са отделни фирми или някъде обвързаност, да кажем, съответно грешки на изпълнителния орган, или неправилно взети процедури, осъществени търгове. По всичко това, разбира се, че това не се отразява добре за която и да е страна, но това става и с други страни. И пак казвам - добре е, че още в самото начало може да се реагира, въпреки че, да кажем, 2-3 месеца, 4 месеца ще има напрежение. Вероятно този период за някои проекти може да отиде и докъм октомври, но това е полезно, защото дава един добър старт по-нататък вече за спазване на процедурите от край до край. Като говорите за октомври, говорите за парите по САПАРД, че могат тогава да бъдат деблокирани, така ли? Не, не, вижте, различни оперативни програми са в различен стадий, въобще не говоря за блокиране. Но възможно е някъде проверките по отделни оперативни програми да се забавят, за да се видят абсолютно всички одобрени проекти например. Аз се надявам, че освен по ФАР по останалите сериозни финансови последствия няма да има, при положение че дадем гаранциите, че нашата система за контрол вече е, така да се каже, в ход и си върши работата. Дано... Подложен ли е в момента Брюксел, вие споменахте за изборите, има ли натиск върху Брюксел от някои държави, членки на ЕС, този път при този доклад да се действа много по-строго и много по-сурово спрямо България? Вижте, това е една организация, в която членуват 27 страни. Възможно е да има различни мнения от гледна точка на създаване на наистина реално впечатление, че новите страни членки осъществяват нужния прогрес за достигане на стандартите. Така че подобен натиск може би донякъде е възможен от отделни страни, но това не означава, че при взимането на политическо решение ще има някакъв необективен подход спрямо България. Аз съм убеден, че ще се отчетат обективно и напредъкът, и, разбира се, областите, където ще търпим критики, където тепърва ще трябва да се справяме. Т.е., най-вероятно наблюдението ще продължи, но аз за съжаление, когато отстрани следя някои политически изяви, виждам, че като че ли някои колеги още отсега плачат за това, че няма да ни сложат във фризера например или няма да има страшни санкции. Нека да погледнем все пак малко по-държавнически...