Икономическите рискове пред България са страшни, секторите енергетика и здравеопазване са в критично състояние, а властта или се страхува или не желае да прави реформи. Констатацията е на лидера на КТ „Подкрепа" д-р Константин Тренчев. В интервю за Дарик той посочи като особено притеснително това, че приходите в хазната драматично намаляват.
По повод студентските протести и продължаващото недоволство срещу кабинета „Орешарски" Константин Тренчев посочи, че само сериозна промяна в Конституцията би решила проблемите в държавата - другото ще бъде само смяна на лицата във властта.
Какво става в България? Повтаря ли се историята от 1990 и 1997 година? Вашата диагноза не като човек, завършил медицина, а може би като участник във всички ключови събития от началото на прехода до днес.
В определен аспект може да се каже, че има повторение, но на някои елементи. Ако тръгнем още по-рано - от 1989 година, тогава се искаше да има демокрация, макар че не ни беше много ясно какво е това. Но искахме да е нещо различно и вярвахме, че може да се постигне. Оказа се, че демокрацията е трудно нещо, защото това е не само промяна на принципа, а и промяна на начин на мислене, на манталитет. Освен това си бяха подредили много добре схемата номенклатурата и Държавна сигурност как да отстъпят полека-лека и да запазят позиции, което е видно към днешна дата, защото собствеността остана тяхна, всъщност се трансформира в тяхна.
През 1997 година нещата бяха критични, заплатата беше стигнала 5-6 долара, което изведе хората на улицата, но тогава имаше ясно очертана алтернатива: тези са виновни, но другите нямат вина за това трагично състояние, дайте те да дойдат на власт да оправят нещата. Сега вече през властта са се изредили всички, поне от тези, които са познати. Мераклии имаме сигурно за износ. Това е единствената стока, която не е дефицитна в България, но за съжаление не се търси на международния пазар - да изнасяме мераклии за власт. Сега покрай обстоятелството, че всички са се изредили под една или друга форма, по един път-два пъти и са ги видели, няма така ясно очертания субект, на който да повярваш и да си кажеш „Вярвам на тези хора и ще направя всичко възможно те да дойдат, за да подредят нещата и да не ми е толкова тежко". Много е объркана държавата. Това, което особено ни притеснява и вчера сме се карали цял ден, е, че приходите драматично намаляват и същевременно се дават обещания, че бъдещето се очертава много, много по-розово. Което е някак си трудно да ни убеди.
Неизпълними приходи ли заложиха в този бюджет, който...
В приходите има, разбира с,е дадени числа, но информацията, която идва от НАП и митниците, а ние там имаме хора, от които нищо не може да се скрие, говори, че приходите и от двете места намаляват. А за да раздадеш нещо, трябва да го имаш, трябва първо да го събереш. Това много ни притеснява. Има и трети начин да се намерят пари - като вземеш на заем.
Вървим ли...
Като гледам догодина към 5 млрд. Казаха 4,4 млрд. 5 млрд. ще се вземат, за да покрием стари плащания, други работи и така нататък. В което не би имало нищо страшно, при положение че икономиката вървеше. А за съжаление тя не върви и затъва. Тоест едно натоварване с дългове, при положение че не можеш да ги обслужваш и закъсваш още повече е вече много страшно.
По много от параметрите вчера партньорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество не се разбрахте. Къде свети обаче най-силно червената лампа, освен в сектор здравеопазване...
Най-силно светеше в здравеопазването, но там проблемът не е от вчера. По този проблем много се е говорило и не знам защо изведнъж като че ли той ни изненада. Още през 2009 година най-големият икономист, в първата стотица на планетата, тъй като имаше доста пари в здравната каса и по закон те можеха да се харчат само и единствено за здравеопазване, опъна към милиард и половина и с тях запълни други дупки. След което парламентът със задна дата направи така, че парите от касата да отидат като пари в резерва и вече с тях да можеш да боравиш по-лесно. Това нещо нанесе много тежък удар на здравеопазването. Казвали сме го тогава, карали сме се по съвети и така нататък. Но с Дянков практически не можеше да се разговаря по никакъв въпрос. Помня, че тогава бяхме поканили лекарския съюз в нашата квота да дойдат в националния съвет, късаха договорите публично пред журналистите. И драмата започна. Оттогава те просто не могат да се възстановят.
Сега могат ли тези да оправят кашата, забъркана тогава?
Кашата в здравеопазването ще продължи, докато не се решат три основни проблема или поне да се придвижат донякъде. Първият голям проблем това е 2 млн. души, неплащащи здравни вноски. Няма как да ползват всички, някои да плащат, други да не плащат и да излиза сметката. Разбира се, аз като лекар никога няма да кажа, че човек трябва да се върне, но трябва да се намерят други фондове, които да плащат, за да може да излиза сметката на касата. В Америка например няма да те оставят на улицата, ако си паднал, ще дойдат, ще те вземат с линейка и ще те закарат в болница, но там плащат други фондове за това, че ти не си осигурен. Вторият голям проблем е огромният брой болници, които имаме.
Много частни се появиха през последните години и те не са проблем, но...
Не само частни. Има и неефективни болници. И ще ви дам пример, който е дори семеен. Една малка болничка има хирургия, тази хирургия има двама хирурзи и за година имаше четири операции, предполагам апендицити или хернии.
Каква болница?
Общинска. Само за сравнение, баща ми беше шеф на хирургия и е стигал дванадесет операции на ден. Тоест тези хирурзи, към които трябва да има и санитари, и сестри и така нататък, като хирургия тази хирургия не е натоварена. Те и тези хора се дисквалифицират като хирурзи. Този брой, оптимизация на болниците... Но знаете, че по политически причини там, знаете, че...
Казус, който винаги започва да се обсъжда и спира.
Ако някой тръгне, ще започнат да плачат депутати и кметове и така нататък. Всеки българин трябва да има възможност да има достъп до квалифицирана помощ. С хеликоптери ли ще ги карат, с линейки ли, пътища ли ще оправят, но трябва българинът да е равнопоставен. Но да поддържаш една болница, която реално развива много малка дейност... За частните болници е друга тема, и там е страшно. Третото нещо, което може би най-лесно може да се оправи, е въвеждане на информационна система и да се знае какво става в здравеопазването.
За нея от години се говори.
Не е тайна, че има случаи, при които те лекуват за нещо, дават ти два документа - единият е истински, а другият за пред касата, защото по тази пътека се вземали повече пари, пък са те лекували по друга... Знам, че колегите ще изпищят, но е факт и знам случаи, мога да извадя документи.
Да, но очевидно това е статукво, което обслужва всички.
При положение че там се въведе една електронна система и аз за това говоря от най-малко десетина години, просто ще има ред и това няма как да стане. Разбирам колегите, сигурно има начин, ако те могат да изкарат едни много добри заплати по честен начин, те ще предпочетат да е по честния начин. Може би съм пристрастен към съсловието, към което така или иначе съм част, но лекарят трябва да има висок обществен статут и когато той го няма, той се опитва да си го създаде. И когато няма друг начин, се опитва и по нечестен начин да го създаде. Нека да направим системата така, че по един честен начин лекарят да застане на върховата си позиция, която в целия цивилизован свят е Upper Middle Level, тоест над средно ниво.
Колко правителства обаче говорят за тази електронна система. Очевидно и това няма да я направи.
Тя може да се разглежда и като част от електронното правителство или да бъде отделна, но просто да се знае кой какво е изписал, кой каква диагноза е направил, защото тям няма как да го унищожиш, след като си го написал веднъж. Доколкото знам за електронно правителство се заговори още по времето на Николай Василев. Пръснаха се маса пари. Някои ми казват 300 млн., някои 400 млн., но някои вече ми казват, че вече над 600 млн. са пръснати. И няма яснота.
Виждате ли в този кабинет и днешната власт воля за някакви по сериозни реформи и може ли да ги очакваме в ситуация, в която протестната енергия на улицата ту заглъхва, ту се възражда?
Тук може би от по-неочакван ъгъл ще разгледам ситуацията. Една власт може да си позволи да направи решителни стъпки, при положение че тя има сериозен авторитет. Защото властта е сбор от два компонента. Единият е формален - гласували хора, получен мандат и така нататък. Вторият обаче е доверието, авторитетът и уважението. Когато второто го нямаш или е много малко, тогава до голяма степен ти се страхуваш да предприемеш действия, защото обикновено в началото определени мерки объркват ситуацията или по-скоро нарушават определени интереси.
И скачат определени групи българи...
И ти не смееш да го направиш. За мен в най-новата ни история от 1989 година до сега двама човека можеха да предприемат изключително решителни стъпки и всичко щеше да им бъде простено. Това беше Царят, който обаче се оказа, че има други намерения, свърши си това, което си беше намислил.
Борисов ли е вторият?
Вторият е Бойко Борисов. Тези хора можеха да разпорят държавата, да я зашият, пак да я разпорят и пак да я зашият и всичко щеше да бъде простено. Говоря за първите месеци, когато идва нова власт и казва „Да, всичко е объркано, но аз ще го подредя".
Има кредит на доверие.
Сегашните започнаха с много нисък кредит на доверие и с няколко сериозни глупости съвсем го сринаха. Има три възможни варианта за обяснение защо не се правят някои неща. Или че се страхуват да ги направят, или че не знаят какво да правят, или че не искат да ги правят, което е най-лошият вариант, защото значи, че си зависим и някой не ти дава да правиш това, което се налага.
Третият вариант като обяснение ли подозирате Вие по-скоро?
Мисля, че е смесица. Има и страх от предприемане на действия. Ето за да не ни упрекнат, че ние само искаме, то е логично един синдикат да иска увеличаване на заплати и така нататък, ние за много неща сме дали конкретни предложения. Тоест казваме „Направете това, защото ползата от него ще бъде такава и такава". И веднага ще ви дам пример. Скоро даваха по телевизията за едно село, което дължи над 300 млн. ДДС. Всеки ден във вестници пише: този завлякъл 5 млн. ДДС, онзи завлякъл 20 млн..... Добре, това е един страшен проблем. Вчера сме се карали примерно в здравеопазването за някакви 107 млн. Виждаме, че чрез ДДС изчезват стотици милиони. И е близко до акъла да си кажем: абе,няма ли някаква форма и начин това да се избегне или поне да се ограничи. Аз лично съм дал на министрите, най-вече на човека, който писа бюджета... Това беше още на Дянков, с него не можеше да се говори, той беше уникат. Дали сме и сме казали: предлагаме ви в член 164, в член 82, бланка сме им разработили, за да не може една фирма да я точиш, да я точиш и накрая да я хвърлиш на човек, дето няма пари за една ракия. Те ги дадоха тези нещастници в селото. Има начин да се сложат законодателни пречки пред това явление. Второто нещо - сега пищим, че няма приходи от акцизи, че няма еди-какво си. Дали сме им разработена, българска, патентована система, която ще започнат да прилагат в Америка, за да маркират всеки боеприпас, всеки патрон с лазерно маркиране. В Евросъюза е имало презентации, в ООН е имало презентации. И им казваме „Приложете това нещо, за да ограничите източването по тази линия". „Да, да, добре, ще видим". И дотам.
Прекъсвам тази линия от важни примери, защото те показват, че става дума за детайл, който обаче на фона на общата липса на доверие...
Ако те въведат тази невъзможност да се прехвърля една фирма, без предварително да покажеш, че е изчистена откъм задължения... Е, сигурно на някого няма да му хареса, но няма да може публично да каже „Това не трябва да се приема, защото аз искам да крада". Просто няма как да стане. Или нека да кажат „Няма да го направим" и да ми дадат мотиви.
Накъде обаче вървим с това, което виждаме по телевизия, от новините чуваме - протестиращите студенти, емоцията.
Всичко това, госпожо, сочи, че нещо в тази държава дълбоко не върви. Хората чувстват един дискомфорт. То вече се усеща с кожата - не върви тази държава. Оттук нататък, понеже предполагам, че всички споделят подобно мнение, е въпросът какво да се прави. Това е въпросът на въпросите. Че не върви, мисля, че е безспорно ясно. Диагнозата е ясна, въпросът е каква терапия да се предпише. Тук започват разликите.
Вие виждате ли разумния изход?
Знам, че може на някого да му звучи отвлечено, но разберете много сме мислили, преди да го кажем. Ние твърдим, че основният документ, върху който тази държава е конституирана, не е добър. Това е Лукановата конституция. Имам очи да го кажа, защото ние бяхме единствената организация, която се противопостави на тази конституция. Ние подкрепихме 39-имата, които не я подписаха и така нататък.
Да, но сега протестиращите забравиха това искане за промяна в конституцията. Те искат смяна на властта и нов парламент. Това чуваме от студентите.
Когато една система е конституирана на погрешни принципи, тя не върви, защото ако сменим актьорите, а пиесата остане същата, ние пак няма да променим нещата, както ни се иска и тази държава да тръгне. Имало е и други държави, които са изпадали в трудности именно поради недобрия институционален модел, заложен в техните конституции. Има държави, намерили са си пътя и никой не мисли да променя. Кой иска да променя нещата в Англия? Никой не иска. Никой не иска в Германия да ги променя, нито във Франция. Само че Франция се е гърчила за един период от 1945-1946 до 1957-1958 година, за което французите не искат да си спомнят. Точно защото е била заложена абсолютно идиотска конституция и след кат тази конституция Де Гол я промени и направиха нова, Франция пак стана велика сила. Нека си признаем - не са добри правилата. Дайте да променим правилата. Говорил съм с много политици и както виждате един по един, и президентът започна да говори, че трябва нещо да се пипа, Меглена Кунева взе да говори, че трябва да се пипа нещо, и други хора започнаха да говорят. Аз ви уверявам всички ще дойдат на нашия акъл в един хубав ден. Само че се губи историческо време.
Докъде може да ни доведе загубата на това време и с днешна дата как ви се вижда - по-големи са политическите или икономическите рискове пред страната?
Икономическите рискове са страшни. Тъй като това е нашият периметър, ние не искаме да казваме кой е хубав и кой лош, защото ще кажат „не е ваша работа". Не че ни пука и ни е страх от тази работа, но синдикатите имат един икономически периметър, в който трябва да действат. Именно това вчера сме им казали: нещата не се развиват добре. И ще ви кажа, че специално в някои сектори, най-вече енергетиката и това го говоря от почти година, а сега вече и в здравеопазването нещата са в критична точка. Енергетиката може да повлече всичко надолу. Не може някой да ни упрекне „Вие какво правите?". Ние сме предложили план, обяснили сме всичко. Те дори не са ни отговорили „Прави сте" или „Не сте прави", да ни убедят, че не сме прави и така нататък.
Как ще отговорите на упреците на някои от протестиращите, че не сте част от протестната енергия, от пейзажа, който задава емоцията на недоволство?
При нас хората вземат решение какво да правят. Аз не мога на никого да разпоредя „Утре с байрака излизаш!". Ако този човек иска, ние сме ги питали и в момента и проучване правим, има сектори, където хората казват „Вече не се търпи и ги почваме", а има и сектори, където казват „Да видим, да изчакаме". Хората не са военнизирана система да ги навия. Някой може да счита, че знае отговора на въпросите и дава рецепти, ама не всички хора ги споделят. Аз съвсем не одобрявам това, което става в тази държава, но аз не мога да накарам хората насила да направят нещо, което те все още не искат или не са узрели. Като вземат нашите заплати, да видиш тогава как не можеш да ги спреш. Не взеха в „Напоителни системи", скочиха, намериха се пари. Не взеха едни мини, намериха пари. Да, ама това е временно. Това е болкоуспокояващо, не лекува болестта.
Как според вас ще завърши всичко това - новата форма на протест, студентското лице на недоволството ще промени ли структурата на политическия терен в държавата?
Ако ние не променим правилата, колкото и да променяме актьорите, нещата няма да се променят. Ако този политически елит от всякакви цветове, защото аз се нагледах - това ми е 14-го правителство, не прозре едно нещо - че трябва да направи нещо и за държавата, освен за джоба си, което впрочем е любимо занимание на политиците, без значение от цвета им, тази държава няма да върви добре и хората ще ги упрекват които и да са на власт. Защото те вземат решенията. Една държава може да се съсипе от три неща. Първото е от Божие наказание - цунами, вулкани и не знам какво. В България няма такова нещо. Второто е чужда агресия. Сърбите могат да имат оправдание „Бомбардираха ни, сринаха ни". Тук не са падали бомби, освен една в Горна баня, която отнесе един покрив. Третото нещо е вътрешен фактор. Кое е най-важното от вътрешните фактори? Тези, които вземат решенията, тоест политиците, които са на власт.
