Рано сутринта в деня за размисъл на 11 май се появи новината, че маскиран, въоръжен мъж е нахлул в дома на Иван Костов в кв. „Драгалевци” с намерението да краде. Благодарение на бързата реакция на съпругата на Костов - Елена, нападателят беше задържан и незабавно отведен в ареста.
Най-сериозните проблеми на Виктор Градинаров всъщност идват след напускането на ареста. Самият той разказа, че там се е чувствал спокоен и сигурен. Екип на Дарик се опита да намери плевенчанина в приюта на отец Иван в Нови хан. Оказа се обаче, че мъжът не успял да намери подслон дори там, тъй като в момента няма места за настаняване на възрастни хора, а само на деца.
Тръгвайки пеша от Нови хан към София, Виктор Градинаров се спря, за да ни разкаже как на човек му идва идеята да нахлуе в дома на политик, ден преди изборите, как се стига до положението образован и трудоспособен мъж да спи на пейка в Борисовата градина, както и защо не дължи извинение на никога за случилото се... освен на едно дете:
Видяхме те на пътя от Нови хан към София. Защо вървеше пеша, къде си тръгнал?
Идеята на госпожа Герова беше да ме приютят в този приют за бедни в Нови хан, който е много добра идея, осъществена от отец Иван. Не го познавам този човек, но сигурно е много благороден.
Адвокатката ти те посъветва да отидеш там?
Да, тя ме посъветва да отида там. Там предстоят строителни работи, а аз й обясних, че съм много добър в строителството. Стори ми се добра идеята. За жалост, като дойде домакинката Галя, се оказа, че няма къде да ме настанят. Имат много хора, а помещенията са твърде малки. Живеят шест човека в стоя, която е не повече от петнадесет квадрата. Жалко, можех да помогна при строителството.
Въпреки че наистина новината в съботния ден беше съсредоточена върху това, което ти направи, обаче ако има хора, които не са разбрали какво се е случило на сутринта в деня на размисъл, защото имаше интересни неща и следобеда, можеш ли да разкажеш за това, което се случи преди дни. Ти си от Плевен, по стечение на обстоятелствата нямаш къде да живееш и дойде в София по Гергьовден, нали?
Баща ми е жепеец там от 39 години. Дават ни едно жилище в „Железопътен жилфонд". Намерихме оттук оттам, сложихме прозорци, дезинфекцирахме вътре, постегнахме малко от малко.
Какво се случи? Кога нещата тръгнаха надолу?
Нещата тръгнаха надолу преди две години и един месец, когато баща ми беше към приключване на живота си, понеже беше с рак на белия дроб в последна фаза. И човекът още не се беше споминал, когато ми изпратиха уведомление за напускане от тази къща, понеже не съм служител и баща ми след някой и друг ден няма да го има.
А майка ти?
Майка ми почина, когато бях на шест години. Тя въобще не е работила БДЖ. Тогава докторите му дадоха не повече от шест месеца, въпреки всичко показа желязна воля и не седна да реве, а постоянно се движеше и беше сред приятели. Ракът на белия дроб не прощава, особено когато е в последна фаза. Видях, че няма накъде и затова реших, че трябва да рефинансирам, за да направя кредита на едно място. А и колкото и да е, все пак ми трябват някакви пари да погреба стареца, най-малкото това му дължах. Така и направих - рефинансирах, трябваха ми 9000 евро, но ми дадоха само 8500.
И какво се случи?
Ами вместо да ми кажат каква е цената на къщата, ми изпратиха последно уведомление за напускане, което беше с интересната дата 26 декември 2012 година, тоест ден след Коледа аз трябваше да се изнасям. И се оказах без дом. Планът беше да отида в Слънчев бряг и да си търся работа по морето. И в третия хотел, който попитах, отвън се заговорихме с един господин и той се оказа шеф на охраната, който веднага каза, че му харесвам и ставам за тази работа, но той си е наел нужните хора и няма как да ги прецака и съответно се отказах. Предния ден ме удари ток - бях целият мокър, хванах се за един винкел. И до ден-днешен се чудя как оцелях. И тогава просто ми просветна и си казах - докога ще мишкуваме, докога ще ги търпим? 15 години се борих за една къща, надявах се да ми я продадат, както и баща ми се е борил за нея през тези 13 години, в които е живял. В един прекрасен момент те ми разбиват живота и аз още 13 години ще съм длъжник.
Не е ли истината всъщност, че може би много хора, които също не живеят лесно, ще си кажат, че си разчитал на баща си през всичките тези години и в един момент, когато си останал без него, се е оказало, че не можеш да се оправяш сам?
Да, това е така. Баща ми вземаше по-голяма пенсия от мен, отделно вземаше някаква заплата.
Историята, която разказваш за себе си до този момент, не се различава от историята на много хора.
Да, това е така.
До момента, в който обаче на 11 май ти не отиваш сутринта в дома на Иван и Елена Костови и решаваш да направиш това, което си направил? Разкажи как си решил да го направиш?
Просто в един прекрасен момент се оказах в София без пари и в крайна сметка реших, че явно в България е по-добре да си бандит, отколкото честен и почтен човек. Най-лесното е да отида да ударя някой дядо или някоя баба - нещо, което поне на мен съвестта ми няма да ми позволи - и затова реших, че по-добре да ударя някой известен човек и така малко или много ще се чуе гласът на една мишка. Има хора, които страдат повече от мене, живеят с по 300 лева заплата на месец и даже не им ги и дават.
И все пак не отиват в домовете на политици, не нападат хора.
Да, това е така, защото имат примерно жена и деца и това ги крепи, това ги държи там. А аз съм човек, който няма какво да губи. Единият план, който беше за господин Костов, беше да мина от страната на комшията му, където има доста лениво куче, което във въпросната вечер се оказа доста злобно. Бях му приготвил и четири кебапчета, за да мога да го залъжа, но прецених, че и с една тава пържоли едва ли бих успял да го залъжа. Минах и огледах къде има сензори и датчици, къде има камери. По интернет клубове, Борисовата градина, градския транспорт...
Как се насочи точно към Иван Костов?
За Иван Костов имаше най-много информация. И ми се стори общо взето най-лесният като цел, защото охраната му беше доста слаба в интерес на истината. Единствената ми грешка, която е, че не знаех, че има деца в къщата, има внуци.
От всичко, което си говорехме, разбирам, че целта ти е била ценности и пари. Това си казал и на Елена Костова, когато си влязъл в къщата. Все пак ми се струва, че по-скоро си целил някаква известност, публичност, да съсредоточиш внимание. Можеше да ограбиш някой на улицата, можеше да отидеш при някой друг?
Да, примерно комшията на господин Костов - Санди Храбреца. Нали се сещате, че ако бях отишъл там, сега нямаше да го водим този разговор.
Наричаш го господин Костов. Звучи с уважение като че ли.
Ами аз към всеки един се обръщам така. Сега просто съм в кофти период. Преценил съм, че никога няма да сложа край на живота си, нали примерно някои хора, които се самозапалват и скачат от последния етаж на мола. Това никога няма да го направя, каквото и да се е случило.
Те в крайна сметка вредят само на себе си, а ти си навредил на други хора като съпругата на Костов, внучето му.
Ами детето няма никаква вина и това мен ме спря от всичкото това, което бях тръгнал да правя. И много се надявам това дете да не е получило психически травми. Всъщност то ме забеляза. Нито Елена, нито Иван Костов знаеха, че съм вътре. И първото, което то каза, е „Бабо, бабо, какъв е този човек?". Останах с такова впечатление, че то е изненадано, не уплашено.
А ти си прикарал нощта преди това в тяхната беседка, така ли?
Ами от 2.40 часа някъде до 7.30 часа сутринта, когато се развиха тези събития.
И когато те вижда това момченце, ти си с маска на главата и с нож в ръката, така ли?
Да. Първоначалната идея беше такава - да ударя просто някой, както казахте вие, вземам си примерно 1200 лева, колкото ми трябват, за да отида до Бургас и да си оправя там някаквите му борчове и заеми и да имам някой лев да си наема квартира и съответно да ми остане някой лев, докато ми дойде първата заплата. Да де, ама то това е най-лесно. И какво? Ставам като там 10 000 или 20 000 стандартни престъпници, които са. Понеже имах контакт с някои хора от криминалния контингент, те казват, че съм луд. Може и да са наистина прави. Те ми казват, че дори и най-закоравелите престъпници не биха отишли сами. Те даже по трима и четирима биха отишли, но с много сериозна подготовка, много сериозно оборудване. И че всичко това, което аз съм направил, на тях им изглежда някак като някакъв виц.
А защо е това, при положение че оценяваш риска и при положение че оценяваш колко невъзможно е било да вземеш 1200 лева от дома на Костов. Може да ги вземеш от много други места. Защо?
Идеята като цяло беше такава - да се даде един малък пример, който вече Октай Енимехмедов го даде на Ахмед Доган. Той си знае какви са му били причините, там, доколкото знам, има и нещо друго. Аз исках да дам пример на господа политиците, че - американците казват „Домът е моята крепост" - дори в техните крепости не са толкова неуязвими, колкото си мислят. И аз съм една от малкото мишчици, които са започнали да се бунтуват.
А защо искаш да показваш точно това? Не ти ли е достатъчно трудно положението, че да правиш действия, които много малко хора могат да разберат и да намерят смисъл в тях. Не е ли по-логично, всеки сигурно си задава този въпрос, и самият Иван Костов си го задава, ако му е толкова окаяно положението на този човек, защо не си търси работа, защо не гледа себе си оправи положението, а напада мен?
Аз съм си търсил работа на много места, не мога да кажа, че не съм си намирал просто парите, които ти дават, са… те накрая ти дават някакви трохички. Просто гледам как останалите бандити си живеят добре, карат някакви супер скъпи коли и съм решил в един прекрасен момент, че и аз мога да стана такъв. Оказа се обаче, че не ставам за такъв.
Нямаше ли да ти тежи на съвестта, ако наистина беше извършил престъпление? Ти чувстваш ли се престъпник, чувстваш ли, че можеш да правиш такива неща?
Честно казано, не се чувствам като някакъв престъпник. Всъщност винаги съм искал и като малък съм си мечтал да бъда полицай, да гоня лошите и т.н. но в един прекрасен момент станах малко по-голям и разбрах, че всичко това е… Като ме вкараха в ареста… Макар че там арестът е една ламарина, покрита с одеало. Евала, те ми дадоха там одеало, две. Едното си го направих за калъфка, другото си подложих на ламарината да не ми е толкова студено. Един от униформените, които дойдоха да ме водят на „Г.М. Димитров”, се учуди „Този как спи като бебе”. И всъщност това беше истината, аз не бях спал ужасно много време, защото постоянно в някакъв стрес, постоянно гледам да не стана мишена на някой наркоман или някой от другите рецидивисти.
Осъзнаваш ли, че е огромна вероятността да поседиш доста повече от 4-5 дни, в затвора дори? Не те ли е страх, сякаш си много оптимистично настроен.
В момента, в който ми взеха тази къща, аз реално нямам абсолютно нищо. Тоест животът ми струва толкова, колкото една стотинка. Нямам за какво да живея, просто съм се пуснал по течението и това е, каквото стане.
Чувстваш ли вина за това, което си направил пред семейството?
Чувствам вина единствено затова да не съм уплашил и да не съм нанесъл някакви психични травми на детето. Господин и госпожа Костови са претръпнали отдавна и мисля, че това едва ли ги е стреснало кой знае колко. Да не говорим че г-жа Костова запази пълно самообладание и ме направи, дето се вика, на пълен палячо. Появи се и г-н Костов и си седнахме и почнахме да си говорим… Даже той човекът предложи да не вика полиция, макар че аз му казах „Ето, аз имам 1,60 лв. и като изляза навънка какво да правя - пак ще измисля такава простотия”.
Искаш да кажеш, че си му дал кураж да викне полиция, за да те приберат?
Не, жена му и зет му ги бяха викнали вече. Той всъщност играеше ролята на буфер, макар че аз вече се бях отказал от каквото и да било и бях седнал на полянката и се припичах на слънце, чакайки да дойдат да ме приберат.
Ти понеже нямаш телефон, интернет, защото си бил в ареста, знаеш ли че вчера той подаде оставка пред съпартийците си. Какво мислиш за това?
Разбрах го час преди да тръгна към Нови хан, прочетох го в един вестник. Както казах, мен въобще не ме интересува политиката. Отдавна съм спрял да ги слушам какво говорят и това не е само мое мнение, а на много хора. Както казах, аз съм мишката, която няма какво да губи и е решила да се опълчи… на системата, защото системата просто го е стъпкала, Това е.
Едно извинение или нещо подобно не мислиш ли, че е редно да им поднесеш?
Честно казано, не съм много за политическите убеждения и т.н., но съм чел доста за г-н Костов и обвиненията към него - за корупция и т.н. Да му се извинявам - не. Извинявам се единствено на детето. Затова, че може би съм го стреснал по някакъв начин, може би съм го травматизирал. Извинявам се на зет му и дъщеря му, които ми се сториха доста интелигентни хора.
Вчера, когато гледаха мярката ти в Районния съд, съдията, след като чу твоите обяснения, каза „Къса ми се сърцето, като ти слушам историята”.
Нормално е. Всеки един нормален човек, като слуша някакъв друг, как е преживял някакви неща, му съчувства. И аз съчувствам на много хора.
Много хора в действията ти виждат някаква символика. Ти казваш, че няма. Факт е, че много хора може би си казват „и аз бих направил такова нещо”.
Може би е така. На мен идеята ми е проста и ясна, и искам да го отправя като послание към всички властимащи, не само политици, а властимащи, бизнесмени: „Хора, спрете да се лакомеете, спрете да ламтите за толкова много”. Защото звучи грозно да викат „Криза! Криза!”, а да се карат някакви „Порше”-та, „Ферари”-та и да се живее в някакви прогимназии, които са достойни за арабските шейхове. Аз ще си излежа присъдата, колкото ми дадат. Ако ми дадат условно - условно, ако ми дадат 3-4-5 години, ще си ги излежа.
Не се плашиш от затвора?
Не, какво да се плаша. Сигурно ми е, топличко ми е, има какво да ям. Надявам се да ми осигурят някаква работа, за да мога да извършвам някаква дейност и да не съм някакъв готованец, който само лежи и спи. И евентуално като си излежа присъдата, при всички положения ще направя всичко възможно, за да изчезна от тази държава. Това е изходът. Бягайте хора и толкоз.
