Мартин Димитров
Мартин Димитров / БГНЕС
Комисията по икономическа политика и иновации прие единодушно на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 21 април, който е свързан с промяна на прага на регистрация по ДДС.

От 1 януари 2023 г. се предвижда минималният праг за задължителна регистрация по ЗДДС да се увеличи на 100 000 лева, а от 1 януари 2024 г. - на 166 000 лева. Сега фирмите, които са с оборот над 50 хил. лева, задължително се регистрират по Закона за ДДС.

Председателят на комисията Мартин Димитров напомни, че водещата комисия по този закон - бюджетната, също единодушно е приела законопроекта на първо четене и се очаква той да бъде обсъден в пленарна зала в петък.

Димитров каза, че за него, като един от вносителите на промените, повишаването на прага за регистрация по ДДС е една от най-важните реформи за малкия бизнес, които могат да бъдат направени в България. Той изтъкна, че това е съвместна инициатива с ПП, ИТН и БСП и изрази удовлетворение, че тя е била подкрепа и от останалите партии при обсъждането ѝ в бюджетната комисия.

Димитров напомни, че 20 години прагът за задължителна регистрация по ДДС не е повишаван и посочи, че като се съотнесе това към натрупаната инфлация, логиката за стъпка от 50 000 към 100 000 лева е налице.

Представители на финансовото министерство посочиха, че подкрепят мярката и напомниха, че тя бе и част от антикризисните мерки на правителството. Искането за дерогация за повишаването на прага за регистрация по ДДС вече е изпратено на Европейската комисия. От финансовото ведомство обаче напомниха, че все още няма становище на ЕК.

В тази връзка Димитров посочи, че има готовност за редакция в текстовете, в които да се впише, че датата на започване на действие на предложението е 1 януари 2023 г., но след получаване на одобрението от ЕК. Той допълни, че не очаква да има забавяне на одобрението, защото инфлационните процеси и затрудненията за малките фирми са видими за цяла Европа и ЕК разбира, че подобна мярка е антикризисна.
БТА