Срещата Путин—Тръмп бе отложена, но въпросът е не дали ще се случи, а как това (не)решение ще промени фронтовата реалност. В обширно интервю за подкаста на „Телеграфно“ водещата Михайлина Димитрова разговаря с военния анализатор Руслан Трад за развитието на войната в Украйна, рисковете за Европа и уязвимостите на България пред хибридни и дронови заплахи. Трад заявява, че конфликтът ще продължи, Европа вече се превъоръжава, а България е на „първа линия“.
Защо срещата Путин—Тръмп не е най-важната
Отлагането на срещата между Путин и Тръмп оставя много въпросителни, но според Руслан Трад това не е ключът към бъдещето на войната. Основният проблем за Русия е самото съществуване на Украйна — и това остава непреодолима пречка за бързо разрешение. Дори при военни загуби руската армия се адаптира, модернизира се и продължава да получава критични компоненти за въоръжение чрез логистични коридори — най-вече Китай.
Войната ще продължи
Русия може да си позволи да продължи войната по-дълго, защото военната ѝ икономика е в режим на приоритет, въпреки тежкото въздействие върху бюджета. Русия модифицира дронове и оръжия в бойна среда и намира компоненти по логистични линии отвъд собствените си граници. Украйна от своя страна остава с по-открита икономика, която не е в пълна военна мобилизация — това е предимство, но не гаранция за край на конфликта.
Няма „Будапеща 2“ на хоризонта
Трад не вижда каква значима отстъпка би приел Путин, нито защо украинската страна би спирала докато не си върне територии. Идеята за бърз мир чрез двустранни компромиси е нереалистична — това е по-реалистично възприемане, а не просто песимизъм.
„Путин не вижда защо да спира войната.“
Европа трябва да се превъоръжи и пренасочи индустрията — времеви прозорец до 2027–2030 г.
Европейската индустрия има капацитет, но трябва да бъде съзнателно пренасочена към производство на отбранителни средства. Политическото решение за финансиране и приоритизиране е основният проблем — не липсва експертен анализ, а политическа воля и финансиране. Има прогнози, че пълната операционализация на инициативи срещу дронове трябва да започне най-късно през 2027 г.
„Какво правим, ако бъдат изпратени няколко стотин дрона-камикад срещу летища в Европа? Какво правим, ако отиде нашето летище?“
България — първа линия, потенциал и пропуснати възможности
България е на „първа линия“ — черноморска държава с дълга брегова линия и регионална уязвимост. Въпреки това:
- Българските политически елити често отказват да поставят черноморския регион в центъра на дебата.
- Стената срещу дронове изисква държавно–индустриално партньорство; България има експерти и опит в производство на цивилни дронове, но липсва координация с военния комплекс и индустрията.
- Недостатъчната модернизация и саботирани процеси през години назад правят задачата по-сложна — България трябва да пожелае и да действа като Полша или Турция, които системно инвестират в отбрана.
Хибридната война — информационни и киберзаплахи
Руският модел на хибридна война (подкрепа на партии, дезинформация, кибератаки) е активен и в България. Липсват постоянни контакти между експертната общност и правителството, както и специализирани екипи, които да проследяват и реагират прозрачно и системно. Това създава уязвимост пред кампании за наклоняване на общественото мнение.
„България е под постоянна хибридна атака. А това е война.“, смята Трад.
НАТО, малките съюзи и Сувалският коридор
НАТО постепенно променя тактиката си заради заплахата от дронове и възприема по-активна роля, но остава въпросът как ще действа при ескалация на земята (член 5). Стратегията върви към формиране на по-малки, по-гъвкави отбранителни съюзи в рамките на Алианса — и България трябва да се включи и да приеме предложения за регионални пактове.
Близкият изток и ролята на България
България има исторически и дипломатически позиции в Близкия изток — контакти и влияние и сред палестинското, и сред израелското ръководство. Трад смята, че страната може да предложи платформа за диалог, но липсва активна външнополитическа инициатива от българска страна (пример: покана за Шарм ел-Шейх не е използвана докрай).
„България имаше всички основания да бъде поканена на срещата в Шарм ел-Шейх, но не беше.“
Газа и бъдещето й след войната
Миналото лято и атаката на 7 октомври са фактори, които усложняват всяко бъдещо решение. Трад е песимистичен относно бързо политическо решение: Хамас не е държава; единственият легитимен партньор за споразумение е Палестинската автономия в Рамала, която обаче има сериозни проблеми с Хамас. Възможен изход е международна наблюдателска мисия, но изпълнението е под въпрос.
