Интервю на Димитър Панев със заместник-министърът на здравеопазването Мирослав Ненков
94394
Интервю на Димитър Панев със заместник-министърът на здравеопазването Мирослав Ненков
Няма финансова възможност да се назначат повече спешни екипи по Черноморието през летния сезон, отколкото ни трябват, така че винаги да има линейки на разположение. От друга страна, тази стъпка е и безсмислена, тъй като, ако се назначат допълнителни екипи, тези хора няма да има какво да правят след септември. Проблемът е в това, че огромната част от повикванията на линейки по морето не са спешни, но за съжаление ангажират автомобили на спешната помощ. Това разказа в интервю на Дарик заместник-здравният министър д-р Мирослав Ненков.
80% от повикванията на линейки по морето не са за спешни случаи
Година след като на къмпинг „Нестинарка” почина 67-годишен русенец, а линейката пристигна 40 минути след повикването, тъй като бе ангажирана с друг адрес, равносметката на здравното министерство е следната – едва 20 на сто от повикванията по Черноморието са наистина спешни. Оказва се, че хората на плажа най-често търсят линейка за стомашно-чревни оплаквания, обриви, слънчеви изгаряния, както и за оплаквания вследствие на прекомерна употреба на алкохол.
Какъв е броят на линейките, които обслужват населените места в морските общини?
Екипите са 11 мобилни, 4 стационарни и 3 в лечебни заведения. Мобилният екип се състои от лекар и сестра или фелдшер и сестра в автомобил. Отделно в Центъра за спешна помощ остава екип, който е на място и може да бъде потърсен от човек, който е дошъл до центъра сам. В Несебър имаме 2 мобилни и 1 стационарен, в Поморие – 1 мобилен и 1 стационарен, в Бургас – 5 мобилни екипа и 3 спешни отделения в многопрофилните болници в града, в Созопол – 1 мобилен, 1 стационарен, в Приморско – 1 мобилен, а в Царево – 1 мобилен и 1 стационарен екип. Разпределението не е случайно. То е направено на базата на нуждите и на базата на повикванията, анализирани през годините.
От Ваша информация става ясно, че областният център в Бургас разполага с 5 държавни линейки, а в Несебър и Слънчев бряг има 2 автомобила на спешната помощ. Какви са възможностите тази бройка да бъде увеличена?
Искрено се надявам да не се налага да се увеличават екипите. Това би означавало, че имаме увеличаване на повикванията. В случай на нужда, разбира се, има възможност за реакция и може да се пренасочат екипи. Това е практика, която е правена в предишни години. Не смятам, че има нужда в момента от засилване на спешната помощ по южното Черноморие.
Лекари през април: Лятото ще бъде трудно и опасно заради спряна реформа
Решение на проблема ли е командироването на допълнителни екипи, каквото бе извършено след смъртния случай на къмпинг „Нестинарка” преди година?
Това е най-бързият възможен вариант за реакция. Всички сме наясно, че Черноморието се натоварва през летния период. През зимата няма нужда от толкова много екипи. Тази мобилност може да осигури екипи бързо и ефективно, затова е решение. Ако назначим, например още хора и още линейки през летните месеци, то след септември тези хора няма да има какво да правят там. Ще има екипи, които биха могли да са полезни на други места в страната, затова такава мобилност по време на летните ни отпуски е напълно приемлива и ефективна.
Каква е честотата на повикванията по Черноморието през летния сезон, какво показват последните данни?
През месец юни имаме 100 повиквания в черноморските филиали. За цялото Черноморие са 3100 повикванията за месеца. За юли 100 сигнала са от филиалите в Бургас, Несебър, Поморие, Созопол и Царево. Значи, ако приемем, че месец юли е 31 дни, са изпълнявани по 3 или 4 адреса на ден. Естествено, това е средна статистика. Но, зимата тези повиквания биха били значително по-малко, тоест, обезсмисля се да се назначават нови хора и да се оборудват нови екипи.
Каква част от сигналите, получавани по родното Черноморие, наистина се отнасят до спешни случаи?
Анализът на Министерството на здравеопазването показва, че 80 процента от повиквания всъщност не са спешни или животозастрашаващи. Най-чести сред тях са повикванията за стомашно-чревни оплаквания, респираторни инфекции на дихателните пътища, обриви, слънчеви изгаряния, както и пациенти, самонаранили се, употребявайки алкохол.
Има ли финансов ресурс за осигуряване на допълнителни екипи по Черноморието?
Разбира се. Осигуряването на спешната помощ е абсолютен държавен приоритет и финансов ресурс тук ще има винаги.
Вижте какво включва новият стандарт за спешна помощ, предложен за обсъждане
При форсмажорни обстоятелства има ли възможност линейките да посещават различни от техните общини?
Разбира се. Всъщност, доказателство, че системата на спешната помощ работи, въпреки неприятните и невинаги честни нападки на хората, е ситуацията, която се случи скоро на автомагистрала „Тракия” със задимяването. Тази ситуация беше еквивалент на терористичен акт с много пострадали хора. Нашите екипи наистина се справиха чудесно, колкото и да беше отвратителна ситуацията за хората. Всичко е възможно, много е гъвкава системата, директорите на спешните центрове са окумуш хора, така че няма проблем за пренасочване, за скоростно действие, целта е да се опита възможно най-бързо да бъде транспортиран пострадалият. Има един феномен, който се знае от хората, преживели истински драматичен стрес. Когато има наранен или умиращ човек, ситуацията е крайно напрегната и времето започва да тече по друг начин абсолютно категорично. Казвам го, защото съм реаниматор и съм изпадал в такива ситуации многократно. Оценката за времето става съвсем различна. Затова се получава така, че хората казват, че линейката е пристигнала на 45-ата минута, а се оказва, че не е така. Нашите линейки имат модули за глобално позициониране. Това е електроника и тя няма как да бъде излъгана или измамена. Тоест, данните, които се изчисляват чрез тези модули, показват реално за колко време е пристигнала линейката. А, човек, когато е уплашен и притеснен, оценява нещата по съвсем различен начин.
1/2 спешна помощ. Къде са линейките?
Очаква ли се 164-те милиона лева евросредства, за които има голяма вероятност да бъдат усвоени, да допринесат за подобряване на спешната помощ по родното Черноморие?
Това е целта. Тази инвестиция, която прави Европейския съюз за спешната помощ, трябва да я подобри навсякъде у нас, включително и по Черноморието. Да, този проект има вече голям шанс да бъде реализиран. Ние все още се борим със закъсненията, но започваме да наваксваме плана и има голяма вероятност тези пари да ги инвестираме умно и разумно в подобряване на материалната част на цялата система за спешна медицинска помощ. Материалната част ще създаде по-добри условия за работа и се надявам, че и човешкият ресурс ще се компенсира.
Август 2016: Русенец почина на плажа заради фатално закъснение на Спешна помощ
Как според Вас към днешна дата могат да се избегнат подобни инциденти като миналогодишния на къмпинг „Нестинарка,” при който почина човек заради липса на свободна линейка?
Случаят в „Нестинарка” е много показателен. Огромна част от функциите, които изпълняват натоварените центрове на спешната помощ, не са спешни. Ангажирането на екипите по адреси и липсата на свободен може да генерира подобен случай. За нашите финансови възможности е невъзможно да имаме повече екипи, отколкото ни трябват, за да може винаги да имаме екип на разположение. Факт е, че екипите са закъсняли не, защото са пили кафе. Факт е, че някой, който извика линейка, защото го боли главата, ангажира екип, който би могъл да спаси живота на друг човек. Тези неща обаче няма да могат да бъдат оправени лесно и бързо. Искрено се надявам организацията на работата на спешна помощ да е такава, че да не се получават такива неща като на „Нестинарка”. Но там има абсолютно обективна причина с ангажиране на различни адреси и физическа невъзможност линейката да се притече бързо на помощ.
80% от повикванията на линейки по морето не са за спешни случаи
Година след като на къмпинг „Нестинарка” почина 67-годишен русенец, а линейката пристигна 40 минути след повикването, тъй като бе ангажирана с друг адрес, равносметката на здравното министерство е следната – едва 20 на сто от повикванията по Черноморието са наистина спешни. Оказва се, че хората на плажа най-често търсят линейка за стомашно-чревни оплаквания, обриви, слънчеви изгаряния, както и за оплаквания вследствие на прекомерна употреба на алкохол.
Какъв е броят на линейките, които обслужват населените места в морските общини?
Екипите са 11 мобилни, 4 стационарни и 3 в лечебни заведения. Мобилният екип се състои от лекар и сестра или фелдшер и сестра в автомобил. Отделно в Центъра за спешна помощ остава екип, който е на място и може да бъде потърсен от човек, който е дошъл до центъра сам. В Несебър имаме 2 мобилни и 1 стационарен, в Поморие – 1 мобилен и 1 стационарен, в Бургас – 5 мобилни екипа и 3 спешни отделения в многопрофилните болници в града, в Созопол – 1 мобилен, 1 стационарен, в Приморско – 1 мобилен, а в Царево – 1 мобилен и 1 стационарен екип. Разпределението не е случайно. То е направено на базата на нуждите и на базата на повикванията, анализирани през годините.
От Ваша информация става ясно, че областният център в Бургас разполага с 5 държавни линейки, а в Несебър и Слънчев бряг има 2 автомобила на спешната помощ. Какви са възможностите тази бройка да бъде увеличена?
Искрено се надявам да не се налага да се увеличават екипите. Това би означавало, че имаме увеличаване на повикванията. В случай на нужда, разбира се, има възможност за реакция и може да се пренасочат екипи. Това е практика, която е правена в предишни години. Не смятам, че има нужда в момента от засилване на спешната помощ по южното Черноморие.
Лекари през април: Лятото ще бъде трудно и опасно заради спряна реформа
Решение на проблема ли е командироването на допълнителни екипи, каквото бе извършено след смъртния случай на къмпинг „Нестинарка” преди година?
Това е най-бързият възможен вариант за реакция. Всички сме наясно, че Черноморието се натоварва през летния период. През зимата няма нужда от толкова много екипи. Тази мобилност може да осигури екипи бързо и ефективно, затова е решение. Ако назначим, например още хора и още линейки през летните месеци, то след септември тези хора няма да има какво да правят там. Ще има екипи, които биха могли да са полезни на други места в страната, затова такава мобилност по време на летните ни отпуски е напълно приемлива и ефективна.
Каква е честотата на повикванията по Черноморието през летния сезон, какво показват последните данни?
През месец юни имаме 100 повиквания в черноморските филиали. За цялото Черноморие са 3100 повикванията за месеца. За юли 100 сигнала са от филиалите в Бургас, Несебър, Поморие, Созопол и Царево. Значи, ако приемем, че месец юли е 31 дни, са изпълнявани по 3 или 4 адреса на ден. Естествено, това е средна статистика. Но, зимата тези повиквания биха били значително по-малко, тоест, обезсмисля се да се назначават нови хора и да се оборудват нови екипи.
Каква част от сигналите, получавани по родното Черноморие, наистина се отнасят до спешни случаи?
Анализът на Министерството на здравеопазването показва, че 80 процента от повиквания всъщност не са спешни или животозастрашаващи. Най-чести сред тях са повикванията за стомашно-чревни оплаквания, респираторни инфекции на дихателните пътища, обриви, слънчеви изгаряния, както и пациенти, самонаранили се, употребявайки алкохол.
Има ли финансов ресурс за осигуряване на допълнителни екипи по Черноморието?
Разбира се. Осигуряването на спешната помощ е абсолютен държавен приоритет и финансов ресурс тук ще има винаги.
Вижте какво включва новият стандарт за спешна помощ, предложен за обсъждане
При форсмажорни обстоятелства има ли възможност линейките да посещават различни от техните общини?
Разбира се. Всъщност, доказателство, че системата на спешната помощ работи, въпреки неприятните и невинаги честни нападки на хората, е ситуацията, която се случи скоро на автомагистрала „Тракия” със задимяването. Тази ситуация беше еквивалент на терористичен акт с много пострадали хора. Нашите екипи наистина се справиха чудесно, колкото и да беше отвратителна ситуацията за хората. Всичко е възможно, много е гъвкава системата, директорите на спешните центрове са окумуш хора, така че няма проблем за пренасочване, за скоростно действие, целта е да се опита възможно най-бързо да бъде транспортиран пострадалият. Има един феномен, който се знае от хората, преживели истински драматичен стрес. Когато има наранен или умиращ човек, ситуацията е крайно напрегната и времето започва да тече по друг начин абсолютно категорично. Казвам го, защото съм реаниматор и съм изпадал в такива ситуации многократно. Оценката за времето става съвсем различна. Затова се получава така, че хората казват, че линейката е пристигнала на 45-ата минута, а се оказва, че не е така. Нашите линейки имат модули за глобално позициониране. Това е електроника и тя няма как да бъде излъгана или измамена. Тоест, данните, които се изчисляват чрез тези модули, показват реално за колко време е пристигнала линейката. А, човек, когато е уплашен и притеснен, оценява нещата по съвсем различен начин.
1/2 спешна помощ. Къде са линейките?
Очаква ли се 164-те милиона лева евросредства, за които има голяма вероятност да бъдат усвоени, да допринесат за подобряване на спешната помощ по родното Черноморие?
Това е целта. Тази инвестиция, която прави Европейския съюз за спешната помощ, трябва да я подобри навсякъде у нас, включително и по Черноморието. Да, този проект има вече голям шанс да бъде реализиран. Ние все още се борим със закъсненията, но започваме да наваксваме плана и има голяма вероятност тези пари да ги инвестираме умно и разумно в подобряване на материалната част на цялата система за спешна медицинска помощ. Материалната част ще създаде по-добри условия за работа и се надявам, че и човешкият ресурс ще се компенсира.
Август 2016: Русенец почина на плажа заради фатално закъснение на Спешна помощ
Как според Вас към днешна дата могат да се избегнат подобни инциденти като миналогодишния на къмпинг „Нестинарка,” при който почина човек заради липса на свободна линейка?
Случаят в „Нестинарка” е много показателен. Огромна част от функциите, които изпълняват натоварените центрове на спешната помощ, не са спешни. Ангажирането на екипите по адреси и липсата на свободен може да генерира подобен случай. За нашите финансови възможности е невъзможно да имаме повече екипи, отколкото ни трябват, за да може винаги да имаме екип на разположение. Факт е, че екипите са закъсняли не, защото са пили кафе. Факт е, че някой, който извика линейка, защото го боли главата, ангажира екип, който би могъл да спаси живота на друг човек. Тези неща обаче няма да могат да бъдат оправени лесно и бързо. Искрено се надявам организацията на работата на спешна помощ да е такава, че да не се получават такива неща като на „Нестинарка”. Но там има абсолютно обективна причина с ангажиране на различни адреси и физическа невъзможност линейката да се притече бързо на помощ.
