Върховният административен съд (ВАС) осъществява върховен съдебен надзор в държавата по прилагане на законите в административното правораздаване.
ВАС разглежда жалби и протести и срещу актове на Министерски съвет, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, актове на Висшия съдебен съвет, актове на Българската народна банка, актове на областните управители, както и други актове, посочени в закона.
На 25 ноември 1878 година е учреден Върховен съд с три отделения - наказателно, гражданско и административно, което е предшественикът на Върховния административен съд. Подобна институция е създадена и в Източна Румелия. В Органическия устав са уредени организацията и компетентността на Върховно административно съдилище и окръжни съдилища за административни разпри. Идеята за цялостно и пълно административно правосъдие възниква през 1905 година при провеждането на Осмия събор на българските юристи.. Решителна крачка за създаването на Върховния административен съд се прави през май 1907 година. На конгреса на Прогресивно-либералната партия се приема програма, в която е включено и създаването на подобна институция. На 18 ноември 1911 година комисията представя своя законопроект, който с незначителни поправки е приет на три четения от XV Народно събрание. Законът за административното правосъдие е обнародван в брой 74 на “Държавен вестник” от 3 април 1912 година. С този закон е учреден и Върховният административен съд. Първият му председател, назначен с царски указ на 14 октомври 1913 година, е Филип Филчев (1913-1932), а членове-съдии - Васил Петков, Михаил Генадиев и Ангел Николов. За главен прокурор при Върховния административен съд е назначен Иван Крафти (1914-1931). На Върховния административен съд са били подсъдни всички жалби срещу административните актове на публичните власти, доколкото не са били изключени със закон. През 1948 година със Закона за устройството на народните съдилища Върховният административен съд е закрит и е възстановен на 1 декември 1996 година.
