Миналата седмица откритията от това лято в района на археологическият комплекс Провадия-Солницата влязоха в новините на световните медии. „Археолозите в България са открили най-стария праисторически град в Европа. Укрепеното с крепостни стени селище се намира в близост до съвременния град Провадия, Варненско и се смята, че е било важен център за производство на сол", съобщи BBC. Открития, които бяха огласени в страната преди месец, но не намериха толкова силен медиен отзвук.
Според председателя на научния съвет на Института по археология и музей на БАН проф. Васил Николов, който ръководи разкопките край Провадия, праисторическият град е възникнал преди повече от 6500 години. Произвежданата там сол е била толкова ценен ресурс, че е имала стойност на разменна монета под формата на кюлчета. „Солта всъщност са първите пари", казва проф. Николов. Според него тъкмо тя е обяснението за това как в този иначе не особено богат район е открит Варненския халколитен некропол, който пък се смята за най-старото обработено злато в света.
„Тази година Министерството на културата ни даде доста необосновано само 20 хиляди лева за разкопките - мизерна сума за изследването на този комплекс, който се очертава като най-интересния праисторически паметник в момента в Югоизточна Европа", коментира в интервю за предаването на Дарик „МеждУредие" проф. Васил Николов. Според него особено сега, когато откритията стават популярни и по света, държавата и тези, които отпускат пари за разкопки трябва да погледнат по друг начин на Провадия-Солницата. Ето какво още каза пред Дарик той:
Лавинообразно се разви историята около Провадия. От Би Би Си не са ме търсили. Всички се позовават на съобщението на Франс прес. С кореспондента на Франс прес в София уточнявахме и детайли, за да бъде коректно съобщението. На Си Ен Ен беше клипче, което сме правили в Провадия с български екип. След появата на всички тези съобщения започнаха да се обаждат от много агенции, включително от Киодо.
За мен беше наистина важно тези открития, които имаме в последните години в Провадия, особено през тази година, да получат такава широка известност, защото хората и в България не знаят, естествено, и в чужбина, че първата европейска цивилизация възниква на Източните Балкани, на територията на България и Северна Гърция, частично на територията на Сърбия. Корените на европейската цивилизация са в източната част на Балканите заради връзката с предна Азия, където всъщност възниква цивилизацията. Напълно нормално да се предаде именно в тази част на Европа и Провадия всъщност много добре се вписа в тези хипотези тогава, преди седем-осем години. Откритията край Провадия уплътниха нашите знания за първата европейска цивилизация.
Не ви ли гледат със скептицизъм, като казвате „най-старият европейски град" и изобщо тази връзка, за която хората може би не си даваха сметка до скоро - между солта и златото, варненския некропол.
Всяко ново откритие в областта на археологията отначало предизвиква известен стрес. Специалистите трябва да анализират, някак си да намесят новото в досегашното си знание. Това е напълно нормално. Но аз се радвам, че много бързо откритията край Провадия се вписаха в знанието ни с това, че там се е появил най-ранният солодобивен център в Европа, още в средата на шестото хилядолетие преди новата ера, тоест около 5500 години преди Христа. Миналата и тази година проучвахме укрепителните системи на това селище, самият производствен комплекс на солонекропола, явното светилище, всички елементи на праисторическия град. И когато всичко това се представя и показва на колегите, скептицизмът рано или късно умира. Така че в момента нямаме някаква особена дискусия, тъй като това, което имаме като информация за Проводия-Солницата, напълно се вписва в критериите за праисторически град. Винаги подчертавам праисторически град, защото античният, включително римският град, средновековният град, съвременният град се дефинират по различни критерии. Праисторическият град на първо място се дефинира със специализирано производство и с търговия на дълги разстояния с продуктите на това специализирано производство. Солното производство е първото специализирано производство и то е с голямо значение. Солното производство е производство на нещо, без което човекът и животните не могат да съществуват. Без два грама сол на десет килограма тегло човек не може да съществува. Солта именно поради това си значение за живота на хората и животните се е превърнала още през шестото хилядолетие преди Христа в разменно средство. Солта - това са първите пари. Златото става всеобщ еквивалент много по-късно, седми-шести век преди Христа. Тоест повече от пет или шест хиляди години на Балканите солта играе тази роля - и на пари, освен че тя е необходима на човека. И именно това специализирано производство ражда богатството на района около варненските езера. Защото този район иначе е беден на природни ресурси. И изведнъж преди 40 години там беше открит световноизвестният Варненски златен некропол от края на Халколита - петото хилядолетие преди Христа и той е най-богатият с гробен инвентар некропол в Европа. От тогава се питахме и се питаха специалистите защо точно там, защо точно на брега на варненското езеро това злато. Стана ясно. Не точно сега. Още преди няколко години стана ясно, че цялото това богатство през късната праистория около варненските езера се дължи на солта край Провадия. Това е всъщност един монетен двор на Югоизточна Европа, защото там, в специални керамични съдове с различни размери са получавани солени кюлчета, бих казал. Това са твърди тела от сол, които са служели за разменно средство. И за да могат хората, които са живели в селището Провадия-Солницата, те са да речем 350-400 души, в едно сравнително малко селище, макар и да са живели в двуетажни къщи, за да могат тези хора да опазят богатството си, те са имали явно с какво да плащат, за да има с какво да им построят тези крепостни стени. Най-тънката и първата стена, която е на около 4700 години преди Христа, на около 6700 години, първата каменна стена, има дебелина малко повече от два метра. Два метра каменна стена в петото хилядолетие преди Христа! Немислимо просто за Европа!
Останки от три каменни отбранителни системи в Праводия-Солницата - 4700-4200 години преди Христа
Провадия-Солницата в края на петото хилядолетие е изглеждала величествено. Представям си на един изкуствен хълм с височина 5-6 метра, обшит с камъни по склоновете, по периферията на този хълм се издига стена с дебелина около три метра и височина поне три метра - просто една непревземаема крепост. Всички тези три укрепителни системи са съществували в периода около 4700 до 4200 години преди Христа. Така че когато говорим за най-стария град в Европа, аз съм събрал достатъчно аргументация за това. Аз още миналата година смятах така, но едва сега след допълнителни проучвания през тази година за мен стана възможно да споделя това твърдение.
Открити бяха и интересни погребения?
Да, ние започнахме проучване на некропола на праисторическия град. Тази година отворихме една площ от около 400 кв. м. Много бавно, разбира се, върви работата, защото трябва много внимателно да се работи. Праисторическите гробове са доста дълбоко. Бяхме изненадани от това, което намерихме, защото се различава доста от знанието ни за късния Халколит, за некрополите, за гробовете, за погребалната обредност от късния Халколит. Даже през последните дни при нас беше и колегата от Единбург, която изследва костните останки и която е специалист по биоархеология, физическа антропология - професор Кат Максуин. Тя самата беше доста учудена, удивена от това, което сме открили, та следващата година отново ще работи с нас, за да изследва на място всичко това, което открито. Няколко варианта погребална обредност установихме, няколко просто ни шокираха. Бяхме удивени от един гроб в малка гробна яма на мъж с висок социален статус, защото на черепа му намерихме една медна игла, двуспирална. С такава игла кокът на мъжете с висок социален статус е бил поддържан. Обаче това, което наистина ни впечатли, е, че става дума за погребване на горната част на този мъж, той е срязан по средата над таза, погребана е само горната част на тялото, при това с един много странен ритуал, по дължината на гръдния кош е срязан. Отрязана е дясната ръка, свита е и е пъхната в гръдния кош на дясната страна, а лавата ръка си е на мястото, но частта от лакътната става нагоре е вкарана вътре в гръдния кош също. Какъв е този странен, бих казал ужасен обред, засега не можем да обясним. В последния ден на разкопките буквално се появи една яма, в която още на повърхността се оказаха останки от погребан скелет. Започнахме да разчистваме, показаха се още два скелета. Мислехме, че е някакъв колективен гроб. Обаче когато разчистихме първия скелет, се оказа, че е мъж най-вероятно, който е убит с каменна тесла. Тя е дълга петнадесет сантиметра, забита е в корема му и е стигнала до гръбначния стълб е останала там. Това явно се е сторило недостатъчно и е ударен по главата, на черепа има дупка с диаметър около два сантиметра. Като разчистихме още малко, се оказа, че ямата е пълна със скелети, които са нахвърляни в абсолютен безпорядък. Това, което трябва да направим, е ДНК изследване, за да установим роднини ли са, какви са тези хора. Явно са избити и са нахвърляни в тази яма.
Докъде стигнахте с прочуването на района, имате ли нужното финансиране? С какво се работи до момента?
Има страшно много работа, тъй като с течение на времето стана ясно, че Провадия-Солницата е един комплекс с четири дяла. Самото селище по средата, производственият комплекс на сол, който е доста голям - повече от пет декара, върху самото селище е направена огромна тракийска могила, която ни създава проблем. Значи насипите трябва да бъдат отстранени донякъде, за да можем да работим праисторическия пласт. Явното светилище е поне два декара, некрополът е около пет декара. Това просто за поколения археолози е работа. И то с добро финансиране. За съжаление тази година Министерството на културата доста необосновано ни даде само сумата от 20 000 лева - нещо, което е твърде малко, една мизерна сума за изследването на един такъв значим археологически паметник. Както се очертава, това е най-интересният праисторически паметник в Югоизточна Европа, който се проучва. И мисля, че държавата трябва по съвсем друг начин да погледне. Новините около Провадия обиколиха света, това създава имидж и на българската археология и това все пак трябва да бъде отбелязано от тези, които разпределят парите за археологически разкопки. Пак казвам, тази година сме изключително недоволни от мижавите пари, които получихме.
Много ваши колеги говорят за това, че не се разпределя... Как да кажа, никога не може за всички разкопки в България да стигнат парите - факт е това, но като че ли особено внимание беше насочено през последните месеци и години към Созопол. Очевидно не успявате да привлечете вниманието с Провадия на бюджетните пари.
По принцип проучванията на праисторията не привличат интереса на тези, които разпределят парите. Финансовото министерство наистина прояви определен интерес към Южното Черноморие. Министерството на културата разпредели парите, бих казал, не по най-професионалния начин. Би могло да се направи едно много по-прецизно разпределение на малкото средства. Министерството на културата отначало са разпределили 500 000, министърът каза, че са 700 000, дори и толкова да са, още по-лошо за Провадия - от 700 000 лева са дадени 20 000 лева. Естествено, не могат всички обекти да получат, но да се пречени от научна гледна точка, от експозиционна гледна точка кои обекти трябва приоритетно да получат средства. И това трябва да го решават специалисти, а не финансовото министерство, което до колкото знам, към 1,7 млн. лв. е дало за Южното Черноморие, които не са разпределени от Министерството на културата, не са разпределени от специалисти археолози. Ако трябва наистина да се говори с перспективи за Провадия-Солницата са необходими много средства първо, за проучването и заедно с това консервиране, реконструиране дори на част от каменните съоръжения, за да може обектът да бъде социализиран.
Никой няма да чуе вашите искания и желания, ако не му покажете едва ли не печеливш план как да доведете туристи там.
Разбирам, че нещата трябва да бъдат икономически обвързани. Това може да бъде направено. Все пак 45-50 км от морето не са толкова много и директорът на историческия музей в Провадия показа това лято, че биха могли да бъдат привлечени туристи, почиващи на черноморския бряг в този район. И ние предложихме на кмета на община Провадия и изобщ6о на хора от района да се организира това, че туристите да бъдат заведени първо в археологическия музей във Варна, да видят това, което е изложено от Варненския златен некропол. От май месец там експозицията е подновена, има какво да се види и след това да бъдат доведени в Провадия да видят мястото, което е осигурило това богатство на Варненския некропол. Предлагаме и то настоятелно, имахме и разговори да бъде направен музей на солта, защото в Югоизточна Европа няма такъв музей. Имаме вече много находки, много информация. Община Провадия трябва да даде една сграда, където да бъде направен този музей, а туристите могат да бъдат заведени и на крепостта Овеч, да бъде съчетан маршрутът. Може да се получи един много ефектен туристически маршрут и там да отиват много хора. Ние сме готови да помагаме, но някой трябва да прояви воля и това са общински и държавни власти.
Догодина продължавате там?
Ако има средства продължаваме, ако не им е неудобно след всичко това, начинът, по който влезе Провадия-солниците, особено тук в последните дни.
