Ген. Ангелов: Не се инвестира сериозно в технологиите за унищожаване на боеприпаси
Ген. Ангелов: Не се инвестира сериозно в технологиите за унищожаване на боеприпаси / netinfo

За съжаление държавата не прави сериозни инвестиции в безотпадтъчните и безопасни технологии за унищожаването на старите боеприpаси. Според генерал Аню Ангелов, бивш заместник-началник на ГЩ на българската армия и бивш началник на Военната акдемия Г.С. Раковски най-важният въпрос е дали е спазена технологичната дисциполина при унищожаването на беоприпасите в скадовете в Челопечене.

Поставя ли този инцидент според вас начина, по йкойто се охрабняват военните обетки у нас?

Не, това не е проблем на охраната, просто утилизацията на боеприпасите винаги е свързана с определена доза оапсност. Тук е въпрос на технология, не на охрана, въпрос на псазване на технологичните процедури, за да се утилизират тези боеприпаси без вреда върху околната среда и върху хората. По прионцип такива стари боеприпаси, произведени преди 20-40 години, в тях се извършват химични процеси, които биха довели дори до самовзривяване. Това трябва да се докаже, естествено.

Казвате, че проблемът е в технологията. В каква посока може да се търси вина при това положение?

Никой не би могъл да каже, тъй като е явно, че в 6 ч сутриинта не е извършен производствен процес, не може да се каже чие вина може да е това. Спомням си, че през 2005 г. преавихме една конференция, на която компания, която има няколко модерни завода за утилизация на тазкива стари боеприпаси, ненужни, и правиха и неофициални предложения за изграждане на такъв завод в България, но не последва нищо от тази конференция като резултат.

Очевидно инвестииицте в такъв завод са големи, може би това е причината.

Тук проблемът е с две страни. Най-напред има огромно количество боеприпаси, които би трябвало да бъдат утилизирани – това е термин, който означава да бъде извлечено всичко необходими от тях и те да бъдат унищожени. Доколкото съм запознат такава утилизация продължава да се извършва по един план, който първоначално беше национална програма, след това беше преориентирана към прграма само на Министерството на отбраната. Проблемът е още по-сложен, тъй като той съществува не само за България, но и за целия Балкански полуостров.

Като казвате, че има огромни количества боеприпаси в България, какво имате предвид, какво значи огромни количества.

Само там има около 1500 тона различни видове беоприпаси, а може да си представите какво има и на други места, по други складове, които са излишни за този състав на армията, който е в момента и който се предвижда еветуално и да бъде и във военно време и в които трябва да се съхраняват опредлени военновременни запаси. Така че в този смисъл има излишно колечаства боеприпаси, които би трябвало да бъдат по този начин обезопасени, утилизирани и обезопасени на практика. Така че, пак повтарям, това е въпрос на технологии, има и безотпадъчни технолоии, има безопосни технологии, които за съжаление доколкото ми е известно няма сериозни инвестиции на нашата страна в това отношение.

Казвате да не търсим вината в охранителната фирма на обекта, която в случая е МОБА, доколкото знам.

За да стане такъв взрив може да има няколко причини. Една от причините може да бъде и намесата на човешка ръка, може да бъде самовзривяване на стари боеприпаси. Най-молко според мен охраната би могла да бде вина за едно такова тежко прозишествие.

Вина в Генералния щаб на Българската армия да търсим ли?

Не мога да кажа. Вина може да се търси навсякъде по веригата, която управлява този процес, така че когато стане известна причината, тогава трябва да се търси вина. Най-лесно е да се вини някой. Въпросът е да се направи така, че да не се повтарят подобни случаи. Има и други складове за боеприпаси в България, не е сома този в Челопечене.

Интервю