Ани Салич и Ники Дойнов: Хората ценят всяко зрънце добро
Ани Салич и Ники Дойнов: Хората ценят всяко зрънце добро / снимка: Нова телевизия

И тази година Ани Салич и Николай Дойнов тръгнаха из страната, за да чуят проблемите на зрителите и да насочат прожекторите към най-важните теми за тях, в навечерието на местните избори. В продължение на пет дни екипът обиколи села и малки градчета, които по една или друга причина са привлекли вниманието на България и са станали емблеми в Новините на Нова телевизия.

Първата спирка бе Пловдив - бъдещата Европейска столица на културата. След това новинарският екип посети най-новата община у нас - Сърница, после Горни Лом - селото в най-бедния регион на страната, което стана свидетел на една от най-страшните трагедии през последните години. Салич и Дойнов бяха до брега на морето в Балчик, а финалът в петък беше в Подбалкана, в родния град на Левски - Карлово.

За пет дни кръстосахте страната. Какво тревожи хората седмица преди местния вот?

Ани: Тревогите и преди и след вота са едни и същи: за прехраната, работата,здравето и образованието на децата, липсата на грижа за възрастните. В провинцията повечето хора получават минимална работна заплата, с изключение на големите градове като Варна, Пловдив и Бургас.

Ники: Тревожат се дали ще имат с какво да нахранят и облекат децата си, дали ще запазят работата си, колкото и зле платена да е тя. Мнозина нямат последния проблем, защото не намират препитание, особено в Северозападна България.

След обиколката можете ли да кажете три неща, с които хората се гордеят и три важни неща, които до сега никой не е решил?

Ники: Откровено казано, никъде гордостта не беше водеща, ако не броим волейболните успехи на България през седмицата, а притесненията около ежедневната борба с живота. Все пак, почти няма населено място в страната, където нещичко да не се е променило към по-добро през годините - от чешма до пречиствателни станции, асфалтиран център, детски площадки. Тъй като това обикновено се прави с европейски пари, вероятно обновяването ще продължи. Хората го оценяват, без да е непременно повод за гордост. Никой никъде обаче не е успял и по думите на хората едва ли ще успее да спре миграцията на цели села към големите градове, както и по света.

Ани: Младите имат по-ясно изразено отношение към Родината - България, интересуват се от историята, възрастните се уважават повече по селата, а хората си помагат и разчитат един на друг. Често ги чувахме да казват: "Цар далеко, Бог високо" и ако някой се нуждае от някаква помощ, по-лесно се намира такава, защото повечето живеят с роднини и приятели наоколо.

Неразрешени задачи има безброй - лоши пътища, загуби на вода и ток, липса на канализация, преливащи сметища и незаконни депа, липса на здравни пунктове и аптеки. Прави ми впечатление нова вълна млади хора, семейства, които масово напускат, за да работят в чужбина - сезонно или завинаги. В същото време има компактни селища с малцинства, които не работят, и не само малцинства- цяла прослойка, която живее от помощи и проекти- за по година, две, няколко месеца. Несигурност- това е думата, с която мога да обобщя това, което видяхме.

Кои са двете човешки истории, които няма да забравите след тази обиколка?

Ники: Историята на двете жени от Монтана, които пускали в автомата за кафе на консервната фабрика, в която работят, стотинки за едно кафе. За да си го разделят. И борбената кметица на ямболското село Крайново, поддържаща живеца сред останалите двайсетина души да останат да живеят в него.

Ани: 45 годишната жена в Сърница, която за 10 часа работа взима 12 лева, знаете ли къде работи-на банциг!!! Ще запомня, че не се оплакваше.

Цялото интервю четете в "Стандарт"

Последвайте ни

Интервю