С надеждата да събудят града за нов живот, жители на Лом решават да ремонтират старинните градски часовници. Монтираните още в началото на миналия век на две от емблематичните сгради в крайдунавския град часовници, днес отново работят. След повече от 20 години сън, стрелките им пак отмерват времето.
Жана Замфирова
В близкото минало градският часовник е бил считан за най-популярното място в града. Поставяни на важни обществени сгради, те са били акцент в архитектурната среда и място, където хората са се срещали. И днес часовниците продължават да красят старинните сгради из цяла България, но стрелките на много от тях са застинали, а механизмите им отдавна са спрели да отмерват времето. Така било повече от 20 години и в крайдунавския град Лом, докато наскоро местни жители решават да събудят часовниците, с надеждата, че така ще върнат и живота в града. Идеята хрумва на Жана Замфирова, която живее точно срещу един от градските часовници.
Жана Замфирова
Старинните градски часовници в Лом са два. По –големият е монтиран на някогашната банка в града още при строителството на масивната триетажна сграда през 1933 година. Сградата е строена от австрийска фирма, а часовникът вероятно е германска изработка, спомнят си днес местните жители.
Другият часовник е поставен на една от най-емблематичните къщи в града, популярна като аптека „Тодор Велев”. Строена още през 1929 година в стил сецесион и днес сградата с островърха часовникова кула излъчва аристократизъм и елеганстост.
С ремонта и реставрацията на двата часовника се захваща един от малкото останали часовникари в града Теодор Генадиев. Помага му неговият баща – Димитър Русинов, от когото е наследил занаята.
Ремонтът на големия часовник отнема повече време, другият - на аптеката успяват да възстановят по-бързо, разказва синът Теодор.
Съживени, двата градски часовника в Лом отново отмерват времето. А майсторите, погрижили се те да заработят не пропускат да проверят стрелките движат ли се.
