Вижте, това е поведение на, бих казал, държави, в които има ясно ограничаване ролята на държавата и на гражданското общество. Проблемът общо взето, трябва да кажем, в Либия, че започна като частноправен. Определен пример за това, за подобно поведение и подобна характеристика подсказва и нашата държава. Вие виждате, че практически самото начало, дори в самата България това дело не беше популярно. Буквално през последните седмици или месеци нашето гражданско общество иззе инициативата от политиците, от държавата, за да наложи своето виждане, да наложи своята алтернатива.
Така че в ЕС тези страни, които са наши партньори, процесите са паралелни, но там всичко това много по-бавно се движи, много по-лениво се движи. Т.е. местното обществено мнение е това, което всъщност накара в крайна сметка техните представители в европарламента, включително и нашите медии, нашето обществено мнение, като страна-членка на ЕС, накара тези евродепутати да гласуват. Така че това е пътят, това е начинът, по който нещата ще продължат именно в една положителна посока.
Аз, между другото ако не възразявате, бих споменал, и буквално днес се появи много едно интересно съобщение на един от либийските сайтове, дори искам коректно да го цитирам, Джолиана се казва, който идва да подскаже, че наистина това е правилната посока. Миналата седмица, според това либийско издание, са започнали преговори за обезщетение между роднините и между либийското правителство с оглед либийското правителство да даде кръвнината и по този начин роднините просто да бъдат вече изключени от наказателния процес.
Т.е. либийското правителство оттук насетне да има пълна свобода на действие по либийския казус, което идва да подскаже, че ние, ако наистина това е вярно и ако наистина се постигне тази вече вътрешнолибийска договореност, означава, че сме постигнали много, много голям резултат. И аз лично това го отдавам, на първо място, на българското обществено мнение, на будната българска съвест, и второ, определено това е европейската солидарност. Определено трябва да кажа, че в Либия в момента текат много интересни, много важни вътрешни политически процеси. Ако ми разрешите, просто да кажа две думи, тъй като те са много, много силен показател какво ще бъде оттук насетне развитието. Ако преди, буквално непосредствено преди произнасянето на смъртните присъди, сега на 19 декември, реформаторското течение в Либия понесе пълен крах. Буквално сега сме свидетели точно на един реванш. Сейф ал Ислам буквално е на път да възстанови своите силни позиции. Какво имам предвид, очакват се промени в Министерски съвет на Либия.
Очаква се това консервативно ядро, което наложи, спомняте си първата много силно политизирана декларация на либийския парламент против нашите медици, да бъде отстранено. Имам предвид чичото на Сейф ал Ислам, също така и председателя на Народното събрание, и се очаква постовете да бъдат заети от министри реформатори. И още нещо, което е много показателно за мен. Буквално през изтеклите дни беше създаден един орган, който е прецедентен в Либия, това е орган за национална сигурност, който ще назначава, единствено той ще има правомощията да назначава ключовите фигури в либийската администрация. Той се оглавява от Моетасем Муамар Кадафи, брат на Сейф ал Ислам, и се счита, че това е, така, фигуративност или, бих казал, символичното надделяване на реформаторското течение в либийското ръководство. Защо? Просто защото реформаторите разбират, че подобен тип дело напълно дискредитира, напълно излага либийската джамахирия, която желае да се върне в семейството на народите. Това, което казвате, е особено интересно, г-н Чуков, но моля ви като арабист и специалист по темата да коментирате именно изнесените от вас неща, които сега казвате. В контекста на двете последни изказвания на либийския лидер Кадафи, първото, в което той каза, че фондът е празен, и второто, в което отчетливо поиска размяна на сестрите срещу терориста, осъден за атентата срещу Локърби, и затова отново каза, че не иска и не приемат подобни форми на натиск.Така, нека да дискутираме формулата за размяната. Имам предвид Меграхи. На практика ние имаме една-единствена официална изява. Това е речта на полковник Кадафи малко преди Нова година с присъствието на дипломатическия корпус, включително и религиозни дейци. Там общо взето в една доста начупена мисъл, аз я четох тази реч, полковник Кадафи се опитва да направи паралел между двата процеса. Ако имате предвид онова, което излезе буквално преди няколко дена в нашите медии, то аз четох съобщението. То излезе на един третостепенен либийски сайт и практически там беше поставен акцентът България да поеме вината, но практически да не изплаща компенсации, т.е. това да бъде за сметка на Либия. Нещо, което, вие видяхте, веднага предизвика мигновената реакция на София и българският външен министър беше много категоричен, че подобно нещо не може да стане.
Просто нито България ще поеме вина, нито ние сме ангажирани по случая Локърби или очевидно либийците разбраха, че няма въобще да има смисъл да пращат нота, т.е. подобно нещо официално като документ, включително и външният министър го потвърди, няма, така че ние говорим в момента за хипотези, които присъстват най-вече в медийното пространство. Очевидно Либия, това е моето, така, много силно вътрешно убеждение, видя, че срещу себе си изправя най-силната регионална организация и това е много добре осъзнато от реформаторското крило, което е на път в момента да вземе отново властта в джамахирията. Дай боже, това да стане час по-скоро.
Накрая кажете, с изявлението на президента Първанов от 11 януари, че процесът след потвърждаването на смъртните присъди практически започва отначало, какво поведение на европейската общност, САЩ и нашата държава конкретно в следващите месеци, седмици, месеци си представяте за полезно предвид реформаторските течения, за които говорите в джамахирията?Лично аз винаги съм бил на мнение, че колкото и парадоксално да звучи, основният наш коз, основният наш дивидент, това е гражданската позиция, това са медиите, включително и "Дарик" радио, което има много, много силна позиция. Това е критиката, разбирате ли? Подобен тип като... подобен режим като либийския не може да издържи на постоянните критики.
Погледнете арабската преса, ще видите колко често либийските посолства интервенират пред арабски медии с дори най-брутални. . . по най-брутален начин, неможещи да търпят критиките към режима в джамахирията, неможещи да търпят критиките към полковник Кадафи, нещо което тук в България, нещо което в една демократична държава, каквато е България, не може да бъде преустановено, така че това е за мен силната позиция, силната позиция, която ще се чува, включително ще бъде мултиплицирана от нашите европейски партньори, най-вече европейските медии.
Това е европейското обществено мнение. Тук съвсем накратко ще ви кажа, миналата година Асоциацията на роднините, тези които в момента, дай боже, да преговарят с либийското правителство, се опитаха да направят един преврат в европейското обществено мнение, тотален крах, пълен крах в Женева и в Лондон. Практически техните зали бяха полупразни или тези, които присъстваха, бяха най-вече техни съмишленици. Те не могат, не могат да убедят онези хора, които правят външната политика, които влияят върху решенията на ЕС. Защо? Защото просто при нас механизмите са различни и ние сме тези, които казваме на политиците какво трябва да правят, докато в другия тип режим е точно обратното.
