/ iStock/Getty Images
Задача от националното външно оценяване по Български език и литература за седмокласници предизвика дебат. Става дума за 17-та задача от теста, в която учениците трябваше да открият 14 грешки в даден текст. В него се разказва за бутилираната вода, която е „лесно преносима“ в търговската мрежа. Именно как точно се пише лесно преносима и дали е сред грешките стана повод за въпроси. Правилно е да се изписва разделно и в текста е така, но ако е прието от учениците, че трябва да се пише слято, няма да се счита за грешка за тях. Причината - слятото и разделното писане не се изучава детайлно до 7 клас.
 
В случая става дума за словосъчетание и е правилно двете думи да се пишат разделно, обясни Татяна Александрова, ръководител на Секция „Съвременен български език“ към Института по български език към БАН.
 
„Възможно е в други употреби лесно преносим да бъде сложна дума, а именно когато е използвана като термин. Когато става дума за устройства - леснопреносим адаптер, леснопреносим компютър и т.н. Това са тип машини, оръжия и това е тяхната характеристика, се пише заедно. Но в конкретния случай, за който говорим, не може да се каже, че си пише заедно“, каза Александрова.
 
Това, че тук говорим за словосъчетание, се доказва и от факта, че двете думи могат да разменят местата си. Има много случаи когато един и същ състав може да е както сложна дума, така и словосъчетание, допълни още Татяна Александрова:
 
„Например куфарът и високо поставен, но казваме и пишем високопоставен служител. Нисколетящи птици пишем заедно, защото е клас птици, но ниско летящи самолети, тъй като няма такъв установен тип, пишем разделно, като свободно словосъчетание“.
 
За да няма ощетени, обаче, слятото и грешно изписано „леснопреносима“ ще се счита за вярно, защото слятото и разделното писане на думи не се изучава детайлно до 7 клас, заявиха от Министерството на образованието.