Европейският делови конгрес /ЕДК/ вече навърши 10 години. Беше създаден, за да стимулира инвестициите в страните в преход, да улеснява диалога между бизнеса и политиката. Какво постигна за това време работната комисия „Енергетика” към конгреса?
Енергийната комисия на ЕДК насочи вниманието си към решаващи въпроси като сигурността на доставките на природен газ, необходимостта от инвестиране в тръбопроводи, разработка на газови находища, но обръщаме внимание и на електроенергетиката – там са необходими много големи инвестиции в електроцентралите в Европа, за да станат те по-ефективни. Сега цялата дискусия беше предизвикана от дискусията за намаляване на въглеродните емисии с 20 % до 2020 година.
Какви са, според Вас, шансовете да се изпълни тази програма на ЕС?
Мисля, че е прекалено амбициозна. Но за бизнеса с природен газ това означава, че може да се доставя повече газ на енергийния сектор, защото природният газ е екологично гориво. Много важна ще е и дискусията за ядрената енергетика, защото без нея ще е много трудно да се изпълни тази европейска програма за намаляване на въглеродните емисии.
И все пак казвате, че програмата на ЕС е твърде амбициозна. Да разбираме ли, че според Вас е неизпълнима?
Да наистина, защото целият ЕС да намали с 20 на сто емисиите означава много силен натиск върху индустрията. А трябва да мислим все пак, че ЕС не е единствен в света.
Европейският делови конгрес има мисията да прави препоръки към правителствата. Какви съвети за изпълнение на начертаните от ЕС цели ще дадете?
В момента не мога да ви отговоря конкретно, защото процедурата е такава, че първо събираме становищата на работните групи, след това ги представяме на председателстващата комисия в Берлин – това ще стане през юни, и те ще формулират препоръките .
По данни на „Булгаргаз” към 2020 година в ЕС ще достигне 250-300 милиарда кубически метра годишно. Какви са пътищата за задоволяване на този дефицит?
Да, такива са числата. Но дефицит означава газ, за който още не са сключени договори. Такива договори се подготвят от големите компании. Преди всичко Русия играе сериозна роля. Тя има най-големи запаси и много нови проекти в инфраструктурата като Северния поток около Прибалтика, който ще донесе 55 милиарда кубически метра руски газ към Европа. Повечето проекти са за нов газ, така че ще запълни тази празнина в доставките. Другият източник е втечнен природен газ от Близкия изток. Много терминали в момента се строят, включително в Германия се строи терминал за получаване на втечнен природен газ.
Норвежците също са голям производител и могат да увеличат своите доставки. Но ролята на Русия несъмнено ще се повиши. Не забравяйте, че има много добра съществуваща газопроводна система между Русия и Централна и Западна Европа и това е огромно предимство. Защото, ако Русия реши като алтернатива да изнася за Китай например, тя трябва първа да изгради газопроводна система за милиарди евро.
Да разбирам, че Вашата прогноза е, че този дефицит ще бъде задоволен и няма да има разминаване между търсене и предлагане на природен газ.
Точно така.
В края на миналата година „Файненшъл таймс” изнесе данни от доклад на НАТО, в който организацията предупреждава членовете си, че се планира създаването на газов картел по подобие на ОПЕК, на газов ОПЕК. Как оценявате вероятността това да се случи?
Теоретично може да се каже, че може да има такава формална организация, но това няма да има особен смисъл, защото в света цената на природния газ е свързана с цената на петрола, а петролен картел има – ОПЕК.
Т.е. няма място за опасения, че има опасност от диктуване на определена цена от един газов ОПЕК под влияние на Русия?
Не, не виждам как може да стане. Газът може да бъде заменен, ако цената му стане по-висока от другите горива. Така през годините газът може да бъде заменен от мазут, от дърва. Намалението на емисиите на въглероден окис, разбира се, хвърля нова светлина върху този въпрос.
