Гърция ще бъде заплашена да остане без поредния транш от спасителния план на всеки три месеца и ако се провали веднъж, това веднага ще рефлектира и върху България - за това предупреди пред Дарик икономистът Георги Ангелов. По думите му България трябва ясно да се разграничи от съседните си страни, които имат много по-сериозни проблеми от нас. Първата крачка е направена още когато рейтинговата агенция Moody's повиши кредитния ни рейтинг. Това обаче трябва да е началото на връщането на инвеститорското доверие у нас, иначе сме заплашени да стоим в сянката на агонията на Гърция и да се движим с минимални ръстове на икономиката, смята Георги Ангелов.
"По-скоро рискът е от това, което може да се случи като катастрофален вариант. Имам предвид, че сега Гърция се справя и получава пари от Европейския съюз и се опитва да оцелее. Проблемът е, ако не успее и бъде изгонена от еврозоната и оттам идва рискът проблемите на Гърция спираловидно да обхванат и други страни, които са в по-слабо състояние - например Испания и Италия, и оттам разбира се, да започне процес на разпад на еврозоната или на задълбочаване на дълговата криза и рецесия на целия континент, което ще обхване и България", обясни Ангелов.
Откъде би могла да дойде най-голямата опасност за България от Гърция - през банките и бизнес пратньорствата или от другаде?
Най-големият риск за България идва от имиджа на региона като проблемен. Балканите на инвеститорската карта се разглежда като проблемен регион и всяка страна страда от тези проблеми, включително и България, защото не само Гърция има проблеми, въпреки че непрекъснато е във фокуса на медиите, но и всички други съседки на България, с изключение на Турция, имат споразумения с Международния валутен фонд. И докато не успеем да се разграничим от този негативен имидж, ние ще страдаме от него.
Иначе, ако гледаме търговския канал, който най-много се споменаваше, въпреки че Гърция е от най-големите партньори на България, нейните проблеми не доведоха до спад на износа, точно обратното, ние имаме рекорден растеж на износа към Гърция. По отношение на банките виждаме, че гръцките собственици на български банки нямат интерес да ги продават, което означава, че те гледат стратегически на България. И дори ако можеха, биха се отказали от бизнеса си в Гърция и биха се концентрирали върху българския си бизнес, отколкото обратното.
Как рисковете, които идват от Гърция и от цялата ситуация, трябва да залегнат в бюджета за догодина?
Рисковете и несигурността трябва да имат място в бюджета. Колкото по-голям риск има и колкото по-голяма несигурност, толкова по-големи буфери трябва да има един бюджет, за да издържи на цялата ситуация.
В допълнение, освен буфери, за да може да издържим на всякакви лоши сценарии, бюджетът трябва да адресира основния ни проблем, а именно това, че поне част от чуждите инвеститори и наблюдатели не разграничават България от региона. За да може по-ясно да се разграничим, ние трябва по-ясно да се разграничим с бюджетна политика, която намалява дефицита в кратки срокове и с данъчна политика, която да бъде стабилна.
Какви буфери трябва да бъдат заложени в бюджета за догодина?
Исторически ние имаме опит с различни видове буфери. Дълго време се прилагаше варианта 10% от разходите за отделните министерства да се задържат и да не се плащат освен ако се види, че бюджетът върви добре. Друг буфер, който е използван, е резервът за непредвидени разходи, като част от него беше структурен резерв. Разбира се, буфер може да бъде и по-консервативното планиране на приходите и разходите, така че да няма изненади.
Може да има различни буфери, въпросът е общият размер на буферите да е толкова голям, че бюджетът да издържи без проблеми.
Какъв трябва да е общият обем на буферите?
Това е най-сложният въпрос и на него трябва да бъде отговорено на база на стрес тестове или като се наричат при бюджета - сценарии за развитието. Т.е. трябва да имаме един базов сценарии и два стресирани - например при катастрофична ситуация в Гърция, при която тя не се справя и е изгонена от еврозоната, както и при забавен растеж в еврозоната. Тези два негативни сценария трябва да се прекарат през всички приходи, през всички разходи, през всички зависимости, цена на петрола и приходи от ДДС и тогава ще излезе процентът на буфера. При всички случаи ми се струва, че трябва да бъде поне 1,5-2 % от брутния вътрешен продукт, така че да сме сравнително спокойни и да комуникираме това спокойствие с инвеститорите.
Какъв растеж можем да очакваме догодина?
В някакъв смисъл растежът от една страна е външно зададен, от външни фактори, но от друга, зависи от самото правителство. Доколко то си поставя реформаторски цели за подобряване на инвестиционния климат и бюджетната стабилност. Това е комплексен фактор, така че дори и при външни негативни фактори да може да се постигне растеж.
Кои са сферите, които трябва да бъдат стимулирани. Правителството даде сигнал за образование, социалната сфера и зеленчукопроизводителите?
За мен има един основен проблем в бюджета. Самото изливане на пари сме го пробвали и то не работи. Трябва да спазваме този принцип - пари срещу реформи, който сектор е готов да предприеме реформи, там трябва да се наливат пари. Който сектор откаже да се реформира, там трябва да се режат пари като наказание или като стимул в следващите бюджетни процедури да се реформират. Според мен образованието и науката биха се реформирали за повече средства. Може би дори полицията би се съгласила на повече реформи, ако това е обвързано с повече средства.
