Александър Цветков е талантлив актьор, театрален продуцент, преподавател по актьорско майсторство, създател и ръководител на частен Театър БХАЛГ, организатор и участник в благотворителни и дарителски кампании, независим артист.
Театър БХАЛГ е създаден преди около четири години като алтернативна форма за реализация на млади таланти в сферата на сценичните изкуства. Към днешна дата организацията има реализирани четири професионални театрални проекта, изнесени са около 20 представления, повечето от които на централни софийски сцени. Трупата наброява почти 30 души и е участвала на няколко фестивала, откроявайки се с нестандартни и иновативни представления. За осъществяването на всичко това и на фона на българската действителност, Цветков се справя без финансова помощ от държавата или частния сектор.
Снимка: Театър БХАЛГ
Срещнахме се с борбения творец Александър Цветков по повод откриването на театралния сезон на 1 октомври. За театър БХАЛГ това ще се случи с „Шоу-лекция за щастие”. Ето какви интересни истории имаше да ни сподели той:
Как се зароди идеята за театъра?
Преди да се роди идеята за Театър БХАЛГ се роди една друга идея – за пост-апокалиптичния спектакъл „19:11“. Ние бяхме група артисти под шапката на непрофесионална театрална организация, но онова, което ни обединяваше, бяха общите ни възгледи за правенето на съвременно изкуство. Искахме да покажем един съвременен прочит на класическата антична драма, обединявайки някои от най-разтърсващите откъси от нея в нов сюжет с много съвременни театрални средства, като аудио-визуални ефекти, бойни сцени, каскади и др. и по този начин да представим пред зрителите теми и послания, които намират своята актуалност и днес. В развитието на работния процес, неусетно се изгради прекрасен колектив. Проектът ни обединяваше чрез много позитивна енергия и в този момент разбрахме, че съставът ни няма да се задоволи само с една постановка. Тогава изпитахме нужда и глад да създадем организация, подаваща ръка на хората в съвременното изкуство и това да бъде един алтернативен път за реализация на млади таланти.
Малко след това създадохме театър БХАЛГ и тъй като апетитът идва с яденето, се родиха и още няколко проекта, сред които „Шоу-лекция за щастие” по текстовете на Иво Иванов от "Кривата на щастието", авторската пиеса „ФИЛМ”, представлението за малки и големи деца „Супер Марио“. Последваха представления, фестивали, нови идеи, нови спектакли и проекти, и така до днес...
Снимка: Театър БХАЛГ
Несъмнено е трудно – организация, хора, администрация и след всичко това трябва да останете одухотворен и вдъхновен. Как се справяте? Какво Ви държи и Ви дава стимул?
Да, в началото организацията беше трудна, все по-трудно е и до днес. Не очаквах, че театърът ще привлече толкова амбицирани млади личности с желание, които да се развиват и да творят, нито че ще ръководя екип от толкова много хора. Как се справям начело на всичкото това? Не зная! Дори на моменти мисля, че не се справям. Успехите ни като частна организация показват, че всичко върви успешно, но тъй като съм достатъчно критичен към себе си и към колегите си, винаги намирам какво може да се подобри в процеса на работа и малко или много се стремя да наложа такова мислене сред тях.
Основен мой стимул, освен успехите, са хората, с които работя. Те ме зареждат изключително много, защото виждам, че в България има млади артисти, които дават всичко от себе си, за да се развиват. Вдъхновява ме и отношението на нашите партньори, защото виждам, че има организации, които имат и друг подход освен обичайния бизнес начин на мислене. Всичките ни партньори са именно такива и искам да им благодаря, че подават ръка на културата и изкуството в България, помагайки на частна трупа като нашата. Те са много, но сред тях бих искал да отлича Борислав Бояджиев и Тервел Пулев, които се оказаха изключително земни хора и се съгласиха да ни съдействат в работата по най-мащабния ни проект – пиесата на спортна тематика "Ъперкът" на съветския автор Виктор Смирненко. Разбира се, благодаря на всички наши партньорски организации, които доказват, че има хора в България, на които им пука за бъдещето на нацията.
Снимка: Театър БХАЛГ
Скоро ще ни изнасяте „Шоу-лекция за щастие”. Е, какво е щастие?
Ако трябва да цитирам Буда: „Щастието е миг, който се намира между два мига на страдание”. Но мисля, че всеки го намира и разбира по различен начин. „Някои хора умеят да се наслаждават на дъжда. Останалите просто се мокрят“. В този ред на мисли – щастието е въпрос на избор. За себе си бих отговорил, че щастието е в този момент и пътят към него. Но това, разбира се, са моите изводи след приблизително три години работа с прекрасните текстове на Иво Иванов. Винаги ще съм безкрайно благодарен за неговия жест, той ни освободи от авторските си права върху „Кривата на щастието“, за да може спектакълът да стане възможен. Не го познавах преди да се свържа с него с цел да разреши да използваме вдъхновяващите му истории. Иво е много светла личност, която спокойно бих добавил към онези приятели и партньори, които ни стимулират, вдъхновяват да работим в трудните времена за направа на изкуство.
Нека хората да заповядат на 1 октомври и съм сигурен, че всеки ще намери нещо за себе си, което ще го направи щастлив. Най-вече човек разбира щастието, когато оцени малките мигове, които някак не забелязваме, преди да ги загубим. След спектакъла хората успяват да се усмихнат, да открият своето щастие. Радвам се да виждам лица, които идват да го гледат по няколко пъти, като ние променяме по нещо всеки път.
Ние пък се радваме, че срещнахме Александър Цветков. А ако искате да се насладите на работата на трупата му, заглавията в репертоара на Театър БХАЛГ са: „Шоу-лекция за щастие“ – шоу-програма по текстове на Иво Иванов, автор на „Кривата на щастието“ и „Отвъд играта“; „Супер Марио“ – детска постановка по нашумялата игра на Нинтендо, изградена по екологични мотиви чрез трансформация на материали за рециклиране; „ФИЛМ“ – съвременна драматична комедия по действителен случай; „19:11“ – пост-апокалиптичен спектакъл, базиран на осъвременени откъси от класическата антична драма; "Ъперкът" – пиеса на спортна тематика от съветския автор Виктор Смирненко.
