Правилният подход е кое е добре за България
Правилният подход е кое е добре за България / снимка: Sofia Photo Agency, Надя Коцева
Министър Трайчо Трайков в „Седмицата” на Дарик
50119
Министър Трайчо Трайков в „Седмицата” на Дарик
  • Министър Трайчо Трайков в „Седмицата” на Дарик

Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката, туризма и водите вече, гост в „Седмицата” на Дарик:

Добро утро.

Добро утро, но името на министерството си е както досега. Единственото, което се променя в отговорностите, е това управлението на още 24 големи язовира с хидроенергиен потенциал и контролът на другите две хиляди и няколкостотин язовира.

Т.е. търговското дружество, което е държавно, нали е търговско дружество „Язовири и каскади”?

То е дружество на НЕК.

Така. Това търговско дружество ще има контролни функции върху други търговски дружества - това реши Министерският съвет - които са собственици например на язовири частни или върху язовири, които са на общини, или язовири, които са на други ведомства.

Да. Идеята е да се концентрира контролната функция, включително и в тази и част, която е свързана с издаването на задължителни предписания…

Доста екстравагантно…

…и организирането на принудителни мерки. Идеята е там, където е експертизата, всичко де е на едно място, за да бъде максимално ограничено споделянето на отговорност в случая.

Т.е. „Язовири и каскади” ще си контролира себе си, т.е.собствените язовири то ще си ги контролира и ще си издава предписания.

А, забелязахте. Да, така се получава. Реално обаче…

Вие не забелязахте ли или кой, министър-председателят ли, или кой, някой друг…

…и досега беше така. И досега беше така.

Ама те досега се срутваха язовири. Нали…

27-те язовира на „Язовири и каскади” не ги контролираше никой друг освен самите „Язовири и каскади”. И може би по този начин…

Според вас умно ли е това, г-н Трайков? Умно ли е да не се създаде, ако премиерът говори, че трябва орган, той й вика дирекция даже.

Историята показва - на управлението на язовирите в „Язовири и каскади” - показва, че като организация и като хора достатъчно отговорно са подхождали всички във времето назад. Така че ако съдим по добрия прецедент, може да функционира по този начин системата.

Т.е. ще разчитаме на добротата на хората, а не на логиката, че контролът трябва да е в различно лице от това, което експлоатира нещо. Това все едно строителите да си контролират сами строителството.

Говорим само за язовирите, които оперира „Язовири и каскади”. Това са досега 27.

Най-големи.

Досега 27, стават 51. С тях проблеми не е имало. Няма и не е имало. Проблемите са с малките, занемарени, понякога и документално несъществуващи изкуствени водоеми. Именно там се насочват контролните функции. Защото, вижте и с…

А не е ли по-логично да има структура, която се занимава с това?

…Цар Калоян преди години, и със село Бисер сега, и с тези, които виждаме в момента като потенциално най-опасни язовири, винаги става дума за малки, които не са, в никакъв случай не са в „Язовири и каскади”.

Ако тези 120 души с хидротехническо образование в „Язовири и каскади” започнат да обикалят 3000 язовира, вместо да се грижат за няколкото десетки, за които са си се грижили, както вие казвате, добре и досега, рискът и тия няколко десетки, за които са се грижила добре, да започнат да имат проблеми не е малък, нали?

Вижте, когато е ясна каква е задачата, се прави план на работата и тя се обезпечава с необходимите ресурси. Именно това е и начинът, по който ние процедираме в момента. Не случайно на заседанието на Министерския съвет казах, че когато поемам една задача, винаги съм направил разчет какви са шансовете за успешното й изпълнение, защото в противен случай бих предпочел да си подам оставката веднага, а не когато, не дай си боже, нещо се случи. В този момент имахме предварителни оценки само. Документалното и правово определяне на регламентиране на нещата ще отнеме още известно време. Но ние започваме с проверките. Вече започнахме. В плана за контрол на потенциално най-застрашените язовири влизат за следващите 10 дни да бъдат проверени около 600 язовира в цялата страна и екипите вече тръгнаха. В момента се работи по язовира на село Елена. Там снощи ми докладваха, че може би ще е необходимо взривяване на изпускателя, който е... не може да функционира в момента, но тази сутрин вече са установили хората на място, че може да се разчисти преливникът. В момента се роботи по него. По-късно днес и изпускателят. Така че работата вече започна.

Да, обаче от стенограмата в Министерския съвет излиза, че вие сте поставили нещо като условие, за да поемете тези ангажименти. Какви са условията ви? Вие сте казали, че трябва, за да не се стигне до оставката ви, което сега повтаряте, предварително да се осигурят хора, да се осигурят пари. За какво става дума?

Не казах предварително, защото ние започнахме от веднага. Всъщност бяхме започнали от предишната вечер. Но в осигуряването на ресурсите, когато бъдат разписани задълженията, разбира се, че трябва да има адекватност между задача и ресурси.

Спорен вас решение ли е централизацията, към която тръгва вашето иначе дясно правителство? 3000 язовира да се контролират от един център, едно търговско дружество със 120 инженера.

Досега пробвахме по обратния начин - 20 години има, няма.

Не, той никой не ги е контролирал.

Нали знаете каква е дефиницията на глупак? Това е човек, който прави едно и също действие и очаква различен резултат.

Кой е контролирал досега язовирите според вас?

А според вас кой? Както излиза - никой.

Никой.

За първи път решихме да има контрол, и той в някаква степен е централизиран, тъй като „Язовири и каскади” ще проверяват всички водоеми в страната. Но има задължения, които са достатъчно ясни и категорични за местните и за областните управи.

Т.е. моделът на Дирекция за национален строителен контрол, както се осъществява контролът в строителството, не е добър модел за язовирите според вас?

Идеята да се използва потенциалът на „Язовири и каскади” произтича от факта, че тази организация има доказан опит, доказани резултати в управлението и в контрола на язовирите, които са там, 27-те големи язовира. Затова, когато направихме преглед на всички възможни решения, решението наклони везната в полза на това хората с доказан опит и добри резултати да поемат задачата.

Т.е. вие ще сте в ролята… понеже нали знаете Бисер е селото от Славейковата „Изворът на белоногата”, поемата му, вие ще сте в ролята на везира, който ще казва що е харно, както казва Славейков, от сараите в София.

Не, не ми се мисли сега в такава художествена насока. Нещата са съвсем реални и много критични.

Чий язовир е „Иваново”? Сега вече трябва да отговорите на този въпрос, след като от оня ден сте натоварен с това да знаете всички язовири чии са и някак си доста смешно изглежда държавата…

Не, не съм натоварен с тази задача. Искам много ясно още веднъж да кажа какви са отговорностите. Досега имахме 27 язовира, които бяха в капитала и в баланса на „Язовири и каскади”. Тези 27 язовира стават публична държавна собственост, „Язовири и каскади” получава концесия за управлението им. Други 24 язовира, които досега бяха в „Напоителни системи” или в МРРБ, също стават публична държавна собственост и също се дават на „Язовири и каскади” с концесия за управление.

За управление, така.

Всички останали язовири, независимо от собствеността им, ще бъдат контролирани от „Язовири и каскади”, които ще могат да дават задължителни предписания.

Добре, ако днес има проблем на язовир…

Независимо от това кой е собственикът, когато се провери водоемът, директно се дава предписание.

На кого?


Ако не е ясен собственикът, на общината и на областната управа. Общината и областната управа имат ангажимента да изпълнят предписанията.

Т.е. ако днес има някакъв проблем с „Иваново”, образно казано, вие ще дадете, понеже не знаете кой е собственик, ще дадете предписанието на областната управителка и на кмета.

Вместо да си губим времето да установяваме колко процента на кой е ще постъпваме директно по този начин.

Добре, доста смешен е този спор, който се води от седмица, чий е язовирът…

Ама вие го продължавате спора. Аз ви казвам какъв е начинът за работа и каква е целта…

Добре, но чий е?

…вие ме питате чий е.

Чий е? Може ли българската държава да не знае вече цяла седмица чий е тоя язовир?

Абсолютно не би трябвало да е така, това е абсурдно и затова регистърът, който Министерството на регионалното развитие и благоустройството подготвя, трябва да дава нееднозначна информация по този въпрос.

Не, то проблемът идва от това, че май първоначалните смели изявления на министъра на отбраната как нямала нищо общо армията с този язовир започват да се пропукват като самия язовир. Генералният щаб бил потвърдил според „Медиапул”, че този язовир е в границите на полигона, който се използва от подразделението за обучение по подводно кормуване и десантиране, а не както с ирония говореха и министър-председателят, и министърът на отбраната, че що й е на армията, подводници ли да си държи в язовира. И ако излезе, че това е язовир, управляван от държавата, или голяма част от него, оправданията с местната власт…

Г-н Вълчев, това в момента не ме интересува и това, което е важно, е какво трябва да се предприеме и какви правомощия имаме, за да не се случи нещастие. Не съм последна инстанция, която да коментирам в случая кой колко процента къде има и не ме интересува, не е моя работа, не е мой ангажимент. Ако се опитвам да свърша неща, които не са мой ангажимент, тогава няма да мога да свърша тези, които са, а в случая е ясно с какво е натоварено министерството и „Язовири и каскади” - с управлението на 27, вече 51 големи язовира и с контрола…

Върху всички.


…на всички останали.

Кога започва бутането на язовири, за което говори министър-председателят?

Когато се наложи. Вече са съставени списъците с потенциално най-опасните водоеми по…

Колко са в тези списъци?

…области.  Приблизително 600. Тези 600 язовира ще бъдат проверени в следващите 10, дори 9 дни, до 20 февруари.

Т.е. около 1/5 от язовирите на България са потенциално опасни?

Така излиза, да.

Десетина дни за проверка и след това?

Веднага, където е необходимо, ще се вземат мерки, било за частично изпускане, за пълно изпускане, където е необходимо, за корекции по съоръженията, затова именно хората, които са експерти и в „Язовири и каскади”, и в останалите организации и по места, ще преценят това.

Откъде ще се вземат пари обаче за това? Най-вероятно това ще се окажат язовири, които в голямата си част ще бъдат общински, а не държавни. Общините нямат пари. Как ще излезем от този проблем?

Струва ми се малко, да не кажа, кретенско да се мисли сега откъде ще се вземат пари. И чета кметове, които казват - да, в нашия град трябва да се почисти коритото на общината, но нямаме пари и затова няма да го направим, но има голяма опасност да стане наводнение. Що за човек трябва да си и що за кмет, за да го кажеш това? От една страна, казваш - някой да ми помогне, защото ще стане наводнение и ще се залеят домовете. От друга страна, казваш - ами, защото нямам пари в бюджета няма да чистя…

Ама, то е вярно, че нямат, защото целият български бюджет е организиран към това да иззема и да преразпределя, нали с това сте съгласен? Парите се изземат от местното население…

Според мен… когато става дума за безопасността на хората, за имуществото, за такива сериозни теми, каквито са в момента, трябва истинските лидери, кметовете…

Какво да направят, с тела да застанат на пробойните?

…да свършат работата. Работата трябва да се свърши, финансирането е съвсем друга тема.

Това малко като оня анекдот, нали, пари немате, действайте.

Ама, не, извинете, сега, знаете, че моят подход по отношение на правното управление на проекти е съвсем систематичен и спокоен. В случая нямаме право да сме… В случая не говорим за финансово управление, говорим за спешни мерки, които трябва да се вземат, и те трябва да се вземат от хората, чиято отговорност е. Дали ще го направят на кредит, задължение, по какъв начин ще ги погасят...

Т.е., първото, което идва… да вземат заеми.

Приходи ли ще осигурят, облигации ли ще направят, лотария… ли ще направят. Работата просто трябва да се свърши, а след това да се умува. Представете си, вие виждате как… Ами, ще ви обясня следното - когато са проектирани големите язовири, е предвидено, че понякога трябва да се правят контролирани изпускания, които са повече от нормалната вода, която минава през ВЕЦ-а, нали така, и обемът на контролираното изпускане, е съобразен с поречието след това. Първо, в границите на сервитута, сервитутът стига до най-високата точка, до която може да стигне водата при контролирано изпускане. Ако обаче общината не си е свършила работа да почисти поречието или реката се използва за сметище, или е обрасла, то тогава водата няма да може да се оттече и ще наводни наоколо, или когато в някои случаи в зоната на сервитута се строи, има сгради. Всичко това не е било съобразено, когато е строен язовирът, и затова сега да бъдат така добри всички местни власти и кметове, областни управители да решат този въпрос. Не може да се чака всичко на едно място. Контрол - да, задължителни предписания, когато каза това министър-председателят за бруталните пълномощия включва и това. Аз така го разбирам, казвам на кмета - трябва да се почистят тези дървета, трябва да се почисти сметището, имате една седмица, направете го, защото след това се сърдете на себе си.

И ако не го направи, и какво ще стане след това? И той, примерно, трябва да затвори училището, болницата, защото няма пари, и не го прави, и какво става след това? Не го  прави. Как изглежда сърденето на себе си?

Мисля, че стана ясно.

Наказание ли, какво ще следва? Ще бъде затварян ли, поправки в Наказателния кодекс? Какво ще се направи с такъв кмет, който не може да го направи?

Има неща, които са в рамките на здравия разум. Аз не искам да коментирам това вече, което излиза извън здравия разум, защото по този начин можем да си говорим безкрайно и за края на календара на маите, и така нататък. Значи, всички имаме отговорности, нормални хора сме, знаем какво трябва да се направи. Държавата поема лидерството чрез контрола, предписанията, съветите, парите, където е необходимо. Очевидно, всичко това ще бъде финансирано, но трябва да се действа…

Т.е. ето, стигаме… Аз това ви питам от самото начало, ще даде ли държавата пари на тези кметове?

Но трябва да се действа незабавно.

Държавата ще даде пари, казахте вие току-що.

Не, аз не съм министър на финансите. Моите правомощия са да кажа какво трябва да се направи.

Грешка ли беше закриването на министерството за кризите? Впрочем, доста иронично също на фона на откриването на такъв пост в еврокомисията със създаването на специална голяма служба, равносилна на министерство, ако приравним нещата, и то към човек, който е от България. Сбърка ли България, респективно управлението на ГЕРБ, като закри министерството за кризите, докато Европа открива министерство на кризите?

Аз нямам спомен това министерство да свърши някаква полезна работа.

Не, то персонализирането не е верният подход.

Оставете персонализирането, това беше структура с много хора и с много бюджет. Какво стана? По времето на работа на това министерство стана и наводнението в Цар Калоян и се похарчиха едни милиони, не знам колко, не ми е било работа да се интересувам, но някакви космически станции и спътникови терминали…

Т.е. вие бихте препоръчал на Барозу да направи като България, отговорникът по вътрешните работи на ЕС да отговаря за кризите, а не…

Не, нищо не бих препоръчал. Бих казал, бих казал, че ние сме поели ангажимент с определен финансов ресурс в държавата да се свърши някаква работа. Структура, която е била доказано неефективна, очевидно е трябвало да бъде подложена на критичен анализ. Точно това се е случило и функциите се изпълняват от…

Според вас изпълняват ли се? Ако имаше наистина изпълнение на функциите, би трябвало хората от село Бисер да бъдат предупредени достатъчно рано, за да се махнат от селото, от къщите си, нали?

Така е.

Според вас функциите изпълняват ли се, след като…

Очевидно не, но това не зависи от факта дали има министерство на бедствията или не.

Не, интересно е как обясняваме на българите, които ни слушат, защо Европа прави точно обратното на това, което прави България, и ние упорстваме, че това е по-доброто решение, нашето?

Е, когато питате защо не правим същото като Европа, нали, понякога пък питаме, защо правим същото като Европа. Според мен правилният подход трябва да бъде това кое е добре за България.

Според вас…

След малко ще ме питате за АСТА, нали, и аз ще ви отговоря, че в случая България е направила това, което всички останали страни в ЕС.

Не всички, нали знаете, че не всички? Германия твърдо няма да подпише са последните съобщения. Евродепутатите от ГЕРБ категорично бламират вашето действие, ще гласуват против в Европейския парламент.

Чудесно, чудесно. Аз затова от самото начало обяснявам какво означава подпис под условие. А условието е ратификация. Ако няма ратификация, значи няма и подпис.

До АСТА ще стигнем. Да се върнем на управлението на кризи в България.

Да, само че тогава въпросът ще бъде защо България прави така, както правят останалите страни в Европейския съюз? Защото всички…

Не, не, няма множествено число.

Г-н Вълчев, всички страни, без изключение, през 2008 г., в мандата на предишното правителство, моят предшественик на моя пост, са дали мандат на Европейската комисия да преговаря по споразумението АСТА.  

Тя е проговорила лошо и сега много от страните отказват да подпишат.

Ноември 2010 г. Европейският парламент със своя резолюция приветства променения подход на комисията в преговорите. След като веднъж по-рано през 2010 г., март месец, са изразили резерви, нали, казали са има недостатъчна прозрачност, искаме това да се промени. Между март и ноември, осем месеца по-късно, комисията се е коригирала и Европейският парламент това го е отчел като положително, и на 24 ноември 2010 г. казва ние вече сме доволни, подкрепяме, одобряваме работата на комисията по тези преговори. В края на 2011 г. почти всички страни, включително и тези, които не са подписали, защото заради събитията от последните седмици, но включително и Германия на 30 ноември, правителството й, взима решение за подпис на АСТА. И фактът, че не е подписала на 26 януари заедно с останалите страни Германия, е единствено, защото през това време не са се организирали да дадат мандат на посланика си.

Германците колко са неорганизирани, а ние чевръсти, по-бързи и от германците!

22 страни бяха по-бързи от германците, точно така. И въпреки това Германия е поискала дата в Министерството на външните работи за Япония за дата за подпис. Сега Германия промени позицията си в резултат на целия дебат по АСТА, който според мен е съвсем оправдан. Може би и нашите експерти не са видели всичко, може би и ние не сме видели всичко. Именно затова подписът е под условие. За мен това не е свещена крава. Нека да видим аргументите, да сме убедени, че не трябва да се ратифицира и няма да се ратифицира. Какво по-просто от това? На всичкото отгоре юни месец предстои гласуването в Европейския парламент. Аз нямам никакво намерение да бързам преди гласуването в европарламента да предприемам някакви действия, свързани с ратификация от българския парламент, така че…

Добре, но много интересно - политическата позиция на ГЕРБ очевидно в европарламента, всичките депутати, обявяват, че ще гласуват изобщо против АСТА, изобщо без всички тези въртели с резервите.

Перфектно, добре.

Да, интересно е как ГЕРБ тук ще си промени политическата позиция и ще гласува „за”? Как в европарламента…

Защо трябва да гласува „за”?

Не, питам, ако случайно мине в европарламента въпреки  позицията на Партията на европейските социалисти, въпреки позицията на ГЕРБ в европарламента, където те ще гласуват „против”, след това тук същата партия ще гласува ли „за”?

Аз съм убеден, че в европарламента и в българския парламент ГЕРБ ще гласува по един и същи начин и не виждам какво ви притеснява и учудва в случая.

Т.е., ако те гласуват „против” там, както обявяват…

Да, значи и българският парламент няма да…

Значи и тук ще гласуват „против” АСТА…

…го ратифицира. Естествено.

…и няма да стане тази работа…

Точно така.

Защото днес ще има големи протести в цяла Европа, включително и в България срещу АСТА.

Ами, няма нищо лошо вместо 20 или 240 очи милиони очи да се вгледат в тези текстове и ако нещо не е правилно, да действаме по съответния начин.

Беше ли подложена на натиск България от американците? Защото това е американска сопа за защита на авторските права - големите корпорации, които респективно финансират и кампаниите на управляващите в Съединените щати, изкупуват авторските права, може да се каже, на безценица на фона на печалбите, които реализират, и сега са ужасени от това обаче, че нещо като новата печатница на Гутенберг е намерена, а тези, същите, щяха преди няколко века да спрат и книгопечатането като вредно за техните права. Беше ли подложена България на натиск?

Не ми е известно. Мен лично никой не ме е подлагал на натиск и не сме говорили, но пък и, както казах, аз не съм бил този, който е започнал преговорите. За по-рано не знам, може да питате моите предшественици.

Т.е. вие по-скоро, аз ви разбрах така, казахте експерти може да не са догледали, разбирам го и като ваше самопризнание, че може би и вие като сте предлагал така лаконично на Министерския съвет въпроса с този подпис, не сте дооценил всички аспекти на проблема. Гледал сте само от тази страна за фалшифицирането, че така ще си браним едва ли не и нашата ракия, нали, от фалшифициране?

В случая начинът на мислене е следният - Европа е въвела достатъчно строги стандарти за опазване на интелектуалната собственост. Затова Европа е инициатор на такова международно споразумение заедно със САЩ, така че към него да бъдат привлечени…

САЩ е инициатор, Европа е притисната от САЩ да го приеме. Това е по-точното.

Ами, не знам дали е точно така, защото в мотивите на Европейската комисия за това споразумение винаги се изтъква, че високите стандарти, които важат в Европейския съюз трябва да важат и в останалата част от света. Това е горе-долу както с въглеродните емисии, нали. В момента говорим за въглеродно изтичане, защото в Европа приемаме много строги стандарти, а страни, които не приемат същите стандарти, пък привличат европейската индустрия, на която там й е по-евтино. И в резултат на всичко това какво става - вместо нещо да се произведе в Европа се произвежда в Китай. Там се замърсява, отделят се повече парникови газове и след това на всичкото отгоре, за да се транспортира обратно в Европа, се отделят парникови газове и от транспорта. Това е перверзният ефект, това се нарича въглеродно изтичане. Та ако пренесем този модел върху запазването на интелектуалната собственост, тогава излиза следното - в Европа всички плащаме за всичко, нямаме достъп до продукти със защитена интелектуална собственост, докато останалият свят не се притеснява въобще от това и напредва.

Ами, значи има проблем Европа, а не останалият свят.

А така, виждате ли какво става. И тогава мисленето на Европа е: щом ни е сме си поставили вече тези високи стандарти, нека привлечем и останалите към тях.

Те не се привличат обаче.

Но се оказва, че и в градината на Европа не всичко е… Вижте, ние имаме, например в България имаме едни от най-строгите текстове по отношение на защита на интелектуалната собственост. Ако си спомняте, при предишното правителство ГДБОП влизаше, конфискуваше компютри и т.н.

Да, искаха да спрат „Читанка”, където хората четат свободно книги.

Да. Ние имаме такива много строги текстове, които, без да съм…

Ама, те нямат нищо общо с действителността в момента.

…експерт по темата, съм почти убеден, че не се спазват, както и да е. Значи, на хартия имаме строго законодателство. Такова законодателство има в останалата част на Европа и Европа казва: искаме към тези стандарти, които ние сме наложили на себе си, да привлечем и останалата част от света. Това е смисълът на това споразумение. И затова казвам: обаче, ако въпреки становищата на всички експерти, което е документирано, че това няма да доведе до ново законодателство, защото вече го има, че няма да доведе до първо, второ, трето, десето, ако въпреки това се окаже, че нещата не са съвсем еднозначни, то нито европарламентът, нито българският национален парламент ще го ратифицира.

Добре, ама пак слагате едно „ако”. Вашето мнение какво е, полезна ли е АСТА, трябва ли да бъде подписана… ратифицирана от България? Трябва ли да влезе в сила в България АСТА?

Аз предприемам своите действия като министър въз основа на становищата на експерти, но така е начина, по който функционира държавното управление. В становищата се казва изрично: няма ново законодателство, което се налага в България. А Европейската комисия казва: няма да има ново законодателство на европейско ниво. Тръгваме оттук, нали така. Но това е, което са казали експертите и което съм видял аз. Ако хората и други експерти по света видят нещо друго, аз съм…

Добре, ама седнете, прочетете споразумението и без да сте…

Чел съм го, г-н Вълчев.

Да, и от него, от всяко изречение излиза, една опитна голяма адвокатска кантора на американска компания за музика или филми ще може да извлича аргументи за терор срещу всеки конкретен човек, който си е разменил книга, филм или песен с друг. За нещастие на тия компании, чрез интернет се разменят вече.

Ама, това не го пише в споразумението.

От всяко изречение може да бъде тълкувано така.

Ето тук стигаме до въпроса, ако нещо може да бъде тълкувано, както е в най-лошите сънища на хората, тогава явно има достатъчно…

Ама, нали разбирате, че това искат да спрат американците.

…явно има тогава достатъчно основание да не се ратифицира. Затова сме предприели този предпазлив подход. Изисква се и национална ратификация, и европейска ратификация. По всичко личи, че е много съмнително, че това ще стане.

Че ще бъде ратифицирано.

Ами, нали виждате как всички един след друг, така и вие, без много да разбират за какво става дума, но, съобразявайки се с настроението на хората, с възможните опасности…

Да, да. Вие някак си не искате да кажете докрай дали не разбирате, че истинската цел е да бъде спряна възможността хората, без да плащат, да си разменят изкуство, идеи, каквото и да е, подлежащо на авторски права. Това е истинската цел. Дразнят се големите посредници, които нищо не създават сами всъщност, а купуват творческия продукт на другите, се дразнят, че преди е било нужно те да бъдат посредник, за да напечатат едни книги или да издадат едни дискове и да ги разпращат по света, и заради тая организация да твърдят, че имат право да получават пари, сега се дразнят, че хората нямат нужда от тях. Ако един напише едно стихотворение, вече не е нужно да има посредник някоя голяма компания, с която то да стигне до всички. Това е целият проблем и те искат да го спрат това.

Ако това е целта, очевидно тя не трябва да бъде постигана. Но трябва да дава възможност, г-н Вълчев, ако бъде предложен приемлив пазарен модел, то той да се спазва. Защото аз неведнъж съм казвал и преди: ако искаш да продадеш за 50 евро нещо на някой, което той може…

Един диск да се опитаме…

…да, един диск, което можеш да намериш безплатно или най-малкото от приятеля ти, който си го е купил, да го чуеш и да го запишеш и някой иска да ти забрани това…

Това искат.

…то това не правилният подход. Правилният подход е вместо 50 долара да поискаш, да кажем, 50 цента, нали така? Вече 99% от хората, които не биха дали 50 долара, биха дали 50 цента вероятно. Винаги ще има някой, който не иска да даде една стотинка, но не говорим за тия хора. Но нещо малко, което в представите на хората съответства на труда, разходите за разпространение, хората биха дали. Отговорността на тази индустрия е да предложи такива пазарни модели. Е, и ако има такива пазарни модели, тогава според вас също ли няма да е оправдано да се иска да се платят тия малки стотинки?

Да, така ще стане…

Нещата не са съвсем еднозначни. Аз…

Но големите не искат да взимат малко.

…не съм например творец, нямам интелектуална собственост, която защитавам, и ми е най-лесно да кажа - тези са лоши, най-лесно ми е да го направя. Но в същото време виждам, че винаги трябва да се търси разумен баланс. Нали така?

Токът? Какво губи България от спирането на износа?

България печели гарантирането на стабилността на своята система и никога не сме казали, че българската енергетика е направена, за да изнася. На първо място, за да се гарантира нашата стабилност и нашето захранване. Това, което ни е в повече, го изнасяме. В случая нямаме в повече, което да изнасяме.

Колко е разликата между това, което ни трябва, и това, което изнасяме. Аз срещнах различни цифри на различни места… И което сега вече потребяваме заради студа.

Аз издадох заповед за спиране на целия износ. Като цяло през годината около 1000 мегавата се изнасят.

Хиляда мегавата годишно се изнасят, но това за няколко дни няма да представлява някакво голямо количество.

Е, 1000 мегавата ги умножавате по часовете и дните и виждате какво количество, нали. Хиляда мегавата е инсталираната мощност, за да стигнете до количеството, трябва да умножите по времето. И като намерите броя мегаватчасове и умножите по цената, на която се продава, ще видите колко не е изнесено.

„Белене”. Трябва да ви кажа, че вече на подбив, изглежда, ви взимат с тоя въпрос. Вчера гледахте ли „Шоуто на Слави” - как се забавляваха с вас? Доста, така, хубаво ви имитираха. Слави пита Трайчо Трайков, или вашия по-скоро имитатор, сега ще строим ли „Белене”, не ли? И вие къдрите, въртите и не отговаряте на тоя въпрос? Започнах да си мисля, че вие ще успеете да изкарате мандата, без да отговорите на този въпрос, който май изглежда истинската ви цел вече. Тъй като отговорът е доста неприятен, в каквато и посока да го дадем.

Кое е неприятният отговор?

Да или не, все ще бъде неприятно, ще имате проблеми или с руснаците, или с Европа, или с българите…

Проблемът е едни-единствен, господин Вълчев. Проблемът е, че някой някога е казал „ще строим”, без да е ясно нито какво струва това, нито как ще стане в сроковете, които са предвидени. И ние сме дошли, за да, да перифразирам грубите поговорки, това постоянно си мисля, докато говоря с вас, но в случая ще се опитаме да разчистим това, което е изцапано, нали? И заради това е толкова сложно, Защото, от една страна, има нещо подписано, нещо се произвежда и пристигат фактури, от друга, трябва да го вкараме в нормалните финансови граници и на добрата практика за управление на проекти, така че накрая да не стане един ужасен Франкенщайн.

Е, до къде са оценките? Значи, спомням си, с вас преди една година водихме тук същия разговор и тогава се чакаше късна пролет, в началото на лятото да излезе оценката, която бяхте поръчали и която щеше да каже изгодно ли е, не е ли? Половин година по-късно няма отговор.

Очевидно, когато се водят преговори, с риск да стана банален да припомня още веднъж, че когато се водят преговори, трябва да се съгласят и двете страни. Ако ние искаме нещо и казваме при това условие сме съгласни, а отсрещната страна казва да, но пък ние не сме съгласни, тогава как очаквате да има решение. Такъв е случаят в момента.

Кое, кой какво не е сега съгласен? Ние на какво сме съгласни, руснаците на какво не са съгласни? Не са съгласни на тая оценка ли?

Става дума основно за три отворени теми - разпределението на рисковете, детайлите на договора за изпълнение, доставка и строителство и цената на финансирането и ескалационните индекси.

И кога ще се затворят темите?

Когато се затворят. Може и да не се затворят въобще. Ако видим, че няма шанс да се стигне до споразумение, тогава няма да има споразумение.

Обявявате, ако вярно са ви цитирали, че американски военен пенсионен фонд, може би…

Не са ме цитирали въобще вярно, нито съм казал, че е военен, нито, че е пенсионен, нито, че...

Само, че е американски?

Зависи от регистрацията на компанията. Има заявен устен интерес, аз съм ги пратил във финансовата работна група…

Само… за да кажем, който не е разбрал - за четвърт, 25% от „Белене”.

Нито това е ясно.

А, не се знае и за колко?

Разбира се. Значи, има си…

Не, понеже веднага срещнах…

Има си процедура, която е свързана с разглеждането на това как предложението на който и да е инвеститор се вписва в капиталовата структура, в целия проект.

Понеже срещнах веднага логичният въпрос: като не са готови оценките, финансовите анализи, които България е поръчала, как американците знаят с какво искат да участват?

А, вече виждате и вие, че не са прости нещата.

Е, как ще проявяваш интерес към нещо, дето не го знаеш? Или всъщност се знае, но вие не искате да кажете резултата.

Отиваш във финансовата работна група и следваш нормалните практики.

Ама, знае ли се или не се знае каква е оценката?

Оценката на кое?

На „Белене” - дали трябва да се прави или не, т.е. до какви резултати би се стигнало, ако се направи „Белене”?

Вие не можете даже да си зададете въпроса достатъчно точно. Това е, защото са толкова много отворените теми. Хайде, опитайте още веднъж какво искате да ме попитате сега?

Финансово изгодно ли е да се построи „Белене”?

Ето, това не е ясно. Защото…

А защо американците искат да вземат четвърт от „Белене”, ако не е ясно?

Вероятно защото проявяват интерес към такъв проект. Но тогава, те вече влизайки във финансовата работна група, ще могат да направят своето обосновано заключение дали искат и по какъв начин искат да бъдат част от проекта.

Какво става с новите газови договори с Русия?

Там срокът за преговори е до края на тази година, така че се преговаря. Основните теми са свързани, разбира се, с цената и с гъвкавостта. Когато говорим за гъвкавост, означава срокове и количества.

До края на годината трябва да бъде подписан договорът, за да действа от следващата, това ли е?

Точно така. Предишния път, когато при предишното правителство са договаряни за последно договорите, оттогава досега резултатът ни е около 2 млрд. лева загуба. Този път обещавам, че няма да е такъв случаят.

Ще се измести ли стартът на проекта „Южен поток” по-рано, през 2012 г. вместо 2013 г.?

Това зависи почти изцяло от „Газпром”.

Не, защото в анализ под заглавие „Москва иска да направи България съучастник в заговора срещу ЕС” на „Блек сий енерджи икономик форум” се казва, че всъщност Путин нарочно обявява и иска да се направи влизане на територията на ЕС преди влизането на новите европейски правила през 2013 г., третият енергиен пакт на ЕС.

Тук материята е достатъчно сложна. Видях този анализ, уважавам заключенията му. В случая от това кога ще започне да се строи зависи основно от „Газпром”, защото те трябва да организират…

А не трябва ли да зависи от ЕС и България, и ако наистина ще има нови правила…

Всички страни по споразумението за „Южен поток” са се ангажирали да започнат възможно най-бързо строителството му.

Въпросът е истина ли е това, казвате, че е сложна материята, аз съвсем нямам информацията, която вие имате, но истина ли е това, че, ако започне преди влизането на третия енергиен пакт на ЕС, руснаците ще могат най-малкото да претендират, че той не се прилага?

Темата за „Южен поток” не е тайна и не е секретна, представена е и в Брюксел. Еврокомисарят Йотингер е наясно с детайлите по нея. Така че няма опасност нещо да се случи ей така, защото ЕС не го е догледал.

Т.е. България ще се съобрази, ако ЕС каже „Южен поток” да се забави?

България е част от ЕС.

Ако Европейската комисия каже, че трябва да влезе в сила третия енергиен пакт, България ще се съобрази с това, преди да влезе…

Трети енергиен пакет…

…в сила, преди да започне строителството на „Южен поток”?

Трети енергиен пакет влиза в сила от март месец догодина…

2013 г., да.

Всички страни имат ангажименти по мерки, за да стане възможно това. Затова ние променяме и своето законодателство, и Закона за енергетиката. По трети енергиен пакет се работи на практика още от началото на нашето правителство.

Трябва ли да бъде отменен мораториумът върху шистовия газ?

На някакъв етап вероятно този дебат ще се състои отново. Вчера разговарях с министъра на енергетиката на Франция Ерик Бесон. Знаете, Франция даде, така, примера на всички останали, които са против проучването и добив на шистов газ, с първия в света мораториум. Ние бяхме втората страна, така, следвайки този светъл пример. Та министър Бесон каза, че той е убеден, че този дебат отново ще дойде във френското общество. Необходимо е очевидно да се натрупа още някаква маса резултати и анализи, които да дадат повече база за аргументиран дебат.

Кратък отговор на два много актуални въпроса. Трябва ли Сребърният фонд да се използва за плащане на дълга?

Нямам мнение по този въпрос.

Нямате мнение. Не, понеже за язовирите отговаряхте…

За счетоводството на държавния бюджет не ме питайте.

Понеже сте икономист.

Г-н Вълчев, сега ще ви обясня нещо. Всички пари, които по някакъв начин съставляват държавния бюджет, са държавни пари, се разпределят по различен начин, различни пера, различни фондове. Но това е доста условно разпределение. Тези фондове се управляват от Министерството на финансите. В БНБ по определени правила. Тези правила са съобразени с момента, в които са взимани решенията. Вероятно правилата могат и да се променят. Затова има институции, добре платени, с много хора, които правят тези анализи.

Не, аз понеже нямам вашия анализ, само знам, че някога е имало пенсионни фондове, така събирани като Сребърния, които комунистите са взели и са построили язовири примерно, с които вие се разправяте в момента. Та се пита, ако сега сме събрали един Сребърен фонд при много рестриктивни правила, дали трябва да вземем парите от него, за да си свършим някаква друга работа заради счетоводството на държавния бюджет, както вие го наричате?

Сребърният фонд няма как да изчезне. Това, което е…

Е, те са ги обърнали всъщност в ценни книжа. Схемата е била същата.

Това, което е натрупано и го има в него, то е едно движение… така, натискането на няколко копчета в компютъра да го промените. Но зад това стоят анализът и целите. Няма как натрупаните пари за пенсиите на хората от утре в компютъра да пише нула. Няма как просто.

То постепенно ще стане, с падането на цената на ценните книжа.

Нито постепенно, нито едновременно. Аз това, което знам от министър Дянков, е, че парите в Сребърния фонд в момента са на отрицателна лихва, т.е. по ниска от инфлацията. Така че той мисли и Министерството на финансите мислят за начини, по които всъщност парите в Сребърния фонд да нарастват, а да не се стопяват.

И накрая одобрявате ли идеите на Симеон Дянков да администрира лихвите на банките?

Той никога не е казвал, че трябва да се администрират, защото е ясно, че не трябва да се администрират, че няма как да се администрират. Но определено трябва да се създадат условия и да се покажат тези условия, които могат да влияят върху лихвите. Това, което аз например правя, защото е в моите правомощия, в Закона за потребителския кредит има един референтен лихвен процент, който в момента се определя от банките, а не въз основата на прозрачни показатели, върху които те не могат да влияят и които и хората могат да видят, в момента променяме закона така, че референтният лихвен процент да се определя по начин, който не зависи от банките.

Добре, сега отивате към язовирите да инспектирате? Кои язовири?

„Въча” и „Кричим”.

Там няма проблем?

В язовирите няма проблем. Когато те се напълнят може да се прави контролирано изпускане. Когато се направи контролирано изпускане, след това поречието на реката, да кажем, в Кричим, трябва да отговаря на определени изисквания.

Вие това отивате да видите?

За тези изисквания отговорност носят кметът и общината.

Министерството на екологията също отговаря за коритата.

„Въча” и „Кричим” са язовири, които са в „Язовири и каскади”, така че винаги ние сме ги управлявали и оперирали.