Виждам огромна заплаха в това, че националистически партии и движения си позволяват да правят т.нар. граждански патрули, които са всъщност тип параполицейски групи - в това няма нищо безобидно. Това коментира в интервю за Дарик историкът и социален антрополог Антонина Желязкова. В тези патрули тя съзира много ясно нарушение на закона, като по думите й те могат да предизвикат ответни реакции и остри сблъсъци.
Желязкова, която е директор на Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия коментира още, че полицията е закъсняла с реакцията си срещу тези формирования, защото веднъж организирани такива доброволчески отряди много трудно след това могат да бъдат разпуснати.
Голямата вина пада върху политическите елити, защото тази фиксация върху протестите, струпването на полицейски сили, които да овардват НС, отклони вниманието от мястото, където то трябваше да бъде, коментира още Антонина Желязкова.
По повод заявките за формиране на нова партия „ПОМАК" /„Патриотично обединение за многообразие, автентичност и култура"/ тя коментира, че циклично, когато има обществено-политическо и социално напрежение, винаги се създава почва за поява на подобни нови субекти
„Не се случва нищо ново - обществото леко истеризира и обръща прекалено внимание на неща, които са от типа „One Man Show" и от които нищо няма да произлезе", обобщи Антонина Желязкова. Според нея това е обречен предварително проект, на който медиите обръщат излишно внимание. „Всичко стига до някакви абсурди, които биха били смешни, ако не всяваха допълнителна тревожност в обществото ни, което и без това е леко истеризирало", допълни социалният антрополог.
След ксенофобските излияния през последните седмици, след отрядите на Расате по улиците и контраотрядите на ромите, се появи и новината за нова партия „Помак". Обречени ли са подобни политически и обществени експерименти като идеята за партия „Помак" и какво целят техните инициатори, хора като Ефрем Моллов?
Първо, малко по общ фон, тъй като следя този тип събития и обществени напрежения години наред. Това се случва циклично. И когато има обществено и социално напрежение, което се вдига до някаква крайна степен, политическо напрежение на разделение и предизборна ситуация, винаги се създава една благодатна почва, за да са появяват най-различни нови субекти, които имат претенции да влязат в политиката. Сега буквално не се случва нищо ново. Обществото леко истеризира поради сложната ситуация, в която се намираме, чисто политически, и обръща прекалено внимание на неща, които са "one man show". Тоест това са лични проекти на хора, които имат някакви месиански претенции, и от които нищо няма да произлезе. Господин Моллов, аз лично не го познавам, но вероятно го познават хората, донякъде от медиите. Той наистина се опита през няколко политически партии, очевидно има някакви политически амбиции, през които иска да реализира някои от своите идеи, които аз наричам месиански, защото те са в някакъв смисъл абсурдни. Аз имам предимството, че съм прочела неговите текстове и смятам, че не трябва да се обръща особено внимание, защото очевидно е, че той е човек с някакви свръх амбиции, които не са базирани на нищо, дори текстовете му не са базирани на научна експертиза. Тоест това е един обречен предварително проект. Аз смятам, че напразно медиите му обръщат толкова много внимание.
Ще поговорим за ролята на медиите в цялата тази обстановка, но той е част от поредица подобни проекти. Не за първи път се правят подобни опити, да не се връщаме към минали такива, към известни и недотам известни имена. Може би станали известни само покрай нас, медиите?
Вярно е, че има. Спомнете си за двамата братя.
Юзеирови?
Да, и също се вдигна шум до въз бог, заради това, че те правят партия "Отоман" и така нататък. Всичко беше също. Едно използване на моментната конюнктура, на напрежението, един опит да се пробира дали е възможно да се вклинят по някакъв начин в политическия живот. Затова казвам, че не е нищо ново. А дори, което ми се струва почти невъзможно, защото мисля, че е доста самотен в своите амбиции и в своите псевдонаучни теории господин Моллов, да успее по някакъв начин да се домогне до политическия живот, това ще си остане нещо маргинално и изключително ефимерно, с кратък живот. Друг е въпросът с националистическите партии.
Достатъчно безобидни ли са такива хора на фона на това, което се случва на другия полюс? Националистическите тежнения, които надигат вече нова форма, малко по-ново лице, имат и благодатна почва. Защото ако с усмивка си спомняме Адем Кенан и братя Юзеирови, сега хора като този човек не отключват ли по-силно противодействие в другата посока?
Аз ненапразно отново се връщам към ролята на медиите, защото наистина някои неща привличат вниманието на общественото мнение само през медиите, без те всъщност да представляват някаква ценност, някаква заплаха или нещо, което би имало развитие в политическия и обществен живот. Тоест ако не се бяха фиксирали толкова активно медиите, включително и електронните, и печатните медии върху някаква потенциална бъдеща реализация, на някаква потенциална идея за партия, може би никой нямаше да е чувал за Ефрем Моллов. С изключение на една шепа специалисти, едва ли някой му е чел и абсурдните текстове. Заради това винаги казвам, че медиите, журналистите се нуждаят от малко повече експертиза. Защото вместо да се фиксира вниманието към такива потенциални политически субекти, които няма да се реализират, няма да се осъществят, както бяха Юзеирови, както сега е "Помак", по-скоро би трябвало да се ангажира общественото мнение с това, което се случва. Аз например усещам огромна заплаха в това, че националистически партии и движения си позволяват да правят това, което те наричат граждански патрули, но това са някакви тип параполицейски групи. В което няма нищо безобидно. И в което аз съзирам и много ясно нарушение на закона, и което може да предизвика ответни реакции и да се стигне до някакви по-остри сблъсъци. Вие виждате, че те веднага, след като тръгнаха да патрулират хората на Расате и на други националистически сдружения...
Веднага ромите отговориха.
Да, ромите мигновено се мобилизираха, за да направят свои такива, които да бъдат за защита на ромските квартали, за защита на своите хора, които се движат по същите тези улици, където патрулират националистическите патрули. Това не може да доведе до нищо добро.
Има ли държавата, нейните институции, а и обществото нагласата и визията да спре тази избуяваща ксенофобия? Даваме ли си сметка, че тя е по-опасна и от бежанците, а и от всички тези плашила, които се вадят?
Аз мисля, че хората си дават сметка, че това не може да доведе до нищо добро. Защото е пределно ясно, че този незаконен избор, който правят тези доброволчески отряди на крайните националисти, този избор кой е подозрителен, кой е виновен, кой е враг, той може да бъде напълно произволен и да доведе до огромни притеснения и негативни резултати за всеки гражданин. Всеки един от наса би могъл да бъде спрян от такъв патрул и да пострада по някакъв начин. В този смисъл аз се радвам на тези съобщения, които чувам от вчера, че прокуратурата и полицията вземат някакви мерки, за да ограничат действията на такъв тип патрули. Мисля, че закъсняха, защото веднъж организирани такива доброволчески отряди, доброволчески партийни отряди, дебело подчертавам, които са тип параполицеиски, те много трудно след това могат да бъдат разпуснати. Не е толкова проста работата с освобождаването на тези хора, с тяхното прибиране, с тяхното санкциониране, за да престанат да излизат по улицата и да раздават своя ред. Тоест държавата, институциите, които би трябвало да се занимават с това, леко изпуснаха нещата. И тук, като обобщение, може да се каже, че голямата вина пада върху политическите елити, върху хората, които са в момента в Народното събрание. Защото тази фиксация върху протестите, това струпване на сили, които да увардват Народното събрание, а и някои други места в центъра на града, отклони вниманието от там, където то трябваше да бъде. А то трябваше да предвиди едно изостряне на напрежението, пак поради политическо преекспониране на нещата с бежанците, на това, че толкова активно участва във властта ДПС. Всъщност трябваше да проследят по-внимателно какво се случва в общността на крайните радикални националистически движения.
Стана вече дума за това, колко спорно е поведението и на медиите в тази какофония на нетърпимост. Аз самата имам аргументи в двете посоки - от това да не се дава изобщо трибуна на подобни хора, до това ние да ги показваме, за да виждат българите за какво става дума. Но по-опасни ли ги правим такива хора от двете страни на барикадата или по-безопасни, защото в действителност осветяваме тяхната несъстоятелност?
Аз съм съгласна, че медиите са задължени да съобщават нещо, когато го има като факт. Въпросът е то да не се преекспонира, както е случая с Ефрем Моллов и с партия "Помак". Въпросът е, че прекалено много място и прекалено много внимание му се отделя. И тук, когато задавате въпроса, съвсем основателно, това по безопасни ли ги прави или по-опасни, аз мисля, че в известен смисъл това ги прави по-опасни, защото общественото мнение придобива все нови и нови страхове. Докато ние се отърсим от страха от бежанците или не можем да се отърсим от него, докато гледаме с огромен скептицизъм на това, че в момента ни управлява ДПС, изведнъж се появява някаква нова партия "Помак" като контра на националистическите патрули, появява се някакъв си "Омон", който е ромски. Естествено е, че това, от което всъщност реално няма да произлезе нищо, но вече е разбунило едни огромни страхове в и без друго изнервеното, аз наричам нашето общество в момента леко истеризирало, защото е такова. И вина за това имат единствено политиците.
Само леко ако е истеризирало, ще бъде добре, даже е мека тази дума за мен вече от това, което наблюдавам, виждам и слушам. Надявам се да ви изкушим и да намерите пролука да поговорим по същество за тази думичка, използвана като абревиатура - "Помак". Имате своя поглед и теренни разработки и сред тази общност на българските мюсюлмани, която живее в Родопите.
С удоволствие бих участвала в предавания, които детайлно и конкретно, без да се занимаваме с политика, бихме могли да говорим и за помаците, какво са те, какво се крие зад тази абревиатура на тази измислена партия "Помак", неосъществена все още. И се надявам да не се осъществи. Тя дори няма фундамент. Смях се дори, когато гледах в някои от телевизиите, че се канеха да си стиснат ръцете Боян Расате и Ефрем Моллов, за да ни покажат как може да се изгради една силна България. Тоест всичко стига до някакви абсурди, които биха били смешни, ако не всяваха изключително високи нива на тревожност в обществото, което и без друго се бори с един тежък бит, с ужасните проблеми в здравеопазването, с много високите нива на безработица. И на фона на всичко, на тези нива на тревожност изникват най-различни смахнати субекти, които ние приемаме насериозно.
