Пламен Русев е български сериен предприемач, инвеститор в технологични компании и основател на глобалната серия от събития Webit, които вече се организират на 4 континента.
Световни лидери, сред които президенти на най-големите технологични и дигитални асоциации, вицепрезиденти и топ мениджъри на Facebook, Google, Microsoft, инвестиционни фондове и др. определят Пламен Русев като един от двигателите на дигиталната икономика в региона и един от най-подготвени експерти с огромна мрежа от контакти.
Оказват ли вече социалните медии по-силно въздействие и влияние от традиционните? Виждаме все повече хора и теми, които добиват популярност именно чрез тях.
През последните години аз много повече използвам социалните медии като потребител. Като предприемач и инвеститор в технологични компании за мен социалните медии са източник на ценна информация и възможност да поддържам лична връзка с огромния брой мои персонални и служебни контакти от цял свят. Разбира се, опитът ми и редицата успешни проекти, които съм правил и преди, както и изключителният ми екип от експерти в областта на дигиталния маркетинг и социални медии и сега са от изключителна важност за настоящите ми предизвикателства и успехи. Социалните медии, а предполагам в България визирате основно Facebook, са среда за създаване и споделяне на съдържание, която в момента изживява своя разцвет в страната. Социалните медии демократизираха комуникацията и я превърнаха в общуване. Именно възможността за диалог ги прави толкова различни и интересни. И в този смисъл естествено заемат своето място и популярност. Истината е, че тепърва нови и създаващи предпоставки за много по-персонална комуникация - платформи като SnapChat и други, ще вземат дял от влиянието на вече станалите традиционни социални медии. Комуникацията ще става все по персонална, забележете не казвам персонализирана, а персонална - "един към един" и тенденциите за това са на лице. Това означава, че марката „Х" ще говори с всеки един свой клиент или политикът „У" ще прави същото, а не да изпраща клиширани послания.
Ако преминем към социалните мрежи, можете ли да опишете какво е поведението на българските потребители - за какво използваме Facebook, какво ни интересува, преобладава ли количеството пред качеството (да се гонят колкото се може повече лайкове, приятели, споделяния, без значение с какви хора се заобикаляме)?
Когато през 2011 издадох книгата си "Властта на хората - новият маркетинг" разказах в нея всичко, което вярвам може да бъде полезно на потребителите и най-вече на бизнеса в изграждането на един работещ и ефективен профил в социалните медии. Истината е, че макар и някои техники да се промениха от тогава, стратегията, която съм описал, е все още съвсем актуална, защото третира правилата за успешна комуникация в дигитална среда. Днес сме свидетели на цялостна дигитална трансформация на бизнеса и не само, а трансформация на цялото общество и макар и все още много хора да не го разбират, ние живеем във време, в което коктейлът от дигитализацията и глобализация създава една напълно нова реалност. Като добавите и армиите от програмисти, които работят за създаване на изкуствен интелект - разбирате колко е различен светът от вчера и колко по-различен ще бъде утре. Все повече имаме нужда от обучени и подготвени хора, които познават т.нар Нетикет, както съм го нарекъл в книгата си и правилата на новата дигитална игра - това касае както бизнеса, така и всеки отделен човек, защото "социалното досие" на всеки се пише всеки ден.
Поговорката „Мълчанието е злато" отживелица ли е, когато говорим за социалните мрежи? И има ли случаи, когато трябва да се придържаме към нея по отношение на поведението ни в мрежите?
Вие отново цитирате текст от книгата ми "Властта на хората - новият маркетинг" за поговорката „Мълчанието е злато". Тя днес е валидна в още по-голяма степен, но само докато се подготвяш за разговора. В стратегията, която съм описал, всеки разговор в социалните медии започва с мълчание и слушане - кой какво говори, къде го говори, как го казва и защо. Отсяване на лидерите на мнение от празнодумците и таргетиране на хора, с които да водите диалог на следващ етап.
Ако поговорим за популярни личности или фирми - как се гради доверие в социалните мрежи? Допускат ли българските политици или компании грешки при комуникацията си с потребителите (например много от тях дори не поддържат сами собствените си профили)?
Все повече се учат всички, но е факт, че ако в съзнанието си човек вижда в социалните медии канал за изпращане на съобщения - "като през телевизора", а не среда за комуникация с все отделен индивид, то това не е правилно. И ако примерът Ви, че повечето политици са дали на други да говорят от тяхно име е верен, то е ясно и че те самите не се ползват от възможностите на средата и не добавят стойност нито за себе, нито за хората, с които говори някой друг от тяхно име.
Вече имаме все повече политици с профили във Facebook. Много западни политици успяват да увеличат подкрепата си именно чрез социалните мрежи. Можете ли като експерт да кажете какво провокират сред потребителите постовете на нашите политици?
Бойко Борисов публикува снимка със спортен екип с голям надпис на технологична марка, спонсор на отбора, чийто екип носи той пред "своите любими магнолии". Вие ми кажете какво послание носи това? Събра близо 45 000 харесвания и беше споделена около 2000 пъти. Тълкуването на подобно съдържание е работа за социолози, психолози и психиатри, но от гледна точка на ефективност подобни лични послания и персонална ангажираност водят до много по-голям ефект, отколкото всеки друг тип съдържание, защото показват човека - а в крайна сметка всички ние сме хора и искаме и говорим с хора, а не с машини (все още).
На 21 април в 10:30 в София Ивент Център, Парадайс Мол е официалното откриване, следвано от пресконференция. Вечерта предстои и специално ВИП Webit парти съорганизирано от Fashion TV и Diners Club.
