Хуберт Петер Мария Кнапен, по-познат в европейската политика като Бен Кнапен, е човек, от който много зависи кога България ще реализира една от стратегическите си цели - влизането в Шенген. Надеждите за положително решение по време на унгарското председателство на Евросъюза, се провалиха и страната ни, заедно с Румъния, беше изпратена „на поправителен" през септември. И понеже всички отговори и догадки на въпроса „Защо?" се правят в София, а държавата Холандия се сочи като водач на групата от страни, които не искат България в Шенген - Дарик потърси отговорите от този, който ги знае. 60-годишният Бен Кнапен е министър по европейските въпроси на Холандия от по-малко от година. Той категорично отхвърли твърденията, че има двоен стандарт в изискванията към България и Румъния в сравнение с държави, които в миналото са били приемани в Шенген, а ако искате да си отговорите на въпроса „Защо не ни пускат сега?", просто пребройте колко пъти Кнапен използва фразата „върховенство на закона".
Защо, според Вас, българските политици са толкова положително настроени за възможностите ни да бъдем приети в Шенген?
Само правителството в София може да каже защо е настроено по един или друг начин. Мога обаче да кажа, че ние сме много положително настроени по отношение на усилията на българското правителство в тази насока, редно е то да бъде похвалено за постигнатия през последната година и половина напредък. Ние обаче искаме да сме сигурни, че предприетите действия ще бъдат устойчиви и необратими. Например важно е, когато се промени един закон, той да се спазва и да има последователност. В това искаме да сме сигурни.
След като България изпълнява всички технически изисквания за присъединение към Шенген, не е ли двоен стандарт да ни се налагат тези допълнителни изисквания?
Първо, това за мен не е двоен стандарт, стандартите чисто и просто са се променили. А те са се променили от опит. Точно от опит сме разбрали, че ако само се ръководим от техническите изисквания, не можем да разберем нищо за контекста на върховенството на закона в една страна, нито за борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Затова всъщност е съвсем логично, че макар и да имате техническите способности, все пак са нужни и служители, които да спазват законите и да проверяват хората по границите правилно. Много подкрепям усилията на кабинета в София, но искаме да сме съвсем сигурни, че те ще се окажат устойчиви. А това може да отнеме време.
Вашият колега, министърът за имиграцията Герт Леерс каза, че Холандия ще реши догодина дали България е готова да бъде допусната в Шенген. Щом опасенията Ви са толкова големи, мислите ли, че страната ни ще може да ги преодолее за толкова кратък период от време?
Доколкото знам не сме казвали, че Холандия "ще решава" този въпрос през 2012-а. Решили сме да изчакаме предстоящия мониторингов доклад на Еврокомисията за правосъдието и вътрешния ред, който ще излезе през следващия месец, след което през септември пак ще обсъдим въпроса и ще преценим ситуацията. Казали сме, че има връзка между положителните доклади и нашето съгласие за пълноправно присъединяване към Шенген. В нашата политика винаги сме вярвали, че качеството е по-важно от бързината. Това го казвам и като отговор на въпроса за двойния стандарт. Научили сме от опит, че простото определяне на дати изпраща погрешни сигнали. Важно е качеството на постигнатото, а не заложените дати.
Защо Холандия има такива сериозни опасения по отношение на България, а голяма част от Евросъюза нямат? Какво виждате, което останалите пропускат?
Не съм сигурен, че сме единствените - говорил съм с мои колеги от Германия, от Финландия, и те изразяват същите опасения. Така че не сме сами. Трябва да отбележа, че у нас хората са все по-наясно с нещата. Разширяването на Евросъюза се изразява в увеличаването на пространството, в което властва тази наша система, базирана на върховенството на закона. С постепенното разширяване сме разбрали, че трябва да положим допълнителни усилия, за да осигурим един по-голям Евросъюз да остане верен на този ключов за нас принцип - върховенството на закона.
Споменахте опасенията на Германия, но по време на гласуването в Европарламента повече от 90 процента от немските евродепутати подкрепиха присъединяването на България и Румъния към Шенген, по-голямятя част от френските и италианските също гласуваха "за"...
Много холандски евродепутати също гласуваха "за"!...
Защо се случи това, ако опасенията Ви са наистина толкова големи?
Евродепутатите работят в различна среда. Може да се каже, че те са някакси „по-откъснати" от страните си, отколкото местните депутати в Хага, в Германия или във Франция. Този факт оказва влияние. От друга страна това гласуване имат само съвещателна роля и не е решаващо за крайното решение.
Има твърдения в България, че причината за позицията на Холандия е силното влияние на десни и дори националистически партии в холандския парламент. Доколко е вярно това?
Гражданите у нас са достатъчно осведомени за проблемите в един глобализиран свят в който съществува такова европейско пространство без вътрешни граници. Това е свързано с редица рискове от гледна точка на сигурността и върховенството на закона. Тази осведоменост съществува у холандците още от времето на първата голяма вълна на присъединяващи се държави през 2004-та, когато в Евросъюза влязоха Полша, Чехия, Словакия и други държави. Честно казано, в Холандия хората бяха много критични към присъединяването на Румъния и България. Те казваха, че сте добре дошли, но че трябва да сме абсолютно сигурни, че сте способни да спазвате правилата, върху които сме изградили този Евросъюз. Спомням си ясно тези критични нагласи през 2007-а. Но дори и през 2005 година, по време на референдума за Евроконституцията, тази осведоменост в Холандия беше налице. Така че това не е нещо ново. Подобни мнениия се чуват все по-силно с всеки едни избори. Но чувството за критичната важност по отношение на спазването на върховенството на закона съществува при нас поне от 7-8 години.
Посетихте българо-турската граница - забелязахте ли нещо конкретно, което да подсилва опасенията Ви за проблеми с контрола по границите и с митниците?
Не съм отишъл на границата като човек, който да проучва на място. Обаче бях много впечатлен от чувството за колективност и отговорност на всички служители там. Това ме накара да чувствам много положително отношение към силното желание на правителството в София да бъде уреден този въпрос.
Можете ли да кажете на българите личното си мнение за това кога България ще бъде приета в Шенгенското пространство?
Единственото, за което мога да свидетелствам е, че имате правителство и професионална организация, която е силно отдадена да реализира тази цел. Но ако става въпрос за способността да го изпълните... това не е много лесна задача. Защото не става дума за законите и правилниците, а нека така да се изразя - за цялото общество. Например в отношенията между кабинета и отделния гражданин. А това не е нещо, с което човек се справя лесно. Затова одобрявам усилията на всички, които в България работят усърдно, за да реализират тази цел. Но в същото време не трябва да се забравя, че не е само в наш интерес, а и във ваш да го постигнете по начин, по който да се чувствате спокойни, като пълноправен, но и дисциплиниран гражданин на страна от Шенген.
