Интервю на Миглена Георгиева със собственика на фирми в енергийния сектор Христо Ковачки.
Аз смятам, че въглищата ще поскъпват ежегодно някъде между 8 и 10 процента, съответно може би между 6 и 8 процента ще нараства цената на електроенергията. Що се отнася до природния газ, мисля, че в близките 2-3 години той ще поскъпва с темпо от порядъка на 40-50 процента и след това сигурно поскъпването ще проследява инфлационните процеси в страната.
По отношение на топлофицирането и отоплението с парно от години се знаеше, че парното е един от най-евтините начини за отопление, но напоследък излиза, че то е и непосилно. Какво може да се направи, така че топлофикационните дружества наистина да предлагат евтино отопление? Единственият начин да се намали цената на топлинната енергия е да се направят в топлофикациите системи за когенерация и по този начин де се произвежда електроенергия, която като комбинирано производство да се изкупува на по-висока цена от НЕК и по този начин да има възможност ако не за намаляване, то поне за задържане цената на топлинната енергия на по-ниски нива, за да могат обикновенните потребители да си плащат редовно сметките. А с тази когенерация вече топлофикациите до каква степен са започнали такова произвадство? Знам, че консултирахте „Топлофикация–Враца”. „Топлофикация–Враца” има два монтирани модула по три мегавата и тя в момента произвежда комбинирана топлинна енергия, произвежда електроенергия и има възможности да задържи цената на топлинната енергия на по-ниски нива. Но аз пак повтарям, че всичко това зависи от цената, на която ще се изкупува комбинираната енергия от НЕК. „Топлофикация–София” като че ли излезе едно от дружествата за най-бързи печалби, пране на пари и така нататък, а пък в същото време хората от страната, които се отопляват от други топлофикации, също си мислят, че при тях има кражби. „Топлофикация–София” е едно голямо предприятие. Годишно там са правени ремонтни програми от порядъка на 30-40 млн. лева, което е огромна сума и хората, които са управлявали тази „Топлофикация”, са разполагали с голям ресурс. Неприятното в цялата тази ситуация е, че едва ли не у хората остана впечатлението, че не трябва да се плаща топлинната енергия, защото едва ли не всички топлофикации злоупотребяват. Всъщност те ако не си плащат топлинната енергия, топлофикациите няма как да си плащат газта, която им се подава и по този начин те са обречени на фалит. Няма как да се замени топлофикационната мрежа с други видове отопление, поне в близко бъдеще. Това не е нито по силите на енергийната система в България, нито по силите на някаква система от твърди горива, която да замени съществуващата топлофикационна. Така че единственият начин тази топлофикационна мрежа да оцелее е тя да бъде коректна към потребителите и те да си плащат сметките. Предложи се „Топлофикация–София” да бъде приватизирана, обаче има и още един вариант – преносната мрежа да бъде продадена отделно от самото производство на топлоенергия. Мислите ли, че това е разумно? Не, мисля, че не е разумно. Защото в момента, в който се отдели топлофикационната мрежа от топлинните източници, ще се появи някаква форма на конкуренция между тези две предприятия и в края на краищата едното просто ще престане да съществува. Топлинното счетоводство не трябва ли да влезе към топлофикациите, така че да не се дели счетоводството от самата продажба на топлоенергията.Всяка „Топлофикация” има право да избор – или да си избере фирма за топлинно счетоводство, или тя самата да го прави. В България вече има фирми, които са се специализирали в топлинното счетоводство, и реално те извършват тази услуга. Тя не е скъпа услуга. Сега доколко има злоупотреби в това топлинно счетоводство, то зависи вече от конкретната „Топлофикация” и от нейните ръководители. Но де факто фирмата, която отчита това топлинно счетоводство, няма интерес да злоупотребява със сметките. Тоест всички можем да бъдем спокойни, че топлинният счетоводител отчита това, което действително показва топломерът. Мисля, че топлинният счетоводител ако някъде сбърка, то не е защото има интерес. Сметките си постъпват в „Топлофикация”. Колкото отчита топлинният счетоводител, толкова се плаща на тази „Топлофикация”. Той получава за тази услуга конкретно възнаграждение. Вие бихте ли проявили интерес към приватизацията на „Топлофикация–София”? Последните топлофикации се приватизираха по такъв начин, че български фирми нямаха възможност да участват в тези процедури. Не знам кога ще бъде процедурата по приватизация на „Топлофикация–София”. Не съм запознат в подробности с нейното реално финансово състояние. Всичко зависи от това какво е финансовото състояние на предприятието и каква цена ще бъде обявена от собствениците като продажна. Ако има съответствие, то тогава може да се прояви интерес към „Топлофикация–София”. Да преминем към приватизацията на НЕК. Председателят на Парламентарната комисия по икономика Йордан Цонев предложи в началото на тази година до края на 2007 година да се мисли за приватизацията на Националната електрическа компания, като неговата идея е да се мине през борсата. Какво е Вашето мнение? Аз мисля, че е много здравословно пакети от НЕК да се продадат на борсата и да се появят миноритарни собственици, които да участват в управлението на НЕК. По този начин НЕК ще стане още по-публична компания и ще има още по-голям контрол върху нея. Следите ли енергийните войни в Европа, така да го нарека, и по-специално писането на новата енергийна стратегия на Европейския съюз? Напълно съм съгласен, че атомната енергия е енергията на бъдещето и няма смисъл да се бяга от тази енергия. Реално същаствуващите мощности трябва да се ремонтират, трябва де се преструктурират и да могат да работя колкото се може по-дълго време.
