„Стефан Данаилов ми каза: „Моето момче, няма да е все така” и е прав. Каза ми и да бъда искрен с публиката. Кой ще го замести? Никой. Едно от хубавите неща на развитите технологии е, че сега можем да го пуснем на холограма да играе”, сподели актьорът Кирил Ефремов в ефира на предаването "Неделята на NOVA". Според него великият актьор е бил изключително добър човек и всички са го обичали.
В неговия живот нещата идват постепенно и всеки етап е идвал плавно. Актьорът сподели, че опитва да възпитава сина си, учейки го, че „не можеш да скачаш за 2 метра, ако не си тренирал на 1,10 м”. Белезите в живота му са хората, които среща. Учителите, на които е имал късмета да попадне и да го насочат към театъра. Такъв е бил и Стефан Данаилов, когото е ходел да гледа от дете в театъра.
„Една вечер отидох в едно читалище. Там преподаваха театър. Така се запалих. После отидох в една школа към „Сълза и смях”. Тогава нашият учител ни караше да четем Шекспир, Молиер. Аз съм почнал от едно читалище в „Банишора”, а читалищата вече ги няма. Защо не се поддържат читалища, а се дават една камара пари на един ритнитопковец? Ето това ме дразни”, споделя Ефремов.
За него не е важно как го определят според ролите му, а как усеща образите и ги пресъздава на екрана. На първото си представление Ефремов участва в пиесата „Много шум за нищо” на Шекспир, в която има само едно изречение, което обаче помни и до днес. Днес вече играе в множество пиеси, а напоследък работи с Кирил Кирилов по нови проекти.
„Работя това, което обичам и имам прекрасно семейство. Животът ми никога не е бил спокоен, но това ме е правило по-силен и по-уверен сигурно. Доволен съм от това, което ми се е случило до момента. Повечето е хубаво. В нашата сфера нещата никога няма да бъдат такива, каквито са били. Ще е много трудно да се върнат нещата. Страхът, който е насаден в хората, е много притеснителен за нашата работа. Лошото е навлязло в съзнанието на хората и много трудно ще могат да се освободят.”, заяви той.
Според него коронавирусът е урок, който да ни научи малко да се спрем, да помислим, че не всичко, което е около нас, трябва да се вземе. Да ни върне в градинките.
„Това е като клишето „Времето лекува”. Когато някой твой близък си отиде, си казваш, че трябва да свикнеш, че го няма. Но не знаеш какво да направиш. Да свикнеш да се разболяваш всеки един момент, как се живее по този начин?”, пита се актьорът.
Той е на мнение, че парадоксът на нашето време е, че живеем над 30 години в някакво време, за което не знаеш какво е – демокрация или комунизъм.
„Бунтува ме, че не се получават нещата, а сме една страхотна държава. Да, правят се нещата, но толкова дълъг преход – това е парадоксът. Не се случи това хората да се почувстват по-добре отпреди. Все нещо става. Не искам да говоря политически, но ме вълнува. Вълнуват ме и хората, чиито хотели са празни. Вълнува ме, че се ходи в Гърция. Хората да излязат и да кажат какво не им харесва”, категоричен е Ефремов.
„Искам да си върша работата, не искам да съм популярен. Популярността идва след това. Тя е хубаво нещо, на трябва да имаш акъл да я носиш както трябва. Иначе така можеш да отидеш в „осми коловоз”, че няма връщане”, смята той.
Ефремов определя себе си като късметлия, тъй като е срещнал прекрасен човек в лицето на съпругата си, с която са преминали през много трудности, твърди той. А сина си учи да е добър, да знае цената на труда и да помни родителите си.
В неговия живот нещата идват постепенно и всеки етап е идвал плавно. Актьорът сподели, че опитва да възпитава сина си, учейки го, че „не можеш да скачаш за 2 метра, ако не си тренирал на 1,10 м”. Белезите в живота му са хората, които среща. Учителите, на които е имал късмета да попадне и да го насочат към театъра. Такъв е бил и Стефан Данаилов, когото е ходел да гледа от дете в театъра.
„Една вечер отидох в едно читалище. Там преподаваха театър. Така се запалих. После отидох в една школа към „Сълза и смях”. Тогава нашият учител ни караше да четем Шекспир, Молиер. Аз съм почнал от едно читалище в „Банишора”, а читалищата вече ги няма. Защо не се поддържат читалища, а се дават една камара пари на един ритнитопковец? Ето това ме дразни”, споделя Ефремов.
За него не е важно как го определят според ролите му, а как усеща образите и ги пресъздава на екрана. На първото си представление Ефремов участва в пиесата „Много шум за нищо” на Шекспир, в която има само едно изречение, което обаче помни и до днес. Днес вече играе в множество пиеси, а напоследък работи с Кирил Кирилов по нови проекти.
„Работя това, което обичам и имам прекрасно семейство. Животът ми никога не е бил спокоен, но това ме е правило по-силен и по-уверен сигурно. Доволен съм от това, което ми се е случило до момента. Повечето е хубаво. В нашата сфера нещата никога няма да бъдат такива, каквито са били. Ще е много трудно да се върнат нещата. Страхът, който е насаден в хората, е много притеснителен за нашата работа. Лошото е навлязло в съзнанието на хората и много трудно ще могат да се освободят.”, заяви той.
Според него коронавирусът е урок, който да ни научи малко да се спрем, да помислим, че не всичко, което е около нас, трябва да се вземе. Да ни върне в градинките.
„Това е като клишето „Времето лекува”. Когато някой твой близък си отиде, си казваш, че трябва да свикнеш, че го няма. Но не знаеш какво да направиш. Да свикнеш да се разболяваш всеки един момент, как се живее по този начин?”, пита се актьорът.
Той е на мнение, че парадоксът на нашето време е, че живеем над 30 години в някакво време, за което не знаеш какво е – демокрация или комунизъм.
„Бунтува ме, че не се получават нещата, а сме една страхотна държава. Да, правят се нещата, но толкова дълъг преход – това е парадоксът. Не се случи това хората да се почувстват по-добре отпреди. Все нещо става. Не искам да говоря политически, но ме вълнува. Вълнуват ме и хората, чиито хотели са празни. Вълнува ме, че се ходи в Гърция. Хората да излязат и да кажат какво не им харесва”, категоричен е Ефремов.
„Искам да си върша работата, не искам да съм популярен. Популярността идва след това. Тя е хубаво нещо, на трябва да имаш акъл да я носиш както трябва. Иначе така можеш да отидеш в „осми коловоз”, че няма връщане”, смята той.
Ефремов определя себе си като късметлия, тъй като е срещнал прекрасен човек в лицето на съпругата си, с която са преминали през много трудности, твърди той. А сина си учи да е добър, да знае цената на труда и да помни родителите си.
