2/3 от случаите на проблеми с бъбреците се дължат на високо кръвно налягане и на диабета. Това съобщи един от най-добрите нефролози в България, който ръководи Клиниката по нефрология и трансплантация в Александровската болница в София, проф. Емил Паскалев.
Въпреки че броят на бъбречните трансплантаци в последно време у нас се е увеличил многократно, все още около 900 души чакат за нов бъбрек, а 3500 са на хемодиализа. В предаването „Най-добрите лекари” специалистът посочи, че трансплантацията като метод на лечение е до 8 пъти по-евтина от диализното лечение:
Клиниката, която ръководя, е уникална с оглед на това, че тя работи във всички аспекти и области на нефрологията - консервативна нефрология, диализно лечение и бъбречна трансплантация. Най-големият ни обем е по отношение на консервативната нефрология, някъде от порядъка на 60% до 80%. Съответно при нас постъпват и много пациенти, които трябва да започнат и заместващо бъбречно лечение, чрез диализно лечение. Нещото, което е водещо за клиниката, и нещото, с което тя е популярна, е работата с бъбречно трансплантирани пациенти. Ние подготвяме хора, които са с необходимост от започване на заместващо бъбречно лечение, но вместо диализно такова, ние осъществяваме бъбречна трансплантация. Тя е най-добрият вариант за лечение на един бъбречно болен пациент, при който се налага заместващо бъбречно лечение.
Липсата на оплаквания при проблеми с бъбреците представлява ли затруднение по отношение на навременното диагностициране?
Това е наистина сериозен проблем, тъй като бъбречните заболявания, които водят до нарушаване на бъбречната функция, до увреда на бъбреците, обичайно в началото нямат симптоми. Най-често в началните етапи пациентите нямат сериозни оплаквания, заради които те не търсят навреме и лекарска помощ, което е сериозен проблем за ранното диагностициране. Наистина това е проблем, затова хората трябва да обръщат внимание на своите бъбреци и основно да залагат на профилактичните изследвания.
Има ли възраст, след която това е хубаво да се случва?
Това трябва да се прави винаги. Най-често възрастта, която е ангажирана с безсимптомно протичане, това е младата, активна възраст – от 20 до 40 години. Възрастта след 45 или 50 години е атакувана от други заболявания, при които ние знаем, че рано или късно се развиват бъбречни увреждания. Тоест, като знаем това заболяване, имаме насочеността. Тоест, там е една идея по-лесно, но въпреки това проблемът с безсимптомното протичане си стои почти винаги.
Има ли връзка между проблемите с бъбреците и високото кръвно?
Много голяма връзка. Високото кръвно налягане е заболяване, което на практика е за цял живот. В един етап от своето развитие, особено когато артериалната хипертония е с много дългогодишна история и особено, колкото е по-млад пациентът с артериална хипертония, ние задължително очакваме бъбречно ангажиране или бъбречно увреждане. Ние знаем, че в България има около един милион хипертоници, което е изключително голяма бройка.
Има ли някакъв конкретен симптом на бъбречното увреждане, което може да се търси или всичко е на добра воля за профилактика?
При артериалната хипертония такъв на практика няма. След като артериалната хипертония има продължителност над 10 години, задължително трябва да има изследвания на бъбречната функция. Симптоми, оплаквания от страна на бъбреците няма, но задължително се изследват урина и на кръв.
А всъщност, кои са най-честите проблеми с бъбреците?
Първо, когато хипертонията се лекува с давност повече от 10 години, трябва да се мисли за бъбречни увреждания. Особено важно е това за млади хипертоници, които започват на около 30 или 35 години. Това по-често се случва при мъжете. На второ място, това са диабетиците. В България те са около 500 хиляди. След 10-годишна история на захарния диабет, бъбречното увреждане се появява почти закономерно и това трябва да се знае. Тези две състояния представляват проблем при 2/3 от случаите на нарушена бъбречна функция. В останалата 1/3 са чисто бъбречните заболявания, които са бъбречно каменна болест, хроничен или остър пиелонефрит, увреждания, на фона на други заболявания като подагра, наследствени заболявания, малформации, където най-често проблемът е свързан с рязко покачване на кръвното налягане или поява на отоци. Същото се отнася и за появата на т.нар болков синдром при бъбречна криза, когато говорим за бъбречно каменна болест, която на практика е най-честата. Болката е също характерна, наред с тежест и температура при възпаление, а също и когато има проблеми и смущения в уринирането. Това са основните характерни симптоми за бъбречните заболявания.
В началото на седмицата, на пресконференция на Изпълнителната агенция по трансплантация, споменахте нещо много радостно за медицината у нас. Казахте, че отчитаме напредък с бъбречните трансплантации. На какво се дължи той и какво още бихте искали да видите?
Напредъкът е сериозен за тази година и сравнено с предишните броят на пациентите с трансплантиран бъбрек е в пъти по-голям. Това се дължи основно на фокусиране на вниманието и енергията в посока на донорството и най-вече на трупното донорство. Резултатът е наистина много добър. Другият много важен аспект е, че се мисли за трансплантация не само на бъбреци, но и на черен дроб и сърце, което вече се прави рутинно почти при всеки трупен донор. Колегите вече мислят за комбинирана органна трансплантация, включително, че направиха подготовката за това нещо. Аз съм убеден, че догодина при тези условия и така поставените нови разбирания, съответно и някои промени в нашите протоколни дейности, трупните трансплантации ще бъдат наистина повече.
Колко време е допустимото, в което пациентите могат да бъдат на диализно лечение преди една бъбречна трансплантация, за да бъде тя успешна и да няма увреждания?
Когато на един пациент е необходимо да се започне заместващо бъбречно лечение, което е диализа или трансплантация, най-добре е да се направи трансплантация, тъй като диализното лечение води до увреждания, в повечето случаи – необратими. Бъбречната трансплантация не може да ги подобри, да ги преодолее, заради което се нарушава качеството. Тоест, колкото по-рано се направи тя в хода на започнало вече диализно лечение, толкова резултатът е по-добър. И другото, което е много важно, е, че трансплантацията като метод на лечение е от 3 до 8 пъти по- евтина от диализното лечение. Това е нещо, което отдава изключително сериозен ефект върху здравната ни система. Тоест, може би 1000 пациенти на диализа биха били равностойни финансово на между 3000 и 7000 трансплантирани пациенти, което за държавата трябва да бъде топик, тъй като финансовият аспект в днешно време е много важен.
Колко са пациентите на диализа?
Пациентите на диализа са около 3500, записани в листата на чакащите има около 900. Тоест, има много повече, които трябва да бъдат насочени и записани. И трансплантациите трябва да се увеличат още повече, за да има ефект.
Доколкото знам, клиниката, която ръководите, е единственото място в страната, в което се извършва очистване на кръвта от антитела. Процесът се нарича плазмафереза, ако не греша?
Точно така. Плазмаферезата има приложение при много заболявания. В областта на нефрологията това са малък на брой пациенти, които са с тежки гломерулни заболявания. Много е голям процентът на пациенти, които се нуждаят от такова лечение с плазмафереза, които са в листата на чакащите за бъбречна трансплантация и имат антитела. Плазмаферезата като лечебен метод е рутинна практика в нашата клиника, той обаче не се заплаща на този етап, но представлява високо ефективен, установил се и утвърдил се в световен мащаб метод. В България обаче този метод е постоянно губещ за клиниката, която го осъществява. Иначе аз смятам, че у нас има достатъчно специалисти, които са подготвени и могат да го прилагат, стига да имат финансов ресурс.
Как се промени нефрологията в последното десетилетие?
В последното десетилетие нефрологията се променя твърде съществено в няколко аспекта. На преден план изпъкват инвазивните, диагностични и лечебни процедури в нефрологията. Те се развиват много бурно. Промени се много етиологията – причините за бъбречно увреждане. Ако преди десет години говорехме за бъбречно увреждане само при първични бъбречни заболявания, то сега говорим, че бъбречното увреждане в около 2/3 от случаите се дължи на други заболявания като захарен диабет и артериална хипертония, и само 1/3 от случаите се дължат на първични, истински бъбречни заболявания. Населението в България, както и в много страни, застарява, тоест увеличава се преживяемостта. Възрастното население над 70 години расте непрекъснато, а нефрологичните проблеми при тези пациенти са много специфични и по-различни, отколкото при младите. Появяват се нови патологични състояния. Злокачествените заболявания сами по себе си ангажират и бъбреците.
Оставате ли оптимист за родното здравеопазване?
По принцип, да. Иначе без оптимизъм няма как да се работи. Аз смятам, че медицината в България се развива и то по-успешно, отколкото системата на здравеопазването. Втората се прави много повече от администратори и има много, което дължи на медицината. Наистина тези неща трябва да бъдат синхронни, да се развиват достатъчно добре и само в такъв случай, по отношение на здравеопазването като цялостна характеристика, нещата ще се подобрят.
