Пловдивският кмет иска промени в ГПК след аферата „Ритон”
Пловдивският кмет иска промени в ГПК след аферата „Ритон” / netinfo
Промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), които да осигурят равнопоставеност на общинската и на държавната собственост и да защитят имуществото на общините от посегателства на недобросъвестни кредитори, ще поиска пловдивският кмет Славчо Атанасов.

„Възложил съм на юристите да подготвят предложение и ще търся съдействие от местните депутати да го внесат в Народното събрание”, каза кметът. Той ще се опита да инициира законодателната промяна, свързана с принудителното изпълнение на съдебни решения, след като община Пловдив загуби акциите на фирма “Ритон”.

Акциите на някогашната фирма за обществено хранене, зад които стоят активи за минимум 5 млн. лева, бяха придобити по номинал от реститута Георги Върбанов заради неизплатено обезщетение от 50 000 лева. Аферата се разследва от антимафиотите от сектор „Борба с организираната престъпност”, на които прокуратурата възложи досъдебното производство за длъжностно престъпление.

„Влезлите в сила от март промени в ГПК дават възможност по тази схема до стената да бъдат изправени и други общини”, каза Славчо Атанасов.

„Няма причина държавната собственост да остане с по-особен статут при принудителното изпълнение, а общинската, зад която стои не по-малък обществен интерес, да не е защитена”, каза адвокат Соня Ташева, която работи по договор за правно обслужване с пловдивската община. Тя посочи, че за разлика от физическите лица, при които има вещи, неподлежащи на секвестиране, при общините това не е така. Според последните поправки в ГПК предмет на изпълнение не могат да бъдат единствено директните субсидии по банковите сметки на общините, но те не могат да бъдат отграничени от останалите средства.

„Ако не бъде възстановена пълната защита на общинската собственост, както беше в стария ГПК, трябва да има строен регламент за принудително изпълнение срещу общините”, категорични са в пловдивската администрация. Според Соня Ташева е редно кодексът да посочва поне на какво имущество не може да се посяга. Тя е категорична, че това няма да засегне интересите на кредиторите на общини, тъй като те имат достатъчно големи ресурси, за да удовлетворят вземания, макар и със закъснение.