Излишъкът е най-силното антииффлационно средство. Другото е контролът върху доходите. И двете мерки се непопулярни. Икономическата методология не е измислила други средства в условията на валутен борд. Това каза пред Дарки министърът на финансите Пламен Орешарски и подчерта, че не е чул критики от споциалисти по отношение на излишъка. Ако имахме централна банка, която работи свободно с операциите, има и инструменти на централната банка, но в нашите условия това не е възможно. Все пак не забравяйте, че през миналата година БНБ увеличи задължителните минимални резерви, което също е антиинфлационно средство, припомни министър Орешарски.
Министърът каза още, че на превозвачите няма да бъде връщан акциз върху горивата. „Неуместно е да се говори за дерогация, защото ние сме в условия на своеобразен вид дерогация, разрешена ни с преходните периоди, които ползваме. Това е вид дерогация. Не може да има втора дерогация”, каза министърът.
По повод поставянето на страната ни сред ТОП 10 на рефорамторите от Световната банка, Орешарски каза, че се такъв тип номинации повишават инвестиционната репутация на страната и безспорно ще доведат до по-голям приток на инвестиции.
Няколко международни институции слягат България в Топ 10 на реформаторите. Оценка, която не се получава вътре в страната. Защо така се случва, според Вас?
Нормално е, отвън наблюдават по-безпристрастно и по-скоро гледат характера на реформите, които са осъществени и резултатите в перспектива, които ще се получат. Докато ние, вътре в страната искаме веднага и незабавно да се появи ефект, което е трудно.
Можем ли да очакваме, че в резултат на тази престижна за България награда ще станем свидетели на това повече инвеститори до открият страната ни на фона на кризата, на която сме свидетели в световен мащаб?
На бих искала да изпадам в това да коментирам пряката зависимост между двете. Безспорно е обаче, че подобен тип номинации повишават инвестиционната репутация на страната и безспорно ще доведат до по-голям приток на инвестиции. Знаете, че за миналата година преките чуждестранни инвестиции надхвърлиха 20 процента от БВП или над 6 млрд. евро. Трудно може да се каже каква част от тях са в резултат точно на този реформа, която сме направили, а убеден съм, че значима част са в резултат именно на по-благоприятния инвестиционен климат, в това число на по-благоприятния данъчен режим.
Как се вписва тази награда на фона на проверките на ОЛАФ у нас за неправомерно използване на европейски пари?
Няма пряка връзка между двете. Двете институции са различни. Световната банка гледа друг тип процеси, а това, което прави ОЛАФ, е нещо, което ОЛАФ прави във всички страни членки. Ние като нова страна членка се притесняваме малко повече от проверките. Има такива проверки навсякъде. Ще има и у нас сега и за в бъдеще. Нашата задача е да направим критериите за контрол такива, че ОЛАФ да има все по-малко работа.
При получаването на наградата подчертавате размера на бюджетния излишък. Тъкмо това е една от най-критикуваните страни от работата на правителството ни.
Не съм чул критики от професионалните кръгове. Има повече политически критики. Няма специалисти, които да ни упрекват в това. Напротив, това винаги се изтъква като адекватност на реакцията на правителството спрямо рисковете, в частност (не се разбира – бел. ред.) малко по-високите нива на инфлация от миналата година и не на последно място специфичният монетарен режим.
Нямат ли в крайна сметка основание критиките, че този излишък все повече изкуствено нараства и поражда съмнения за целесъобразното му използване?
Излишъкът затова е излишък, защото остава неизползван и се трупа във фискалните резерви, обезпечавайки бариера срещу рискове и адекватното покритие на лева, а има коментари евентуално свръхизлишъкът как ще се разходва. Дай боже да има такъв, ще се разходва по решение на парламента.
Понеже споменахте инфлацията, която знаем, че от миналата година доста нарасна, макар че за последните месеци има леко очертана тенденция на спад, но какъв е в крайна сметка полезният ход на правителството?
Най-силният инструмент е точно излишъкът, който вие твърдите, че е критикуван, той е най-силното антиинфлационно средство дотолкова, доколкото отнема част от потенциалното вътрешно търсене. Другата мярка е контролът върху нарастване на доходите. За съжаление и двете мерки са изключително непопулярни, а ние не искаме да чуваме за тях, но в същото време не искаме и висока инфлация.
Това е мярката, която всъщност правителството вижда срещу инфлацията?
Не само правителството. Икономическата методология не е измислила други средства в условия на паричен съвет. Ако имахме централна банка, която работи свободно с операциите, има и инструменти на централната банка, но у нас това не е възможно. Въпреки това си спомнете, че централната банка също увеличи задължителните минимални резерви миналата година. Това е също антиинфрлационна мярка.
Като се има предвид цената на петрола и все пак нарастването на храните в световен мащаб, смятате ли че това лято у нас ще спазим традицията, която миналата година не се спази между другото, а именно да имаме дефлация.
Много се надявам първо тази година реколтата да е добра за разлика от миналата година. Въпреки това не бих се ангажирал в условия на толкова висока степен на неопределеност, в това число и на външните фактори, които въздействат. Вероятно би имало дефлация, при условие че цената на петрола и храните навън не се повишават. Тоест при равни други условия, както обичаме да казваме. Ако обаче външните фактори не са благоприятни, тогава е доста по-трудно да се коментира влиянието им вътре в страната. Остава надеждата, фундаменталните макроикономически фактори показват, че има всички предпоставки тази година да бъде по-ниска инфлацията.
Като говорим за цените на горивата ясно е, че не може да се влияе върху цента на суровия петрол, но от друга страна върху акциза и данъците може, знаем какви ангажименти имаме там. В крайна сметка в каква степен да очакваме да отговорите на дефиницията реформатори, говорейки за акциза и ДДС върху горивата до края на годината?
Реформите тук са неуместни, дотолкова, доколкото по отношение на косвени данъци възможностите за местни политики са доста свити. Знаете, че ние не сме достигнали още минимални нива на акцизи, което е условие, което следва да изпълним в тригодишен хоризонт. При акцизите ситуацията е почти константна. По отношение на ДДС, всъщност знаете, че от 1994 година страната има политика на единна ставка и ще продължим да отстояваме единната ставка, защото това е предпоставка за другите реформи. Не можем да искаме ниски преки данъци и в същото време и ниски косвени.
Твърди сте в този смисъл, защото аргументите на хората, които негодуват срещу високите цени на горивата, са, че тъкмо в други държави ДДС е на по-ниски равнища?
Никъде не е под 15%. Това е минималната ставка, която прилагат в страните от ЕС. Много малко страни са с по 15-16%, обикновено са между 18-25%. Нашата ставка в този фонд е приблизително по средата. Факт е, че ние нямаме изключения. Това не помага в никакъв случай на петрола, защото петролът не е в списъка с изключения. В списъка с изключенията са храни, медикаменти и някои други стоки, но не и петролът.
В средата на този месец транспортният министър очаква от вашето ведомство предложение за някакво решение на въпроса с акцизите върху горивата поне до края на годината. Какво се очаква да запишете в този доклад?
В контекста на разговорите с превозвачите ние поехме ангажимент да проучим всички добри практики, които има в стари страни членки и не открихме нито една, която допуска каквото и да е възстановяване на акциз до минималните нива. Не сме достигнали минималните нива. Неуместно е да се говори за дерогация, защото ние сме в условия на своеобразен вид дерогация, разрешена ни с преходните периоди, които ползваме. Това е вид дерогация. Не може да има втора дерогация.
Въпросът по този начин, разбирам, е приключен?
Много искам да ви кажа хубава новина, но ще ви излъжа.
Говорейки за акцизи, можем ли да очакваме рязко подобряване в работата на Агенция „Митници”, разбираме, че и акцизите бяха „ябълка на раздора” и повишаване на тези приходи, след като начело на Агенцията застана човек, който не е уморен от дългогодишната си работа на ръководен пост в системата?
Това е една от задачите, макар че аз не бих използвал израза „рязко”, тъй като и досега работата е удовлетворяваща. Разбира се, в различните сегменти на акцизите има различен тип пропуски и моите указания още при първия ни разговор с г-н Кулишев бяха да разработят мерки за подобряване на събираемостта на акцизите, най-вече от алкохолния сегмент.
