Броят на годините, в които се очаква човек у нас да живее в добро здраве се изчислява на 64 г. за мъжете и 67,5 г. за жените, показват данни от анализ на Евростат за здравословното състояние на жителите на ЕС-28.
Средният показател за добро здраве в ЕС се изчислява на 64,2 г. за жените и 63,5 г. за мъжете. Това представлява приблизително съответно 77% и 81% от общата продължителност на живота на жените и мъжете в Евросъюза, като анализът отчита данни от 2016 г. и изчислява очакваните "здрави години" живот на човек в ЕС, а не неговото моментно състояние.
През 2018-а: Две трети от българите имат добра самооценка за здравето си
Според данни на Националния статистически институт (НСИ) за самооценката на българите относно техния здравен статус - сумарно близо 88% от българите оценяват здравето си като "задоволително или добро", както и "много добро". Около 10% от българите оценяват здравето си като "лошо", а 2% - като "много лошо". Около 70% от българите до 24 г. дават позитивна оценка на здравето си, докато при българите над 65 години - процентът за "добро здраве" е едва 1,5. Обратно - всеки трети българин на възраст 65 плюс години, или близо 30%, дават лоша оценка на здравето си.
Около 56% от българите декларират, че нямат продължителен или хроничен здравословен проблем, докато 44% съобщават, че боледуват продължително. Най-малко декларират някакво хронично заболяване младите българи до 24 г. - едва 9%, а най-много българите на възраст 65 плюс години - близо 86% от тях имат някакво хронично заболяване.
Как да забавим стареенето?
Страната от ЕС с най-висок дял "здрави години" на живот за жените и мъжете е била Швеция - 73,3 години за жените и 73 за мъжете. На обратния полюс е Латвия, където хората са имали най-малък брой години на здравословен живот: съответно - 55 за жените и 52 за мъжете .
Според Евростат най-висока самооценка на здравето си в позитивна посока дават жителите на Ирландия - по 83% за жените и мъжете. Най-ниска самооценка за здравето си дават отново жителите на Латвия - съответно 50% от мъжете и 40% от жените там определят здравния си статус в негативна посока.
Евростат: Едва един от десет българи спортува
Ситуацията при съседите ни, които дават позитивна оценка на здравето си, е както следва: в Гърция и Румъния - по 76% слагат знак "плюс" на здравния си статус, в Македония - 77%, в Сърбия - 60%. Липсват данни за Турция. В ЕС-28 като цяло 67% от населението на 16 и повече години възприемат здравето си като много добро или добро, 23% го възприемат като задоволително и 10% като "лошо или много лошо".
Според анализа на Евростат доброто здраве не е самоцел, а е основен определящ фактор за качеството на живота, благосъстоянието и социалното участие на всеки отделен индивид в ЕС и допринася за общия социален и икономически растеж. Много фактори влияят на здравословното състояние на населението в ЕС и те могат да бъдат разрешени чрез здравни и други политики на регионално, национално или европейско равнище, отчита европейската статистика.
Средният показател за добро здраве в ЕС се изчислява на 64,2 г. за жените и 63,5 г. за мъжете. Това представлява приблизително съответно 77% и 81% от общата продължителност на живота на жените и мъжете в Евросъюза, като анализът отчита данни от 2016 г. и изчислява очакваните "здрави години" живот на човек в ЕС, а не неговото моментно състояние.
През 2018-а: Две трети от българите имат добра самооценка за здравето си
Според данни на Националния статистически институт (НСИ) за самооценката на българите относно техния здравен статус - сумарно близо 88% от българите оценяват здравето си като "задоволително или добро", както и "много добро". Около 10% от българите оценяват здравето си като "лошо", а 2% - като "много лошо". Около 70% от българите до 24 г. дават позитивна оценка на здравето си, докато при българите над 65 години - процентът за "добро здраве" е едва 1,5. Обратно - всеки трети българин на възраст 65 плюс години, или близо 30%, дават лоша оценка на здравето си.
Около 56% от българите декларират, че нямат продължителен или хроничен здравословен проблем, докато 44% съобщават, че боледуват продължително. Най-малко декларират някакво хронично заболяване младите българи до 24 г. - едва 9%, а най-много българите на възраст 65 плюс години - близо 86% от тях имат някакво хронично заболяване.
Как да забавим стареенето?
Страната от ЕС с най-висок дял "здрави години" на живот за жените и мъжете е била Швеция - 73,3 години за жените и 73 за мъжете. На обратния полюс е Латвия, където хората са имали най-малък брой години на здравословен живот: съответно - 55 за жените и 52 за мъжете .
Според Евростат най-висока самооценка на здравето си в позитивна посока дават жителите на Ирландия - по 83% за жените и мъжете. Най-ниска самооценка за здравето си дават отново жителите на Латвия - съответно 50% от мъжете и 40% от жените там определят здравния си статус в негативна посока.
Евростат: Едва един от десет българи спортува
Ситуацията при съседите ни, които дават позитивна оценка на здравето си, е както следва: в Гърция и Румъния - по 76% слагат знак "плюс" на здравния си статус, в Македония - 77%, в Сърбия - 60%. Липсват данни за Турция. В ЕС-28 като цяло 67% от населението на 16 и повече години възприемат здравето си като много добро или добро, 23% го възприемат като задоволително и 10% като "лошо или много лошо".
Според анализа на Евростат доброто здраве не е самоцел, а е основен определящ фактор за качеството на живота, благосъстоянието и социалното участие на всеки отделен индивид в ЕС и допринася за общия социален и икономически растеж. Много фактори влияят на здравословното състояние на населението в ЕС и те могат да бъдат разрешени чрез здравни и други политики на регионално, национално или европейско равнище, отчита европейската статистика.
