Подновеното разследване за смъртта  на Анета спира делото в Страсбург?
Подновеното разследване за смъртта на Анета спира делото в Страсбург? / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Подновяването на делото за смъртта на 15-годишната Анета от дома за деца с увреждания в село Стража ще спре временно делото срещу страната ни в Страсбург, което Българският хелзинкски комитет заведе преди дни. Това обяви в интервю за Дарик зам.-главният прокурор Галина Тонева. Вчера обвинението възобнови досъдебното производство по случая.

Казусът „Анета" нашумя отново, след като стана ясно, че прокуратурата не е намерила данни за престъпление при смъртта на момичето, в чийто стомах бяха открити 4 килограма предмети - 25 стелки за обувки, парцали, дунапренени гъби, чорапи, хартия и дори няколко камъка.

На този етап топката била в нашето игрище

„Делото за смъртта на Анета тръгна към Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/ в Страсбург - аз лично съжалявам, че това стана малко преди нашата реакция", коментира Галина Тонева. Зам.-главният прокурор обаче подчерта, че е по-важно националните органи да си свършат работата и да се стигне до истината.

Тя смята, че делото в Страсбург би трябвало да бъде спряно до окончателното произнасяне на българските съдебни органи. „На този етап топката е в нашето игрище - след като приключи допълнителното разследване, ще се прецени дали би могло да се внесе обвинителен акт, срещу кого и за какво престъпление, или ще се потвърди констатираното дотук", обясни зам.-главният прокурор.

Случаен принцип ще избере прокурорът по делото

Делото ще се върне в окръжната прокуратура в Търговище, като е вероятно то да не бъде поверено отново на прокурор Николай Казаков, защото се планира да бъде разпределено на случаен принцип, стана ясно още от думите на прокурор Галина Тонева.

Според нея на този етап не може да се говори за наказания на първия произнесъл се прокурор по делото за смъртта на Анета - защото трябвало да се докаже или умисъл или тежка небрежност в работата на представителя на обвинението. „Допустимо е да се случват и грешки - за престъпление не можем да говорим, а по-скоро за проблем с голямата натовареност и недостатъчно оглеждане на всички аспекти на разследването", коментира Тонева.

„Във всички случаи, ако се констатира, че причината за недоброто разследване се дължи на него, допуснатата слабост не би могла да бъде само негова, защото делото е минало на контрол на още две инстанции, предполагам че това би се отразило в последващите атестации, които оценяват работата им", коментира Галина Тонева.

Идеята за допълнително разследване не включва непременно укор към начина, по който е водено до момента разследването, отбеляза зам.-главният прокурор. Тя допълни, че делото не е разследвано всестранно и пълно - останали са аспекти, които не са били обект на разследване или са били недостатъчно разследване.

„Това, което колегите са направили до момента - и в окръжна и в апелативна и във Върховна касационна прокуратура, е по-скоро концентриране върху проблема дали е била допусната лекарска грешка - по време на лечението на Анета и то след настаняването й в болницата", обясни Галина Тонева. Вярно е, че са разпитвани и служители в дома, но в тази посока разследването не е било пълноценно, допълни тя.

Прехвърляне на отговорност между дома и болницата

Затова и според зам.-главният прокурор не е ясно на този етап къде са погълнати предметите, намерени в стомаха на детето, кой е имал ангажимента към този момент да следи стриктно за поведението му, защо е допуснато случилото се. Към момента имало едно прехвърляне на отговорност между дома и болницата.

Всички неизяснени въпроси следва да бъдат предмет на една нова съдебно-медицинска експертиза, която ще бъде насочена към специалисти в София, смята Галина Тонева.

Прокуратурата разполага като начало с двумесечния срок по закон, като ако има необходимост, той ще бъде удължен. „Фактът, че сме толкова отдалечени от датата на събитието значително усложнява възможностите за разследване", отбеляза обаче тя.

Няма особен оптимизъм за много от делата за смърт в домовете

Преди две години съвместната проверка на Върховната кадационна прокуратура и БХК установи 248 смъртни случая между 2000 и 2010 г. в домове за деца с увреждания в страната. Последната информация от миналата година на правозащитниците беше, че обвинението е прекратило 25 от досъдебните производства - вероятно заради липса на доказателства за конкретна вина на някой от персонала в домовете.

Случаят с Анета обаче ще накара прокуратурата да прегледа отново прекратените дотук дела, обяви пред Дарик зам.-главният прокурор Галина Тонева. По нейна информация вече са подготвени искания за възобновяването на някои от прекратените дела.

Изискана е актуална информация от всички прокуратури по тези дела. „Има възобновени дела, има постановени ексхумации - работи се по всички преписки и дела, за които има някакъв шанс да се разкрие нещо допълнително. Целта е да направим това по тези, по които е възможно, защото голямата отдалеченост във времето, липсата на документация в голяма част от случаите е проблем", обясни прокурор Тонева. Тя обаче допълни, че по голяма част от тези дела в прокуратурата не са особени оптимисти, че ще имат друг изход.

Нож с две остриета била идеята магистратите да плащат присъдите, наложени в Страсбург по тяхна вина

Запитана не е ли време магистратите и полицейските служители да плащат глобите, които съдът в Страсбург налага заради бавно правосъдие или полицейско насилие, зам.-главният прокурор коментира, че е по-скоро скептична по темата.

„Звучи изкушаващо подобно решение, но това е изключително опасно, защото магистратите биха се чувствали притиснати между огромния обем работа и риска да бъдат санкционирани. Ще настъпи един страх от начина, по който се работи", посочи Галина Тонева. По думите й основната част от делата в Страсбург обикновено засягат правата на обвиняемите. „Може да се сетите какво ще се случва от страх да не бъдат съдени после тези, които са работили по делата", допълни тя.

Според Галина Тонева „осъдителните присъди" в Страсбург, по които плаща държавата и които са по вина на конкретни магистрати, могат да бъдат сред показателите, по които Висшият съдебен съвет оценява работата им.