Галина Тонева: Засега не може да се говори за вина на магистрати, работили по делото за смъртта на Анета
Галина Тонева: Засега не може да се говори за вина на магистрати, работили по делото за смъртта на Анета / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Интервю на Йовка Йовчева със заместник главния прокурор Галина Тонева
53722
Интервю на Йовка Йовчева със заместник главния прокурор Галина Тонева
  • Интервю на Йовка Йовчева със заместник главния прокурор Галина Тонева

Как може да остане ненаказана смъртта на едно дете от дома за деца с увреждания в Стража, в чийто стомах бяха открити 4 килограма предмети - 25 стелки за обувки, парцали, дунапренени гъби, чорапи, хартия и дори няколко камъка? Случаят с 15-годишната Анета излезе отново на дневен ред, след като от Българския хелзинкски комитет заведоха преди дни дело в Страсбург - причината е прекратеното производство в страната ни по случая. Седмица по-късно дойде и реакцията на прокуратурата, която възобнови това дело.

Преди две години съвместната проверка на ВКП и БХК установи 248 смъртни случая между 2000 и 2010 г. в домове за деца с увреждания в страната. Последната информация от миналата година на правозащитниците беше, че обвинението е прекратило 25 от досъдебните производства - вероятно заради липса на доказателства за конкретна вина на някой от персонала в домовете.

Случаят с Анета обаче ще накара прокуратурата да прегледа отново прекратените дотук дела, обяви в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик зам.-главният прокурор Галина Тонева. По нейна информация вече са подготвени искания за възобновяването на някои от прекратените дела. Докато тече подновеното производство за смъртта на Анета, прокурор Тонева очаква заведеното дело в Страсбург да бъде спряно.

Държавното обвинение реагира по случая „Анета" и се възобнови производството за тази меко казано нелепа смърт. Само под заплахата ли за дало в Страсбург ли може да се каже, че реагираме в този момент или по-скоро случаят нашумя и обърнахме внимание и вие, и ние медиите към този казус?

Прокуратурата не се страхува от делата в Страсбург. Не са едно и две тези дела, които се завеждат там, често пъти държавата бива осъждана за съжаление. Не сме радетели на такъв резултат, но така или иначе ние не сме против гражданите да защитават своите права с всички възможни средства, с които разполагат. В случая делото за смъртта на Анета тръгна към Страсбург. Аз лично съжалявам, че това стана малко преди нашата реакция, но така или иначе това не е проблем. По-важното е действително да си свършат работата националните органи и да се стигне до истината, а крайният резултат от делото в Страсбург ще бъде до голяма степен предопределен и от това до какви резултати ние ще стигнем и какво ще е окончателното решение на съдебните органи в България.

За да уточним този казус на ниво дело в Страсбург, тъй като там процедурите са дълги, би се взело предвид решението на българската съдебна система при подновеното производство по този случай.

По принцип процедурите в съда за правата на човека изискват да се изчерпени всички възможности на националните власти за решаване на такива спорни казуси. Така че аз лично считам, че делото в Страсбург би следвало да бъде спряно до окончателното произнасяне на българските съдебни органи. На този етап топката е в нашето игрище, ако можем така да се изразим, защото след възобновяването на делото, по-скоро то се връща за допълнително разследване, това е правилният процесуален речник. Ние сме отменили последното произнасяне на прокурор от ВКП и делото се връща за допълнително разследване с дадени конкретни указания какви действия допълнително да се извършат към това, което вече е сторено. След като приключи допълнително разследване с оглед резултатите, до които стигнем, ще се прецени дали би могло да внесем обвинителен акт, срещу кого, за какво престъпление или ще се потвърдят досегашните изводи. Засега не мога да правя прогнози за крайния изход на делото.

Какви нарушения обаче на пръв поглед или потенциални такива открихте на база онова, което прегледахте в преписката по този случай? То ще се върне отново при зам. окръжния прокурор на Търговище Казаков, който го е гледал или какъв е редът?

Делото ще се върне в Окръжна прокуратура-Търговище, защото тя е компетентната прокуратура по местна подсъдност. На кой прокурор ще се възложи, тепърва ще преценим като мине делото на разпределение на случаен принцип.

Има шанс да не бъде прокурорът, който го е разглеждал? Между другото той пред Дарик каза, че поне по свой спомен няма допуснати грешки. Разбира се, уговорката беше, че все пак това дело е от преди пет-шест години.

Идеята за допълнителното разследване не включва непременно укор към начина, по който е водено до момента разследването. То е за това как до момента са били извършени съответните процесуални действия, които са се случили до този момент. По-скоро ние считаме, че делото не е разследвано всестранно и пълно, тоест останали са аспекти, които не са били предмет на разследване или на недостатъчно разследване. Това, което колегите са направили до момента и в Окръжна прокуратура, и в апелативна прокуратура, и във Върховната касационна прокуратура, е по-скоро концентриране върху проблема дали е била допусната лекарска грешка по време на лечението на Анета и то след настаняването й в болницата. Вярно е, че са разпитвани служители от дома в Стража, но в тази посока разследването не е било пълноценно. Затова на този етап остава неизяснено къде са погълнати тези предмети от детето, кой е имал ангажимента към този момент да следи стриктно за неговото поведение, защо е допуснато това да се случи. На този етап има прехвърляне на отговорност между дома и болницата.

Иначе казано, ако дотук обвинението е обърнало внимание по-скоро на аспекта как е лекувана, оперирана Анета, оттук насетне трябва да се види каква е причината действително детето да погълне предметите?

Точно така, защото ние имаме описание на предметите, които са намерени в стомахчето на Анета от епикризата, от опериращия екип, само че там се говори за 25 стелки, но има противоречива информация - найлонови стелки, що е то найлонови стелки, какви са те, могат ли да бъдат погълнати, как би могло да стане това, може ли да стане незабелязано. Така че всички въпроси, които и на този етап остават неизяснени и от медицинска гледна точка, следва да бъдат предмет на една нова съдебно-медицинска експертиза. Ние ще насочим тази експертиза към специалисти от София, защото има и малко специфична материя, за която считаме, че тук има малко по-голям избор от квалифицирани кадри.

Вторият въпрос, който ще трябва да бъде по-детайлно изяснен, е, че след като се установи точно какви предмети са били намерени, защото ние считаме, че това ще се наложи да бъде установявано и чрез разпит допълнителен на медицинския екип, извършил операцията, за да бъдат подробно обясни, за да се изясни дали е възможно някои от тях да са били в болницата. Предмети, които са се намирали в болницата, защото в такава посока е реакцията на служителите в дома. Те твърдят, че такива предмети, говоря за стелки, гъби и парцали, че това не би могло да се случи в дома. Всичко това ще трябва тепърва да бъде установено.

Дали може да е било погълнато в болницата?

Така е. Такова е тяхното твърдение, говоря за персонала в дома. Обратното твърдят от болницата, защото те са твърдели, че детето е било имобилизирано заради системите, които са били включени и неговото буйство, което е предизвиквало откачане на тези системи и опасност за него. Предстои все пак да изясним тези проблеми.

При констатирана слаба или недостатъчно професионална работа на прокурор Казаков допускате ли той да бъде наказан по някакъв начин?

На този етап не мога да говоря за наказания, защото най-важно е първо да се проведе пълното разследване, да се види какъв ще бъде крайният резултат. Не считам, че това е най-важното в настоящия момент. Във всички случаи, ако се констатира, че причината за недоброто разследване се дължи на него... Разбира се, то не би могло да бъде само негова допуснатата слабост, защото е минало на контрол от още две инстанции. Това това означава, че и останалите две нива в прокуратурата са взели същото становище. Предполагам, че такъв резултат би се отразил в техните последващи атестации за оценка на работата им като цяло.

Тъкмо защото е била добре оценена от ВСС работата специално на този прокурор, затова задавам и въпроса не е ли проблемът в контрола?

Това също може да бъде установено впоследствие след като видим какъв ще бъде крайният резултат. Освен всичко друго смятам, че все пак е човешки да се греши, така че за да бъде наказан някой, трябва да се установи някаква или умисъл в тази работа, или поне тежка небрежност в отношението към неговата работа. Не ми се ще да тръгваме в решаването на подобни казуси с идеята за наказания, заклеймяване и така нататък. Знаете, че напоследък ние твърде много говорим по въпроса за свръхнатовареността, на която са подложени колегите, допустимо е да се случват и грешки, нека да бъдем по-скоро добронамерени и с желание да отстраняваме пропуски, отколкото да вървим единствено в посока санкциониране. За престъпления не можем да говорим, мисля, че по-скоро проблем с голямата натовареност и недостатъчно оглеждане на всички аспекти на разследване.

Въпросът ми е по-скоро принципен и той не изхожда само от този конкретен казус с децата в домовете, но не е ли време наистина осъдителните присъди в Страсбург срещу България, които са по вина на конкретни представители на съдебната власт, както се казва, щетите от тях да бъдат понасяни персонално. Може би това е единственият начин, да не звуча крайно, но за по-качествено и професионално отношение.

Бих ви отговорила така: звучи изкушаващо, такова едно решение, защото тогава всеки, който работи ще върши работата си с идеята, че някой ден може да му бъде потърсена имуществена отговорност. От друга страна, обаче това е изключително опасно решение. И то идва точно от това усещане, че ти си притиснат между огромния обем работа и невъзможността да се справиш с всичко еднакво добре. И тогава аз не мога да си представя кои ще са тези толкова смели хора, за да могат едновременно с отговорността, която поемат, после да поемат и риска да бъдат санкционирани. Ще настъпи един страх от начина, по който се работи и понеже знаете, че основната част от делата, които стигат да Страсбург обикновено касаят правата на обвиняемите и подсъдимите лица, може да се сетите какво ще се случи от страх да не бъдат съдени после тези, които са работили по тези дела.

Логичен аргумент, макар че мнозина от българите казват: защо ние от данъците си да плащаме за тези грешки, забавени дела, това бавно правосъдие. Голям е делът и на полицейското насилие и другите случаи в осъдителните присъди, но все някога това трябва да спре. Очевидно не става само с добри пожелания за качествена работа.

За да се стигне до налагане на такава имуществена санкция на представителите на съдебната система, в случая това би важало за полицейските служители, разбира се, би трябвало да бъде доказана вина, виновно поведение за настъпилия краен резултат, крайния изход на делото. Трябва да бъде най-малкото доказано, че те не са положили необходимите грижи или достатъчно отговорност за изпълнение на служебните си задължения, което би означавало да правим някакви много сериозни вътрешни разследвания. Не знам кое от двете е по-добро, за себе си поне нямам отговор.

Може би пък поне ръководният орган в съдебната система би могъл да взема предвид хората, на които най-често им се случва решенията им да бъдат атакувани в Страсбург и съответно държавата да търпи щети от това. Не говоря за черен списък, но пък това да се взема предвид, защото такъв анализ не знам доколко се прави.

Поне за себе си не съм правила такъв опит да имаме такъв анализ. Може би ВСС биха могли да имат също поглед, защото така или иначе инспекторатът във ВСС трябва да има поглед върху работата на всички съдилища и прокуратури в страната.

Не че е панацея, но ми се струва, че отнякъде трябва да се започне. Мерило за качеството, един от показателите да бъде и това, защо не.

Да, би могло да се включва като показател, който да бъде оценяван в изготвяните атестации за работата на съдии, прокурори, следователи. Но искам да обърна внимание на един друг аспект - всъщност не малка част от делата в Страсбург биват приключвани с осъдителни решения срещу държавата не толкова и не само заради работата на магистратите или полицейските служители. В голяма част от случаите това е проблем и на законодателството, което също трябва да претърпи съответните промени.

Ако се върнем към случая Анета, кога и как може да очаква резултат от този нов прочит на случилото се.

Трябва да дадем необходимото време на експертите съдебни медици, за да могат внимателно да обхванат всички материали, проблеми, които възникват, да им се осигури възможността да направят необходимите проверки, които те преценят, че ще са им необходими, след това да се проведат съответните разпити в дома, болницата и след това да се направи анализ на новата картина, която ще получим. Във всички случаи разполагаме като начало с двумесечния срок. При необходимост той ще бъде продължен, но фактът, че сме толкова отдалечени от датата на събитието, значително усложнява възможностите за разследване.

Над 240 смъртни случая между 2000 и 2010 година, на които прокуратурата заедно с Българския хелзински комитет проверявахте. По колко от тези случаи са прекратени досъдебните производства, как се движат?

На този етап аз не мога да дам такава информация, защото сме изискали актуална информация, която ще анализираме след нейното събиране от всички прокуратури, на територията на които се намират такива домове, за да можем да видим какво е актуалното състояние. Зная, че има възобновени дела, има постановени ексхумации, изобщо се работи по всички тези преписки и дела, за които има някакъв шанс да се разкрие нещо допълнително. От самото начало, когато съвместно с БХК обявихме тази акция, съвместната проверка, не сме били големи оптимисти за нов резултат по всички дела, дори не сме и обещали краен резултат в посока установяване на виновници за всички престъпления, защото голямата отдалеченост във времето, липсата на документация за голяма част от случаите.

Някои от домовете са закрити.

И това е проблем. По голяма част от делата не сме особени оптимисти, че ще има друг изход.