Българите да купуват според възможностите си онова, което им е нужно, защото утре то ще има по-висока цена. Такъв е съветът на бившият български премиер Димитър Попов, автор на една от незабравимите фрази на прехода - „За бога, братя, не купувайте!". Преди 20 години оглавяваното от Попов „правителство на националното съгласие" освободи цените на основните продукти и те започнаха да се формират на пазарен принцип. Тогава - в началото на 1991 година за кратко време се стигна до резкия скок на цените, които се увеличиха за дни до 30 пъти. Още от следващите дни магазините се напълват със скритите до тогава стоки и храни, но на съвсем нови цени. Само февруари увеличението на инфлацията е 123%.
Днес Димитър Попов нарича това решение мъдро. В интервю за „МеждУредие" в „Дарик кафе" той заяви, че голямата грешка на онези, които са започнали прехода в България, е била мисълта им, че той ще бъде направен за кратко време. „Голяма грешка - преходът е процес, не акт", казва днес бившият министър-председател.
Преходът започна преди 22 години. У тези, които трябваше да го осъществяват, узря убеждението, че преходът може да бъде осъществен за кратко време и тогава да работим добре. Голяма грешка. Преходът е процес, не акт. Процес, в който ние осъществяваме програмата на прехода - сложна, обемна. Малко пъти като цяло осъществена в различни държави. Явиха се веднага противници на прехода, манифестирайки обаче убеждението, че той е необходим. Създадохме една прослойка от богати хора, които ограбиха държавата под благовидната форма да й помогнем да се развие и скритата форма да има пари, които да крадем, иначе няма смисъл, трябва да направим преход, при който да получим държавни пари, без да ги връщаме и не поемаме задължение да ги върнем. Преходът се осъществява добре, когато попадне в ръцете на собственика на държавната власт и управление на народа. Народът е игнориран от формите на управление. Това, което правят общините със своите общински парламенти, заслужава внимание, а то не намира подкрепа в следващото звено. Ако беше налице околията - по-друго. Не може да противопоставиш на населението на една околия, която обединява пет или петнадесет общини с обща политика, която в голямата си част е регионална. Заприличахме на провинили се ученици и казахме има текст в конституцията. И е подходящ момента да възстановим и изградим нови или същите, които са съществували околийски управления. Колко депутати са се замисляли сериозно върху нуждата и осъществяването на тази не идея, а правило за поведение.
Прилича ли 2011-а и по какво на 1991 година, когато Вие поехте страната като управление? Тогава бяха развързани цените, вие направихте невероятна стъпка към отварянето на страната за пазарната икономика. Една крайно непопулярна мярка, за която на другите не им стигнаха силите.
Това не стана случайно. На 2 февруари правителството взе решение за освобождаване на цените на стоките, произвеждани от държавни структури, по държавен план със субсидии, заеми от държавата. 8300 производствени структури, могъща индустриална промишлена мощ, пазар, който изнася извън границите значителен по брой и обем стоки, осъществяващи прихода на заплащане на тези стоки, което води до кредитиране на следващата програма.
Ние раздадоха сега почти изцяло тези структури производствени и промишлени. Попаднаха в ръцете на хора, които ги продадоха после като старо желязо. Имаме заводи, в които полагахме преди да са монтирани, както са в контейнерите, цена 14 стотинки кило желязо.
Не е ли престъпление това, което е извършено в рамките на тези години, защото е ясно, че една икономика не може да живее на изкуствено дишане с пари от Европа?
Когато правихме подготовка за изборите през 1990 година, ние имахме тази идея като реална възможност, но сменихме впряга - конете, които теглят каруцата, два отпред, два отзад, едните водят, другите изпълняват. Те объркали подредбата. Така че сгрешихме адреса, към който трябва да се отправим с молба или предложение за не ограбване, възлагане от държавата: „Даваме ти този завод, работи по-добре от държавата, продавай по-скъпо от държавата и така нататък". Идеята за силна средна класа правеше възможно по полезен за държавата начин купуването на производствените структури, развитието на стопанската мощ и запазване на мястото на световния пазар. Трябва да споменем, че ние имахме достойно място на соцпазара. Но Чехия имаше място на двата пазара. И намериха готов пазар за своята продукция.
А ние просто разрязахме заводите?
Разрязахме. Някои стоят още. На хората им омръзна да крадат парче по парче, ако може завод по завод, а някои са купени, без да има простор за развитие, стоят в бездействие, вече няма на кога да го продадат.
Кризата в онези години може ли да се сравни със сегашната?
Не. Това беше криза на държавното управление, криза на конституционно уреждане на въпроса за властта. Унищожихме втората линия на член 1 от конституцията: че политическата сила принадлежи на еди-коя си партия. Реда сбъркахме и платихме цена за всичко това. Но все пак това правителство произведе избори за Народно събрание и го направи годно да приема законите, които новата конституция даваше възможност за бъдат изработени. Когато ми се отправи предложение да се обсъди моето участие в управлението на България като министър-председател, аз поставих условие: не ми се бъркайте във вътрешните работи на държавата и в управлението; икономиката е въпрос на управлението; там, където е необходима вашата воля, ще се обръщаме с искане към парламента. За пет месеца, както сме мислили или както сме считали, че е възможно, ние не можем да осъществим една от фазите на прехода. Това е началната фаза - силната власт, участието на народа в управлението, възможност за забогатяване и така нататък. Всичко беше прието в тези законопроекти и решения на парламента, но не се изпълниха. Даже да ви кажа любопитна подробност: Министерски съвет, последно заседание, приключваме фазата и пропуснахме да си направим снимка на Министерски съвет.
Няма ли такава?
Има когато полага клетва. Тя се оказа по-действена форма, документиране на присъствие и участие, отколкото онова, което ние пропуснахме да направим. Напускайки сградата на правителството, десетина души бяхме останали и ние се снимахме.
снимка: www.lostbulgaria.com
Трудно ли беше решението за освобождаване на цените тогава - имаше ли сериозна съпротива тогава?
България се намираше в икономическа криза. Политическата партия, която ръководеше живота на България, беше принудена да изостави управлението на държавата и да приеме разгрома на това управление. Като приехме решението за освобождаването на цените екипът, който беше направил прогнозирането за осъществяването на икономиката, ни информира и ни убеди, че при едно добро, разумно управление няма да се изживее немощ. Защото искам да отворя една скоба - ние нямахме осъществили се държави в своето управление преди нас. Не бяхме закъснели, но и не бяхме и изпреварили. Разбирате разликата между едното и другото. В Министерския съвет имаше Клуб на журналиста. Допуснах избрани журналисти от този клуб да участват в заседание на МС, за да не питат после в коридора какво сме решили. Казах: „Господа, предстои разглеждането на отговорно решение. Всеки от вас като член на правителството и като гражданин има право на собствена позиция. Не ви отправям апел - дайте сега да вземем едно решение, което е на един колектив. Онези от вас, които не желаят тази промяна, не бива да гласуват без обяснение. Политическата отговорност от тази промяна и последиците от нея я нося аз! Вие сте свободни да не допускате грешката, която аз бих допуснал". Гласуваха всички. Станаха прави.
снимка: www.lostbulgaria.com
Всички ли бяха „за"?
Всички, станаха прави. Взето е решение - страшно по своето същество. С огромен брой армейци в преносния смисъл, които са готови да осъществяват това решение. Казах им, че в записката на комисията, която прави предложението, е записано, че в първите два месеца цените ще скочат не със проценти, а по няколко пъти. Почивка. Излизаме долу и ме обсадиха журналистите. И едно момиче като вас ме пита: „Господин Попов, какво ще кажете сега на народа, след като взехте това решение?". Ама така истинско. Пък аз не бях се готвил в мисълта си, че трябва да казвам нещо на народа. Пропуск мой. Ами ще ви кажа, бих казал например така: „За бога, братя, не купувайте това, което след тази промяна ще ви съблазни, защото досега сте го нямали. Но ще похарчите парите си - след два месеца цените ще паднат, а вие вече няма да имате пари".
Това е пълната фраза?
Това беше пълната фраза. Това беше едно мъдро решение.
снимка: www.lostbulgaria.com
Цените скочиха?
Скочиха. Аз правих всеки ден едно посещение. Ходихме в няколко магазина по уговорка с управителите. В сградата на Духовната академия имаше магазин за месо. Управителят мой човек, питам го „Откъде внасяте месото?", той ми казва от Ловеч или от еди къде си. Питам го вдигат ли цените, казва: „Вдигат!". Аз му казвам: „Връщай го обратно, не го приемай - да си го карат на друго място!". Това е - прилагаш политиката на правителството.
Лично да разубедиш месаря да не зарежда стока?
Той ми каза: „Хората започнаха да разбират. Това е сериозна работа!". Ще купиш днес 10 кг. месо, ще го изядеш за два-три дни. Вземи го на части, по-малко, пак ще има. Да видим какво ще работим, какво ще изкарваме, какво ще продаваме. След тази моя реплика, никой не каза как ще я използва. Сега аз обичах да ходя на общинския пазар и първият, който ме види, че съм влязъл в района на пазара, казва: „За бога, братя, нашият човек пристига!". Аплодисменти. Имах няколко души от тях приятели. Единият от тях запазваше на всяко минаване по една шепа люти чушки. Нямаше на пазара люти чушки. Викам му: „Много е символичен твоя жест - плащам за трудно понасяна степен на лютивост! Но се надявам, че след два месеца няма да го правиш, защото ще има много чушки!". Но наистина това, което го направихме, там икономистите имаха думата. Ние наблюдавахме всъщност 14 вида стоки в т.нар. икономически кошници.
снимка: www.lostbulgaria.com
Защитенитe?
Защитените, да, което все пак беше един режим на ценообразуване и ценоприлагане. Там, където не достигаха парите, даваме пари. Ужас беше, когато министърът на транспорта Веселин Павлов - разкошен човек, каза: „Господин Попов, след два дни железниците спират, нямаме нищо, трябват ни 800 хиляди лева". Колко, питам го - ще ги имаш, с Костов ще ги търсим. Намерихме пари, железниците не спряха и много други неща не спряха. Но дойде правителството на Филип Димитров. Той разгроми СДС. С д-р Дертлиев бяхме приятели, казвахме си „Войводо". Той ми казва: „Войводо, трябва да внимаваме с цените, народът ще залитне, имаме инфлация. Какво ще правим с хората, със заплатите, с пенсиите?". Тогава направихме - това е рожба на Иван Пушкаров и Иван Костов, освободихме лихвения процент. Това са тайни на управлението. Освободихме лихвения процент, който беше 1 на сто, когато депозираме суми, детски влогове и т.н, и 2 на сто, когато държавата ни дава кредити да си направим жилища. Направихме го 16 на сто лихвен процент.
И хората вложиха повече пари в банките?
27 млрд. лева събрахме от „буркан банк" и други сродни структури. И давахме компенсация към заплатите в резултат на инфлацията и не усетихме тъжната цена на това решение.
Иначе щеше да бъде голям шок?
Голям шок. Направихме го с мъдрост и със съзнаван риск да се провалим, ако народът ни бойкотира. Но 16 на сто - аз няколко пъти по телевизията се налагаше да обяснявам какво означава тази лихва. Лихвата е цена на парите като стока. Предлагаме ви ново управление - със 16 процента лихва, ще ви запазим съотношението на цените към заплатите с компенсации. Прилага се непосредствено сред приемането на решението. И го осъществихме. Никой не ни даде акъл. Оказа се, че икономистите, които бяха осем души в правителството ми, добре разбраха.
От миналото скачаме към днешния ден. Пак се говори за липса на пари в хазната, липса на пари за БДЖ, за пенсии. В едно от вестникарските заглавия се появи призив на финансовия министър „За бога, братя, харчете!". Днес, ако бихте призовали българите, какво бихте им казали?
Или ще го кажа или ще си замълча.
Кажете им - днес да харчат ли или да пестят?
Налага се да се запазват средства или да се използват средства за мерки, без които следващото развитие на икономиката без пари тази промяна - част от прехода, не може да се осъществи. Вие виждате - магазините и сергиите са пълни със стока. Кога моята майка, бог да я прости, или моята съпруга, която е съвременен човек, е купувала шест чушки. „Дайте ми шест чушки!". Сега е краят на есенния пазар, аз пазарувам на „Красно село" - невероятна скъпотия. Стока колкото искате, купуват по малко. Аз пазарувам в един ден за седем дни, което ми позволява по-целесъобразно да преценявам какво е необходимо да купя или да не го купувам. Жена ми ми прави забележка: „Да не си цинция, скъперник!". Взел съм решение навремето - излъгах народа да не купува, ако съм го излъгал. Трябва да му се даде съвет. Сега е време да купите нещо, защото утре няма да го има. Нашият пазар е зависим от инвестициите и от вноса на чужди икономики. Ние всичко внасяме сега, всичко, което може да се произведе в този свят, го внасяме. По този начин си похарчваме парите. Който има, прави депозитни влогове - ако не печели, то поне не губи. Сега купете онова, което ви трябва - утре то ще има по-висока цена!
*Използваните архивни снимки са от проекта „Изгубената България" - най-големият фото-архив в мрежата, който съдържа 4655 фотографии от българската история. Сайтът, създаден от Пейо Колев с помощта на дарители и съмишленици, съдържа колекция от снимки за историята и бита на българина от XIX-ти до XXI-ви век.
