Банките не трябва да изкушават клиенти на ръба на платежоспособността

3 декември 2007 17:47

Неоспорим факт е, че през тази година повечето хора и фирми получиха достъп до кредити. Едно от най-големите очаквания на българите при влизането на страната ни в Европейския съюз, бе, че лихвите по кредитите ще се понижат. Това обаче не се случи. Председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян е категоричен, че тези надежди са били подхранени не от реалната ситуация на пазара. Причината е, че лихвите се определят не от членството в една или друга организация, пък било то и Европейският съюз, а от състоянието на националната икономика и рисковете пред нея, както и от цената на парите. Доказателство за думите му е и това, че за този месец основният лихвен процент, който Българската народна банка обяви, е 4,58 процента. За сравнение основната лихва за изминалия месец бе 4,26 на сто, а в началото на годината 3,43 процента.

Защо всички си мислеха, че с влизането в Европейския съюз лихвите ще паднат?

Мисля, че това е била надежда, подхранвана по-скоро от не особено информирани, за да не кажа неграмотни ваши колеги.

Тоест това бяха едни чисто и просто журналистически писания без покритие?

Да, защото самият Европейски съюз, говоря за държавите, които са по-отдавна там, лихвените равнища не са едни и същи.

И българските банки няма как да предложат някакви по-ниски лихви?

Да, защото лихвите не се влияят директно от административната ни принадлежност към дадена структура в света, а от рисковете в икономиката, от цената на парите в света и други фактори.

За достъпа до кредити, това, че много повече хора получиха възможност да ползват банковите продукти кредити, това е факт.

Това е факт и то е свързано основно с това, че средата в България след влизането в Европейския съюз е една степен по-предсказуема поне и това дава увереност както на кредитополучателите, така и на банките да кредитират.

Голямата конкуренция на нашия пазар също е една предпоставка за повече и по-разнообразни продукти.

Да, въпреки че аз лично мисля, че конкуренцията не бива да води до снижаване на стандартите за кредитиране, тъй като, както знаете, сегашната криза в Америка и в Германия напоследък Великобритания, до голяма степен се дължи на безразсъдно кредитиране и изкушаване от страна на банките на неплатежоспособни клиенти, или клиенти, които по-скоро са били на ръба на платежоспособността и в добри години са били в състояние да обслужват кредитите, но при мъничко влошаване на ситуацията вече не са в състояние да покриват кредитите си, тъй че дано да има благоразумие, както от страна на клиентите, така и от страна на банките, да не влизаме в червената зона, която би създала проблеми в обозримо бъдеще.

Къде е в момента България спрямо тази червена зона. Аз мисля, че централната ни банка направи едни доста рестриктивни мерки и това помогна.

Аз трудно мога да дам мнение, защото не познавам в детайли всяка една банка, затова казвам, дано има регулатори, разбира се, има акционери, има хора, които се занимават с управление на риска в банките. Така или иначе събитията, които в момента се случват по света и чието начало знаем, но не знаем края, карат всяка една банка да се замисли по отношение на рисковия профил и апетита за поемане на допълнителни рискове от такива части на населението, които не са достатъчно платежоспособни.

Това означава ли, господни Хампарцумян, че все по-малко банки ще дават толкова лесно кредити.

Тук не би трябвало да говорим за лесно и трудно. Мисля, че добрите клиенти ще получават все по-лесно кредити. Това, което е важно, е да не се създават изкушения за клиенти, чиято перспектива или чието сегашно състояние не позволява голямо задлъжняване.

Веднага искам да ви попитам за тази ваша идея за създаване на един по-добър кредитен регистър.

Не бих казал, че това е моя идея. Разбира се, аз съм голям поддръжник на това нещо и това е един инструмент, който е изключително важен в етапа, в който се намираме.

Какво трябваше да се включи в този кредитен регистър?

Данни за всички хора, които имат отношение към кредит, като под кредит се разбира ползването на комунални услуги от типа ток, мобилни оператори, защото там всъщност ползвате услугата на кредит. И плащането или неплащането на всеки един кредит, който имате, би трябвало да се отразява на една обща оценка и тази обща оценка ще дава възможност някои хора да имат по-бърз, по-лесен и по-евтин достъп за кредити, а други хора, които са били недобросъвестни, просто да бъдат изключени от системата за вземане на кредит на стоки и услуги или финансови средства.

Този кредитен регистър може да бъде създаден от самите банки, без намесата на централната банка?

Централната банка прави нещо много хубаво, но тя по дефиниция не може да обхване повече от банковия кредит. Надали това е работа и на банките. Има специализирани организации в света, които се занимават с това нещо. Една от тях вече оперира в България, но развитието й, честно да ви кажа, е по-бавно отколкото би ми се искало. Това, разбира се, е изключително деликатна материя, свързана с много чувствителни данни и защитата на тези данни е много важна, от друга страна, много е важно всеки, който е в този регистър, да има право на достъп до информацията, която се съхранява за него, което дава възможност при някаква грешка или някакво недоразумение това да се изчисти.

За това може ли да се работи през следващата година?

Не само може, трябва да се работи и трябва да се намери консенсус между играчите на пазара и да се направят, ако е необходимо, някои нормативни промени, така че да се освободи полето за работа на едно такова кредитно бюро, до го наречем.

През тази година бяхме свидетели на банкови обединения. Вие също ръководите една от най-големите, да не кажа най-голямата банка в страната. Това консолидиране на пазара докога ще продължи? Какво печелят потребителите от него?

Потребителите печелят по-ефективна банка, която би трябвало да е в състояние да им предлага по-разнообразни, по-качествени услуги. Това са обикновено са процеси, то които всички печелят, така наречените синергии. Най-малкия пример ще ви дам, че всяка една банка трябва да има един набор от системи, които се обслужват от минимален брой хора – не може по-малко примерно от 300 човека. Тези 300 човека обаче биха могли да обслужват примерно 100000 клиента, но могат да обслужват и 2 милиона клиента. Именно пък това е печалбата на акционерите и това е икономическият смисъл да се търсят икономии от мащаба при обединяване на банките, както и при обединяване на много други бизнеси.

Тази конкуренция между банките не води ли до някаква степен и до заблуда на потребителите, гледайки някои от банковите реклами.

Някои от колегите може би са по-агресивни, отколкото трябва, но аз не мисля, че агресивната и арогантна реклама е успешна сред интелигентни потребители. Всъщност едни такива агресивни и заблуждаващи реклами по-скоро говорят за подценяване на клиентите. От друга страна, не съм привърженик и на някакви регулации, които биха направили от рекламите някакво съобщение в социалистически стил – без закачка, без душа и без някаква хипербола.

Българинът вече има ли кредитна култура?

Една голяма част от българите – да и мисля, че тя с всеки изминал ден се развива и отива в положителна посока.

Лошите ни кредити са под минимума.

В този момент, в който икономиката върви добре и в който икономическият растеж се подкрепя и доходите на хората, и оборотите на фирмите и така нататък нямаме обезпокоителни сигнали. Това, което не знаем, е как българската икономика и в частност кредитите биха се държали при едно забавяне на растежа. Ние някак си забравихме, че икономиката е циклична, тъй като от осем години вървим нагоре, девета година. На тя е циклична и опасностите по пътя съществуват.

Тоест винаги да се тегли кредит с едно наум?

Ами даже и с две-три, особено когато става дума за по-големи кредити, по-дългосрочни кредити от типа на инвестиционни кредити за фирмите или ипотеки, в които хората си купуват жилища, за да живеят и така нататкък