Бенджамин Франклин е фундаментална личност с огромно значение за американската и за световната история. Това каза доц. д-р Калина Иванова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), на откриването на изложбата „Бенджамин Франклин и Българското възраждане. Из фондовете и колекциите на НБ „Св. св. Кирил и Методий“ днес.
В словото си тя припомни, че през 2026 г. се отбелязват 320 години от рождението на Бенджамин Франклин – учен, общественик, дипломат, издател и изобретател, типичен представител на Просвещението. Роден през 1706 г. в Бостън, Франклин се утвърждава като ключова фигура не само в американската, но и в световната история – от експериментите му с електричеството и изобретенията като гръмоотвода и бифокалните очила, до приноса му към развитието на книгата, библиотеките и печатното дело.
Особен акцент бе поставен върху ролята му в създаването на първата абонаментна библиотека в САЩ във Филаделфия през 1731 г., както и върху издаването на „Алманах на бедния Ричард“ – малка книжка, която, благодарение на възрожденските преводи, оставя трайна следа и в българското обществено съзнание.
Директорът на НБКМ уточни, че изложбата е част от програмата на честванията, посветени на 250 години от приемането на Декларацията за независимостта на САЩ, и се реализира с подкрепата на Посолството на Съединените американски щати в България.
Изпълняващият длъжността посланик на САЩ Мартин Макдауъл каза на български език, че тази изложба е ярка проява на дългогодишните връзки между нашите две страни и напомняне, че идеите не познават граници. Той припомни, че Бенджамин Франклин се е изградил и образовал сам, за да стане уважаван дипломат, държавник и учен с изключителна мъдрост и чувство за хумор.
„Франклин е смятал, че знанието трябва да се споделя, прогресът да служи на общественото благо и че образованието е най-сигурният път към свободата“, каза Макдауъл и уточни, че тези идеи са резонирали силно тук по време на българското Възраждане.
По думите му тази изложба показва как произведенията на Франклин са били превеждани, адаптирани и обсъждани от българските интелектуалци, които са изграждали нацията чрез образование и култура още преди постигинатето на политическа независимост. „Франклин е обичал да казва: „По-добре добре направено, отколкото добре казано“, отбеляза още Макдауъл.
Кураторът на изложбата доц. д-р Християн Атанасов подчерта, че макар Бенджамин Франклин и възрожденските българи да принадлежат към „напълно различни светове“ – географски, политически и исторически, изложбата ясно показва как идеите преодоляват граници, а духовното влияние често се оказва по-силно от всякакви разделения.
Кураторът отбеляза, че експозицията проследява пътя на франклиновите идеи в българската културна среда още от 1837 г., когато Гаврил Кръстевич превежда „Алманах на бедния Ричард“ под заглавието „Мъдрост добраго Рихарда“. По-късно личности като Петко Славейков, Стефан Бобчев, Христо Данов, както и бъдещият екзарх Йосиф, не просто популяризират Франклин, а го превръщат в част от възрожденския морален и образователен канон.
Втората важна линия в изложбата е свързана с по-широките американско-български културни контакти през XIX век. Дейността на американските мисионери, сред които са д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг, преводите на Библията, първите американски училища и ролята на Робърт колеж в Цариград са представени като част от цялостен процес на културна и духовна еманципация на българското общество, посочи още Атанасов.
Според него изложбата има ясно съвременно звучене, защото идеите на Франклин за разум, труд, образование и обществена отговорност остават удивително актуални и днес.
Експозицията, съдържаща документи от различен характер, съхранявани в Националната библиотека, се отбелязват 320 години от рождението на Бенджамин Франклин. Таблата може да бъдат разгледани в Централното фоайе на библиотеката.
