Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) гласува да освободи предсрочно от длъжност главния прокурор Иван Гешев. Това стана с подкрепата на 16 членове на съвета, против гласуваха четирима. А гласуването се проведе в отсъствието на Гешев, който е на работно посещение в Европейския парламент в Страсбург през следващите два дни.
В Съвета бяха внесени две предложения за предсрочно прекратяване мандата на Гешев. Миналата седмица едното от тях бе оттеглено от шестимата кадровици, които го отправиха. То беше свързано с присъствието на израелски експерт на мястото на взрива срещу кортежа на Гешев на 1 май.
Второто предложение бе заради нарушения на Етичния кодекс, извършени от обвинител номер 1. На пресконференция на 15 май той скъса оставката си демонстративно и заяви, че е "ясно какъв е политическият боклук в Народното събрание".
Министър Славов: Решението за освобождаването на главния прокурор е безпрецедентно
Оттук нататък на ход е президентът, каза пред журналисти министърът на правосъдието Атанас Славов. Решението се изпраща на президента, финалният акт е указът на президентът, коментира той и добави, че държавният глава няма срок, в който да издаде указа, но самата процедура предполага бързо произнасяне.
"Това е безпрецедентно решение на Висшия съдебен съвет, процедурата, макар с въпросителни, които бяха изказвани в началото, проработи. Имаме решение с над минималния брой, изискуем по закон гласове - 16 гласа в подкрепа на решението", посочи министърът.
Производството пред Конституционния съд (КС), инициирано от главния прокурор, е допуснато, но все още няма образувано дело. Това не е основание за държавния глава да спре процедурата, коментира Атанас Славов. "Не мисля, че е валидно основанието при висящо дело в Конституционния съд да се спира подобна процедура, защото тя е изцяло в полето на съдебната власт, а Конституцията е възложила на законодателя в Закона за съдебната власт да уреди тази процедура", смята той.
Това решение на Висшия съдебен съвет не е самостоятелно, самостоятелно не може да бъде обжалвано. ВСС предлага на президента. Финалният акт е указ на президента, който подлежи по принцип на конституционен контрол, обясни отново Славов.
В този случай ВСС упражнява свое право на преценка и затова не допускам КС да замести преценката на ВСС със свое решение, според мен процедурата е необжалваема, каза правосъдният министър. Той добави, че вярва, че ако президентът върне решението, отново ще бъде събрано мнозинство при ново гласуване.
"Очевидно ръководството на прокуратурата отдавна използва своите функции доста политизирано. И видяхме след изявленията на господин Гешев от 15 май, той реално пристъпи към действия, парламентът е залят с искане за имунитети и производства, които са били висящи или дори прекратени години наред, сега са възобновени. Има свръхактивност на прокуратурата, това вероятно е защитна стратегия на господин Гешев и е по-скоро доказателство за политизация и за необходима реформа", коментира Атанас Славов.
МС: Освобождаването на главния прокурор е само една стъпка
Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Огнян Дамянов заяви, че е разочарован от поведението на главния прокурор Иван Гешев. "Един главен прокурор в такава процедура трябва да има друго поведение", посочи Дамянов.
"Дебатът днес беше доста труден, понякога и емоционален. В някои неща прекалено много се задълба относно мотивирането на предложението. Неуредиците в процедурата са въпрос може би на бъдещи конституционни промени. Защото някои промени сега противоречат на основния закон", смята той.
При евентуално решение на президента да не освободи Иван Гешев трябва да чуем мотивите на президента, въпреки че той не е длъжен да изложи такива, коментира Дамянов и допълни: "Случващото се в последния месец ме озадачи, има неща, които искам да бъдат изяснени и няма да бъдат заметени под килима".
Според него Гешев ще се "впусне в политиката".
Бурният път на Гешев като главен прокурор
През юли 2019 г. всичките 11 членове на Прокурорската колегия на ВСС, сред които и тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров, номинират Иван Гешев за главен прокурор. След кандидатурата има протести в София. На 24 октомври 2019 г. Иван Гешев е избран от Пленума на Висшия съдебен съвет за главен прокурор. За него гласуват 20 от членовете на Висшия съдебен съвет. Четирима гласуват „против“ - председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, Олга Керелска, Красимир Шекерджиев и Атанаска Дишева. Изборът е съпроводен от поредния протест, който блокира движението по бул. „Цариградско шосе“ при Орлов мост.
На 7 ноември 2019 г. президентът Румен Радев отказва да подпише указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и връща избора му на Висшия съдебен съвет. Радев изтъква липсата на алтернативно предложение на министъра на правосъдието Данаил Кирилов. Според държавния глава издигането на един-единствен кандидат лишава процедурата по избор от състезателност и отнема от легитимността и престижа на бъдещия главен прокурор. Една седмица по-късно пленумът на ВСС повторно избира Иван Гешев за главен прокурор.
Сред най-известните акции е тази на 9 юли 2020 г., когато в 9:00 ч. представители на Специализираната прокуратура, Министерството на вътрешните работи и Бюрото за защита на свидетелите влизат в Президентството с разпореждане за претърсване на кабинети във връзка с две досъдебни производства - на Военно-окръжната прокуратура и на Специализираната прокуратура. Едното разследване е за търговия с влияние, по което като свидетели са разпитани секретарят на държавния глава Пламен Узунов и бизнесменът Пламен Бобоков. Другото е във връзка с информация за съветник на президента, представил доброволно материали с гриф по Закона за защита на класифицирана информация. По-късно същия ден са арестувани съветниците по отбрана и правни въпроси на държавния глава Илия Милушев и Пламен Узунов.
Акцията на Прокуратурата в Президентството става повод за началото на масови граждански протести с искане на оставката на правителството на тогавашния министър-председател Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Протестите започват на 9 юли 2020 г. и се провеждат ежедневно в София и някои от големите градове на страната в продължение на 116 дни.
Позицията на ГЕРБ за решението на ВСС
Година по-късно служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов внася предложение във Висшия съдебен съвет за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев. Основанието е уронване на престижа на съдебната власт, за което са посочени аргументи в доклад на служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков, внесен в Министерството на правосъдието два дни по-рано. Предложението на служебния министър на правосъдието Янаки Стоилов за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев е отхвърлено от Пленума на ВСС.
Министърът на правосъдието Надежда Йорданова също внася подобно искане. Тя представя списък с девет нови случая на нарушения. Предложението на Йорданова е допуснато и разгледано от ВСС, но е отхвърлено, тъй като според повечето от членовете не са били събрани доказателства в подкрепа на твърдените от нея нарушения.
На 1 май в близост до автомобила на главния прокурор Иван Гешев избухва взривно устройство, докато кортежът му се движи по пътя от Самоков към София, в района на село Ковачевци.
На 15 май Гешев даде брифинг, който стана повод да започнат две процедури по предсрочно прекратяване на мандата му. Едното искане бе оттеглено, малко след като процедурата започна. А днес Пленумът на Висшия съдебен съвет гласува да освободи предсрочно от длъжност главния прокурор Иван Гешев по предложение, направено от четирима членове на Прокурорската колегия заради изказване, което накърнява престижа на съдебната власт.
В Съвета бяха внесени две предложения за предсрочно прекратяване мандата на Гешев. Миналата седмица едното от тях бе оттеглено от шестимата кадровици, които го отправиха. То беше свързано с присъствието на израелски експерт на мястото на взрива срещу кортежа на Гешев на 1 май.
Второто предложение бе заради нарушения на Етичния кодекс, извършени от обвинител номер 1. На пресконференция на 15 май той скъса оставката си демонстративно и заяви, че е "ясно какъв е политическият боклук в Народното събрание".
БГНЕС
Оттук нататък на ход е президентът, каза пред журналисти министърът на правосъдието Атанас Славов. Решението се изпраща на президента, финалният акт е указът на президентът, коментира той и добави, че държавният глава няма срок, в който да издаде указа, но самата процедура предполага бързо произнасяне.
"Това е безпрецедентно решение на Висшия съдебен съвет, процедурата, макар с въпросителни, които бяха изказвани в началото, проработи. Имаме решение с над минималния брой, изискуем по закон гласове - 16 гласа в подкрепа на решението", посочи министърът.
Производството пред Конституционния съд (КС), инициирано от главния прокурор, е допуснато, но все още няма образувано дело. Това не е основание за държавния глава да спре процедурата, коментира Атанас Славов. "Не мисля, че е валидно основанието при висящо дело в Конституционния съд да се спира подобна процедура, защото тя е изцяло в полето на съдебната власт, а Конституцията е възложила на законодателя в Закона за съдебната власт да уреди тази процедура", смята той.
Това решение на Висшия съдебен съвет не е самостоятелно, самостоятелно не може да бъде обжалвано. ВСС предлага на президента. Финалният акт е указ на президента, който подлежи по принцип на конституционен контрол, обясни отново Славов.
В този случай ВСС упражнява свое право на преценка и затова не допускам КС да замести преценката на ВСС със свое решение, според мен процедурата е необжалваема, каза правосъдният министър. Той добави, че вярва, че ако президентът върне решението, отново ще бъде събрано мнозинство при ново гласуване.
"Очевидно ръководството на прокуратурата отдавна използва своите функции доста политизирано. И видяхме след изявленията на господин Гешев от 15 май, той реално пристъпи към действия, парламентът е залят с искане за имунитети и производства, които са били висящи или дори прекратени години наред, сега са възобновени. Има свръхактивност на прокуратурата, това вероятно е защитна стратегия на господин Гешев и е по-скоро доказателство за политизация и за необходима реформа", коментира Атанас Славов.
БГНЕС
Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Огнян Дамянов заяви, че е разочарован от поведението на главния прокурор Иван Гешев. "Един главен прокурор в такава процедура трябва да има друго поведение", посочи Дамянов.
"Дебатът днес беше доста труден, понякога и емоционален. В някои неща прекалено много се задълба относно мотивирането на предложението. Неуредиците в процедурата са въпрос може би на бъдещи конституционни промени. Защото някои промени сега противоречат на основния закон", смята той.
При евентуално решение на президента да не освободи Иван Гешев трябва да чуем мотивите на президента, въпреки че той не е длъжен да изложи такива, коментира Дамянов и допълни: "Случващото се в последния месец ме озадачи, има неща, които искам да бъдат изяснени и няма да бъдат заметени под килима".
Според него Гешев ще се "впусне в политиката".
БГНЕС
През юли 2019 г. всичките 11 членове на Прокурорската колегия на ВСС, сред които и тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров, номинират Иван Гешев за главен прокурор. След кандидатурата има протести в София. На 24 октомври 2019 г. Иван Гешев е избран от Пленума на Висшия съдебен съвет за главен прокурор. За него гласуват 20 от членовете на Висшия съдебен съвет. Четирима гласуват „против“ - председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, Олга Керелска, Красимир Шекерджиев и Атанаска Дишева. Изборът е съпроводен от поредния протест, който блокира движението по бул. „Цариградско шосе“ при Орлов мост.
На 7 ноември 2019 г. президентът Румен Радев отказва да подпише указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и връща избора му на Висшия съдебен съвет. Радев изтъква липсата на алтернативно предложение на министъра на правосъдието Данаил Кирилов. Според държавния глава издигането на един-единствен кандидат лишава процедурата по избор от състезателност и отнема от легитимността и престижа на бъдещия главен прокурор. Една седмица по-късно пленумът на ВСС повторно избира Иван Гешев за главен прокурор.
Сред най-известните акции е тази на 9 юли 2020 г., когато в 9:00 ч. представители на Специализираната прокуратура, Министерството на вътрешните работи и Бюрото за защита на свидетелите влизат в Президентството с разпореждане за претърсване на кабинети във връзка с две досъдебни производства - на Военно-окръжната прокуратура и на Специализираната прокуратура. Едното разследване е за търговия с влияние, по което като свидетели са разпитани секретарят на държавния глава Пламен Узунов и бизнесменът Пламен Бобоков. Другото е във връзка с информация за съветник на президента, представил доброволно материали с гриф по Закона за защита на класифицирана информация. По-късно същия ден са арестувани съветниците по отбрана и правни въпроси на държавния глава Илия Милушев и Пламен Узунов.
Акцията на Прокуратурата в Президентството става повод за началото на масови граждански протести с искане на оставката на правителството на тогавашния министър-председател Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Протестите започват на 9 юли 2020 г. и се провеждат ежедневно в София и някои от големите градове на страната в продължение на 116 дни.
Позицията на ГЕРБ за решението на ВСС
БТА
Министърът на правосъдието Надежда Йорданова също внася подобно искане. Тя представя списък с девет нови случая на нарушения. Предложението на Йорданова е допуснато и разгледано от ВСС, но е отхвърлено, тъй като според повечето от членовете не са били събрани доказателства в подкрепа на твърдените от нея нарушения.
На 1 май в близост до автомобила на главния прокурор Иван Гешев избухва взривно устройство, докато кортежът му се движи по пътя от Самоков към София, в района на село Ковачевци.
На 15 май Гешев даде брифинг, който стана повод да започнат две процедури по предсрочно прекратяване на мандата му. Едното искане бе оттеглено, малко след като процедурата започна. А днес Пленумът на Висшия съдебен съвет гласува да освободи предсрочно от длъжност главния прокурор Иван Гешев по предложение, направено от четирима членове на Прокурорската колегия заради изказване, което накърнява престижа на съдебната власт.
БГНЕС