Няма по-важно от това да останеш верен на професията - това казва преди повече от година Чочо Попйорданов в интерю в предаването „Ники Кънчев шоу". Обичаният актьор почина на Великден. В разговора с Ники Кънчев той споделя, че е богат заради работата си, за която е учил. Ето какво още казва Чочо Попйорданов през април миналата година:
Какво стана с твоите приятели - тези, които вървяха след теб, 90-те години, ти ги водеше след себе си като врабци и ти един сокол, те около теб подтичваха? Сега голяма част от тях са известни имена. Къде са, до теб ли са, избягаха ли от теб?
Има една френска поговорка... Не, изневярата е страшно нещо. Предателството към приятел, към човек. Ето ние двамата с теб не изневерихме на нашето приятелство. Те знаеш, едно време, когато правеше „Стани богат" и когато трябваше да спасяваме старозагорската опера след пожара, когато правихме благотворително предаване.. Не, аз не мога да се сърдя на никого. Не се сърдя.
Защо да не се сърдиш? Ти им даваше харизма, даваше им приятелство.
Харизмата я даваш винаги, ти я носиш със себе си. Ти си пример за това. Ти не изоставяш своята харизма, ти я носиш. Ти започна от Дарик радио, ти си в това радио, мина през какво ли не, през огън и жупел. Сега, какво да направим, хората се променят. Променят ги парите, но България е държава, която..Българинът не деяни на слава, на пари, не деяни на това нещо и се променя изведнъж, самозабравя се. Той забравя кой е, изгубва себе си, изгубва пространството си по този начин. Аз се старая да бъда себе си.
Видях във вас една снимка с Мики Рурк, но според мен е колаж?
Не е колаж. Това е в Лос Анжелис, преди много години, през 1999 година, когато бяхме за първи път с клуб НЛО, с моите приятели: Велко, светла му памет, Жоро Мамалев, Антон Радичев, Мария Сапунджиева. Ние останахме приятели, загубихме Велко, но мисля, че никой от нас не загуби отношението си към професията, говоря за себе си, за Жоро, за Антон. Не загубихме мярката за неотклонение от това, че работата и професията се върши както трябва да се върши и както си научен да я вършиш - професионално.
Какво стана с Мики Рурк? Етюдче си разиграхте?
Не, нищо. Не искам да говорим за него, но ме заведe Милена Фучеджиева.
Не го ли пипна по мускула?
Не, той ме пипна и тогава усетих за какво става въпрос. Което беше страшно. Това беше в Лос Анджелос, Милена Фучеджиева, която всички познават вече, тя ме запозна с него. Една случайна среща в Лос Анджелис, на булевард "Сънсет", в едно заведение. Но какво да ти кажа, аз винаги съм бил привърженик на хората, които остават верни на себе си, в смисъл, дали си хулиган, дали си непринуден, дали си човек, който вярва. Няма значение откъде си, оставаш човек - такъв, какъвто си. И той е такъв. Не само той, аз познавам и други такива - Алфредо Джоузеф Пачино, например.
Разкажи за него. Най-големият.
Не е най-големият, но е човек, който аз също уважавам.
Разкажи за срещата.
Е, това е дълга и широка, сега няма да занимаваме хората с това, но това са хора, които остават верни на професията, верни на принципа на професията. От това по-важно няма - да останеш верен на професията. Това, което правиш ти в момента. Аз нямаше да се съглася да дойда, аз знаех, че ти започна тук, ти си пак тук, в Дарик радио, това не е реклама на радиото, нито на теб, това е признак на професионализъм.
А защо няма повече такива хора? Защо се извъртат хората, защо се лакомят?
Променят ги парите и славата.
Колко могат да изядат, колко коли могат да карат, колко жени...за един живот?
Не можеш всичко. Има мои колежки, които казват: "Чочо, разбери, не можеш да имаш всички жени на този свят". Да, така е и нямам такова желание. Искам да имам жена, която да обичам, която да е до мен.
Ти имаш.
Да, имам. И ти имаш.
Какво е Даниела за теб?
Даниела е най-хубавото нещо, което имам. Това е най-големият ми подарък в живота, защото ако не беше Даниела, нямаше да бъда до теб.
Какво помогна?
Помогна, може би това, че тя уважава в мен човека, личността, която не е актьорът Чочо Попйорданов.
Приземява ли те?
Да, един близнак много трудно се приземява, не знам дали знаеш?
Не. В теб живеят няколко души.
Много са. Имах един приятел светла му памет - Иван, който се занимаваше с хороскопи.
Да, Иван Станчев.
Иван Станчев каза така: "При теб са най-малко 17". Представяш ли си за каква битка става въпрос?
17 мига от Чочо Попйорданов. Ти осъзнаваш ли, че някой път си тежък за издържане?
Много тежък, непоносим.
Бориш ли се със самия себе си, опитваш ли се да помагаш на Даниела?
Тежко е за хората около мен, но съм тежък характер, защото професията на актьора първо е идиотска, но съм си я избрал, никой не ме е карал насила.
Какво говориш, сега всички ще кажат: "Този какво се оплаква"?
Не се оплаквам, напротив.
Шоу бизнес, красиво, лъскаво, коли, мадами, вестниците пишат за него, лек живот.
Не, пише жълтата преса. Лек живот? И аз си плащам данъците като теб.
Почти всяка вечер си на представление, богат ли си, в смисълът на богат за България?
Богат съм, че си върша моята работа, за която съм учил.
Значи не е много гот да си актьор?
В България да си актьор е сложна работа, както и да си журналист, ти го знаеш много добре. Това е къртовски труд, миньорски труд. Ето аз идвам оня ден от Кърджали, където хората стачкуват, от Мадан, Рудозем и така нататък. Актьорската работа е същата-студени гримьорни, излизаш пред публиката, трябва да се покажеш, трябва да работиш.
Защо си толкова талантлив човек, кажи ми?
Има толкова талантливи момчета и момичета.
Така го правиш, че да изглежда, че нищо не правиш. А аз съм сигурен, че работиш, че влизаш в ролите, в текста, подготвяш се, а така изглежда, че все едно така ти идва.
Не е така, напротив, усещам се понякога, че забравям текст, че бъркам, че ми помагат колеги, но това са нормални неща.
Филм по филм, кратко определение или случка.
Казвай.
„Вчера", Иван Андонов
Иван Андонов, Христо Шопов. Страхотни спомени.
Къде се снима?
В Пловдив, София, Ловеч, къде ли не.
Преследва ли те този филм по някакъв начин?
Не може да не ме преследва, защото Иван Андонов, светла му памет, когато си тръгна от този свят, каза: "Не споменавайте повече името ми, не говорете повече за мен, каквото съм направил, каквото съм окепазил, окепазил съм". Той остави много неща след себи си. Аз съм снимал най-много филми с него, но дружбата ми с Христо, с Жоро Стайков, със София Кузова, която се върна от Германия..
„Любовното лято на един льохман"?
„Любовното лято на един льохман". Там беше една любовна история, едно момиче, което аз наистина обичах.
Влюбваш ли си често?
Да.
Ти си имал много жени.
Както и ти.
„Вампири, таласъми"?
Пак Иван Андонов, Илка Зафирова. Там случката е по повод една гола сцена, където Пепа Николова, бог да я прости, трябваше да ме види гол, заедно с Илка Зафирова.
„Сезонът на канарчетата"?
Евгени Михайлов, Параскева Джукелова, незабравима среща.
„Испанска муха"?
Най-големият ми пропуск - Ален Делон лично да ми връчи наградата за мъжка роля за „Граница" в Белгия. Имаше франкофонски фестивал, на който режисьорът Илиян Симеонов, светла му памет, отиде там и ми се обади по телефона, казаха ми: "Извади си виза, ела на всяка цена, Ален Делон ще ти връчва наградата в ръце". Наградата в момента седи в ръцете на едни друг готин актьор, който аз много обичам - Иван Иванов.
„Дунав мост"?
Недей, не пипай там.
Защо, силен е.
Силен е. И за мен е силен.
А, да, боде сърцето. Красива е Йоана Буковска.
Винаги е била красива. Желая всичко хубаво на момичето. Отдавна нямаме нищо да делим. Нека малко да бъдем европейци. Едно време, когато почина френският президент, на погребението му бяха и любовницата му, и жена му.
„След края на света"?
„След края на света", това е Стефан Данаилов и беше много смешно, защото той снимаше по шлифер, а отдолу по джапанки.
Обичаш ли го него? Аз знам, че двама са ти кумири - Невена Коканова и Стефан Данаилов.
Много го обичам, защото той е изключително човечен, както към студентите си, така и към близките си хора. Аз казвам на майтап: "Ако всички комунисти бяха като Стефан Данаилов, бих станал комунист". Казвам го на майтап, но Стефан е изключително човечен към всички. Той не може да не откликне на някой, който има проблем, независимо че се опитват някои да му ядат гащите, но не им прави чест.
Невена?
Невена. Спал съм й в кревата. На 7 години. Тогава още нямаха Тейката. Само като я видях, онемях. Аз бях 7-годишен, така да се каже, неосъзната момчешка любов. Те ме оставиха да спя в тяхната стая. Тя ме рисуваше, стихотворения ми пишеше. Тейката ги има в тях. Това са незабравими срещи.
„Под прикритие"?
"Под прикритие" не е предизвикателство, а огромният ми сантимент към киното, защото българското кино, колкото и да се хвалим, колкото и да се фукаме, то седи на едно, хайде няма да го коментирам, но на едно не балканско ниво, но.. Не искам да обиждам колегите, хората се опитват, мъчат се като ненормални, търчат като гламави да търсят пари. От нищо да направиш нещо. Ходят по фестивали, опитват се да печелят призове. Киното е скъпа играчка.
Твоят комплимент към „Под прикритие" е, че нещата са професионални?
Това е телевизия, няма нищо общо. Продуцентите са ми приятели, състуденти, също се опитват от нищо да направят нещо и успяват да се справят.
*Интервюто на Ники Кънчев с Чочо Попйорданов е направено в предаването „Ники Кънчев Шоу" по Дарик радио на 12 април 2012 година. Настоящият текст е част от това интервю, а целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
