Бриго Аспарухов: Няма да се поддам на компроматна война

3 септември 2007 08:39

Бившият директор на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов, който беше номиниран от левицата за кандидат-кмет на София в интервю за „Дарик кафе”:

Кое повлия повече на решението ви да участвате в битката за София? Партийната повеел я или генералският сблъсък?

Нито едното, нито другото толкова, колкото това, което наблюдавам като живеещ в този град. Струва ми се, че градът иска своята промяна, своя европейски вид, своята чистота, уреденост и съпричастност на всеки живеещ в него поотделно за решаване на проблемите на града

Не се ли опасявате, че за вас ще гласуват само избирателите от твърдия червен електорат?

Аз ще си свърша моята работа – да се опитам да убедя жителите и живеещите в София в това, че е необходим друг подход при решаване на тежките проблеми на столицата, а пък негово величество гласоподавателят ще си каже думата на 28 октомври.

Какво можете да предложите на хората с центристко мислене, освен добрите си отношения със Симеон Сакскобургготски?

Когато се решават тежките проблеми на един град, ми се струва, че гласоподавателите няма и не могат да се делят по цветове. Когато избирателят преценява обективно за себе и съобразно своите виждания и разбирания кой да бъде стопанин на този град, тогава ще получим и подходящия кмет.

Казвате, че сте приятели с Бойко Борисов. Какъв точно е вашият „сериозен принос” за това, което е Борисов сега?

Едно приятелство води до редица положителни промени в една личност. Считам, че това приятелство му е помогнало достатъчно, за да се развие като образ, който има сега. Разбира се, някои от неговите качества не могат да бъдат непризнати, но да се вземаш на толкова величаво и сериозно – започва да пречи на решаването на проблемите на града. Смесването на функции, и забележете аз съм по принцип против съвместяването на два поста в една личност или на три задължения в една личност. Не само заради кметския стол, а изобщо по принцип съм за това. Например партиен лидер да не бъде министър-председател, за да може този, който е в изпълнителната власт, да се концентрира да решава проблемите на държавата, този, който е на кметския стол, да се концентрира върху задълженията си единствено и само на кмет. Не може да се върши партийно строителство, да се кметува, да се произнасяме по глобалните въпроси на държавата. Да се кметува – това разсейва, деконцентрира и не води до успех.

Да се върнем на думата „сериозен принос”, която употребихте за това, което е Борисов сега.

В това, че започна своята кариера в Министерството на вътрешните работи и неговата силна мечта да се върне в тази система, му помогнах и аз. Така че, това предвид – от там започна неговият възход.

Съжалявате ли за своя принос в развитието на неговата кариера, стигането му до тук?

Не, аз нито мога да съжалявам, нито… Аз помагам чистосърдечно, откровено и честно, когато има нужда от това. Какво значи да съжалявам?! Бойко Борисов беше главен секретар на МВР, по настоящем е кмет. За съжаление има объркване на посоката на действия, това обременява и допълнително натоварва. Не е концентриран достатъчно.

Не ви ли притеснява това, че петното върху Румен Овчаров, което го спря той лично да се кандидатира в София, може да се отрази и върху вас?

Не, никак не ме притеснява, защото проблемите, които има в личен план г-н Овчаров, не са мои проблеми, не са и партийни проблеми. Затова казвам, че основна роля в бъдещата битка, бъдещата борба за кметския стол ще се води на базата ма един разумен, честен диалог. И приказките за някаква връзка между образа на Румен Овчаров и кандидата за кмет, излъчен от БСП и левицата – просто невъзможно.

Казвате, че ще се измислят компромати срещу вас. Откъде ги очаквате?

Това е мое разбиране от преди десет години. Аз още тогава предупредих, че компроматната война в България няма да затихне в следващите десет-двайсет години, защото това е неизлечимата болест на прехода. И за да премине тази болест, явно трябва се премине в ново качество на политиците, тоест да станат истински политици, а не самонаричащи се политици. Компроматната война не е атрибут, който не съпътства и в европейските цивилизации, но не в този вид – брутален, измислен, удари под кръста.

Откъде ги очаквате в рамките на кампанията? От каква посока?

Нищо не очаквам, защото аз съм настроен да не обръщам внимание на такива неща и обещавам, че няма да отговарям с подобни удари. Те са непочтени, некоректни и най-малкото несериозни.

Изпреварихте следващия ми въпрос. Той беше насочен именно в тази посока – като бивш служител на разузнаването имате доста информация за хора, които в момента са по върховете на българската политика.

Отдавна съм забравил и затворил страницата на годините, когато работех и прекарвах в разузнаването. Всеки човек носи в себе си собствената си съдба, държи я в собствените си ръце, може да разполага с нея, както намери за добре и той носи отговорност пред историята – личната си история, семейната история, обществената история. Така че, не аз решавам съдбата на хората, те сами си решават съдбата. Това, което аз знам, е било по силата на мои държавни задължения. Тази страница е затворена и никакъв случай няма да стане оръжие в моите ръце. Аз съм привърженик на разумния, аргументиран, етичен, колегиален, конструктивен диалог, който да носи в себе си не само констатации, а и предложения за решаване на проблемите. Едновременно с това няма да бъда човек, който няма да има понякога и по-категоричен тон спрямо опонентите, ако те го заслужат.