Интервю с ректора на Висшия ислямски институт доц. Ибрахим Ялъмов
Къде виждате решение на спорния казус за това кой да управлява мюсюлманското вероизповедание - мина поредният Рамазан Байрам, на който бяхте отново разделени?
Това не само, че не е приятно. Това доста усложнява нашата работа - подготовката и провеждането на учебния процес в нашите учебни заведения. Първо, трябва да се анализират причините и точно да се определи характера на този спор за духовното ръководство на мюсюлманското вероизповедание в България. Редица хора опростяват този въпрос, като го свеждат до един спор между отделни личности или отделни групи за лидерството в изповеданието. Въпросът е много по-сложен. Преди всичко този спор е много политизиран. Определени политически среди в нашата страна се опитват да решат свои политически въпроси чрез Главното мюфтийство. По-конкретно става въпрос за спечелването на по-голямата част от мюсюлманските избиратели в страната чрез този спор. Има хора, които се надяват, че разединяването на мюсюлманите е в интерес на България. В днешната ситуация разделянето на мюсюлманите е против интересите на страната, то би могло да дестабилизира обстановката в страната. От друга страна опитите за спечелването на ръководните функции в изповеданието, не се отнасят само за смяната на една личност с друга личност. Тук виждам един стремеж - съзнателно или несъзнателно, за промяна на утвърдилите се принципи за устройство и ръководство на мюсюлманите в България. Още Търновската конституция предоставя право на самоуправление на вероизповеданията в страната ни. В първите утвърдени документи се казва, че ръководителите на вероизповеданията в България се избират от самите вярващи. Трябва да се зачита техният вот. Ето сега определена група се опитва да омаловажи вота на мнозинството от мюсюлманите. Последните събития потвърдиха, че мюсюлманите имат виждане и решение на този въпрос. Може би за първи път самите мюсюлмани вземат в своите ръце решението на въпроса. Те твърдо и неотстъпно показаха, че желаят ръководство, което те сами да изберат. Като гледам историята, още от 10 век във всички ислямски страни, с малки изключения, духовен ръководител е главният мюфтия. Сега излизат хора, които претендират да прехвърлят функциите на главния мюфтия на председателя на Висшия мюсюлмански съвет - фигура, въведена с уставите от 1994-1996 г. /по времето на Н. Генджев/. Сега Недим Генджев със своя устав даже не приема главния мюфтия за равноправен, за равен с него. На практика председателят на ВМС иззема всички функции на главния мюфтия. Променя се духът на досегашните принципи на ръководство на вероизповеданието.
И вие ли виждате изхода в провеждането на една нова мюсюлманска конференция? Как трябва да бъде организирана тя, за да се реши спорът окончателно?
Идеята за конференцията отдавна ме вълнува и се радвам, че повечето от духовенството и политиците приемат тази идея. Това ми дава основание да направя следния извод - далновидните политици, мислещите духовници, вече ясно разбират, че ситуацията в България е променена. Оттук нататък няма да се приемат решения, спуснати отгоре и следователно трябва да се даде възможност на мюсюлманите сами да избират ръководителите си. Тази идея се подкрепя и от министър-председателя, както видяхме. Конференцията е необходима по следната причина - за наше съжаление съдът не регистрира решенията на конференцията от 2009 г., следователно сегашното ръководство е нелигитимно. Недим Генджев е провел своята конференция 1996 години. Ръководствата, които се избират на нашите конференции имат мандат 4-5 години, толкова е силата на решенията, които се взимат. Т.е. решенията и на двете конференции не са легитимни. Възниква необходимостта от нова конференция - тази идея започва да получава популярност, но възниква въпросът как да се подготви и кой да я подготви. Предполагам, че страните ще се съгласят и ще започнат да подготвят конференция с надежда да надхитрят другата страна - т.е. няма да седнат нормално, етично да търсят общи решения на въпроса. Имаме вече такъв опит през 1997 година. Според мен тази конференция трябва да се организира и ръководи от една инициативна комисия или организационен комитет, в който да участват независими представители на мюсюлманите, които не са обвързани тясно с нито една от двете страни. Конференцията трябва да се подготви и проведе под наблюдението на независими чуждестранни наблюдатели, които могат да бъдат от ЕС, могат да бъдат от някои ислямски страни или ислямски организации. Предварително двете страни трябва да декларират, че ще приемат решенията на конференцията. Само така ние можем да сложим край на този спор, който продължава 20 години и тормози не само мюсюлманите, но цялата общественост. Този път не само че трябва да се приеме идеята за конференция, но тя трябва да се подготви много добре.
Не е ли дошло време за една възрастова промяна по върховете на мюсюлманското вероизповедание? Кога ще видим някой от настоящите ви студенти като главен мюфтия?
Ситуацията в мюсюлманското вероизповедание малко се различава от тази в православната църква. Мнозинството от кадрите са млади в мюсюлманското вероизповедание. В отговор на претенциите на Недим Генджев, че всички имами са от негово време, ще кажа, че от негово време са останали само 25 на сто от 1 200 имами в страната. Нови са и повечето от мюфтиите. Радвам се, че с малки изключения почти всички районни мюфтии са възпитаници на Висшия ислямски институт. Т.е. доста са обновени кадрите, но този процес според мен не е приключил. Възможно е известни промени да се направят - например бих предложил на моите приятели и мои студенти да приемат идеята, че някои от тях трябва да се оттеглят. За да се успокои общественото мнение. Понякога промяната се налага не само от възрастта, налага се от обстоятелствата. Вследствие на предстоящата конференция, трябва да има известно разместване на кадрите, да дойдат нови кадри. Сегашната ситуация показва, че в страната вече е създаден гръбнакът на мюсюлманското духовенство. В страната вече има над 200 души, завършили висше духовно училище и за радост около 160 от тях са от нашия институт.
Преди време бяхте казал и в наш ефир, че образованието в България на тези духовни кадри е гаранция, че няма да се допусне чуждо влияние тук или по-радикални прояви на исляма, когато имамите учат в чужбина?
Това, което казвате, съществува като обективна тенденция. Макар че досега аз нямам информация тези, които са завършили в чужбина да са попаднали в мрежите на такива секти, но има един друг момент, на който никой досега не е обърнал внимание. В други страни тези млади хора завършват духовното си образование в съвсем друга обстановка и ситуация. В тези страни абсолютно господства ислямската религия, повечето от тях не познават религиозния плурализъм. Те там свикват с един начин на мислене. Идват в страната ни, където традиционно добре съществуват няколко изповедания, и аз виждам, без да конкретизирам, като редактирам някои писмени работи, чувствам, че те не са излезли от оная обстановка и не са добре навлезли в нашата обстановка. От тази гледна точка е много по-добре да се подготвят в нашата страна, да свикнат с религиозния плурализъм, да осмислят тази идея за „комшулука".
Шефът на ДАНС Цветлин Йовчев неотдавна каза, че у нас има предпоставки за вътрешен екстремизъм - така ли е?
В съвременния свят, когато България е отворена страна, обективно съществуват възможности отвън да проникнат такива елементи в нашата страна. Това не бива да се пренебрегва и аз не бих съветвал органите на сигурността да изоставят този въпрос. Това е тяхна задача, но дълбоко вярвам, че в страната ни обективни предпоставки за развитие на радикалния ислям няма.
А за вътрешен екстремизъм?
И за вътрешен екстремизъм говоря. Т.е. тези, които ще дойдат отвън, няма да намерят подходяща почва тук в нашата страна. Освен тази възможност - отвън да проникнат влияния, опити за разделяне на мюсюлманите и противопоставяне, също може да създадат предпоставки за ислямски радикализъм. Това трябва да се отчита, но сега такава реална опасност няма. Не бива да се преувеличават някои неща. Отдавна съм се отказал от политиката, но не можем да не признаем, че с тези въпроси се занимават някои партии, които нямат социална база, някои от тях даже не можаха да влязат в парламента. Не бива политиците да използват ислямската карта за постигане на краткотрайни политически цели, защото от това могат да произтекат по-сложни неща за дълго време.
Около 11 септември един пастор в Съединените щати разбуни страстите с това, че искаше да изгори Корана. Все по-нетолерантен ли става света?
Такива крайни реакции и опити за действия от едната или другата страна не помагат за решаването на проблемите. Както опитите с карикатурите на пророка Мохамед, опитите да се изгори Коранът, така и опитите на Ал Кайда чрез тероризма да наложи своите виждания, които не съответстват на ортодоксалния ислям - всичко това не помага за решаване на въпроса. Тласкат ни към едно противопоставяне, което отслабва силите ни и отклонява вниманието ни от решаването на важните въпроси. На мюсюлманите наистина им е необходим „джихад", но „джихад в областта на образованието и науката". Мюсюлманските страни трябва да въведат съвременна образователна система, да развият науката и новите технологии и така тези страни ще се развиват в икономическо отношение. С такива терористични действия се отклоняват вниманието и средствата на мюсюлманските страни в друга посока, от което никакви положителни резултати не можем да очакваме. Просто всички в този съвременен свят трябва да приемем идеята за религиозен плурализъм, да приемаме другостта и да сме толерантни.
