Поканата към България за участие в новия Съвет за мир няма връзка с назначаването на Николай Младенов за върховен представител за Газа. Това е една от централните теми в разговора с международния анализатор Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика, в нов епизод на „Телеграфно подкастът“.
Чернева описва Съвета за мир като структура с неясна архитектура и неуточнен мандат, въпреки че по отношение на Газа съществува резолюция на ООН. „Първоначалната концепция е била доста по-различна“, казва тя. По думите ѝ видяното досега наподобява модела на върховния представител в Босна и Херцеговина, но без яснота за обхвата и правния статут.
„Голямата разлика е, че отвъд тази резолюция не е ясно първо какъв му е обхватът на този Съвет за мир, т.е. дали той се занимава само с Газа или се занимава с всички възможни конфликти. Второ, не е ясно това международна организация ли е или е просто политическа декларация“, посочва Чернева.
Според нея участието в Съвета за Газа е обвързано с реален ангажимент към възстановяването на региона. „В Съвета за Газа ще участват всички страни, които искат да участват във възстановяването на региона. България не е там“, казва тя и уточнява, че става дума за държави, готови да отделят средства и ресурси.
Назначаването на Николай Младенов не променя тази рамка. „Позицията на върховния представител, на която бе назначен Николай Младенов, в някакъв смисъл е изолирана чрез едно средно ниво в ежедневната си работа от големия Съвет за мир“, обяснява Чернева. По думите ѝ той ще участва в управлението на възстановяването на Газа, но без пряко влияние върху решенията на Съвета за мир.
Затова и поканата към България има друг контекст. „Мисля, че това няма нищо общо с назначаването на Младенов. А има общо с желанието на Тръмп да събере някакво все пак количество, пък и качество от лидери на държави, които да легитимират неговите усилия“, казва Чернева.
Реакциите в Европейския съюз очертават ясно скептицизъм. Освен Унгария, нито една друга държава членка не участва. Италианският министър-председател Джорджа Мелони се отказва с аргумент за противоречие с конституцията. Албанският премиер Еди Рама също не присъства, въпреки предварително заявено намерение, като посочва необходимостта от парламентарно одобрение.
„Имаше огромна степен на скептицизъм“, обобщава Чернева. Тя дава пример и с Германия, където участието е било сериозно обсъждано, но отпада по правни причини. Основният проблем, според нея, е концентрираната власт. „Това, че волята на един човек, в случая на Тръмп, управлява целия този съвет, прави невъзможно за демократични държави да засвидетелстват на практика подчинение спрямо волята на този един човек.“
По отношение на България Чернева е категорична, че решението за участие не е продиктувано от фигурата на Николай Младенов. Тя припомня, че при новината за назначаването му страната не е реагирала публично. „България не излезе дори с едно поздравително становище. България се направи, че това не се е случило“, казва тя.
Според Чернева мотивите са други. „В крайна сметка, те взеха решението, според мен, изцяло заради причините, свързани с „Магнитски“, които ние много добре знаем.“ В този контекст тя говори за „смокинов лист“, използван за прикриване на политическа необходимост.
Финансовият ангажимент към Съвета за мир остава неясен, но според информацията, с която разполага Чернева, към България не са отправяни искания. „Никой още не ни е поискал пари и може би няма и да ни поиска. Доколкото аз знам, няма да плащаме“, казва тя. По думите ѝ членски внос от 1 милиард долара се предвижда само за постоянните членове, а мандатът на Съвета е тригодишен.
Въпреки структурните прилики със Съвета за сигурност, Чернева подчертава, че новият формат не може да го замени. „Има един началник, който може да назначава, уволнява, да взима решение, да отменя решение на съвета“, казва тя и допълва, че това прави принципите на международното право трудно приложими, включително равнопоставеността на държавите.
По отношение на България последствията вече са налице. „Имиджовата щета вече е нанесена“, казва Чернева. Според нея страната изглежда по-зле дори от Унгария, защото там поне има последователност, докато българските позиции се променят без ясно очертана логика.
Разговорът засяга и войната в Украйна. Чернева уточнява, че България не участва в т.нар. Коалиция на желаещите, която към момента включва шест държави с разположени сили на терен. Тя описва трифазен модел за реакция при евентуално примирие, като последната фаза включва американски военни сили в рамките на 72 часа. „Това е много сериозна гаранция за сигурността на Украйна“, казва тя.
По думите ѝ опитите за преговори вървят паралелно с отказа на Русия да се явява и с продължаващи атаки срещу цивилни обекти. „Само тази нощ над 450 дрона и над 70 ракети руски са изстреляни срещу граждански обекти“, посочва Чернева.
Тя описва стратегия за натиск върху украинското население и протакане на процеса. В този контекст санкциите остават ключов инструмент. Чернева говори за подготвян 20-и пакет, възможна забрана за търговия с руски цветни и ценни метали, ограничаване на „сенчестата флота“ и натиск върху Индия за спиране на покупките на руски петрол.
В по-широк план тя очертава идеологически паралели между Доналд Тръмп и Владимир Путин, но подчертава границите им. „Американският интерес не се припокрива с руския стратегически“, казва Чернева, като посочва Китай като основна разделителна линия.
Темата завършва с Европа и реакцията ѝ след случая с Гренландия. По думите на Чернева именно този епизод е довел до рядко срещано единство, включително сред крайната десница, за която суверенитетът е ключов. „В момента дори и за крайните националисти изглежда, че Европейският съюз е това, което най-добре може да защити европейския интерес“, казва тя.
„Покажем ли решителност, всички от тези, които се опитват да захапят от европейската плът, правят две крачки назад“, категорична е Чернева.
